Азбука веры » Библия » От Матея » гл.14

От Матея, Глава 14

Толкования

Толкования главы

14:1

см.:Мк.6:14;Лк.9:7;

14:2

14:3

см.:Мк.6:17;Лк.3:19;

14:4

14:5

14:6

14:7

14:8

14:9

14:10

14:11

14:12

14:13

см.:Мк.6:32;Лк.9:10;

14:14

14:15

14:16

14:17

см.:Мк.6:38;Лк.9:13;Ин.6:9;

14:18

14:19

14:20

14:21

14:22

14:23

см.:Мк.6:46;Ин.6:15;

14:24

14:25

см.:Иов.9:8;Ин.6:19;Мк.6:49;

14:26

14:27

14:28

14:29

14:30

14:31

14:32

14:33

14:34

см.:Мк.6:53;

14:35

14:36

Болгарский

Языки

В онова време Ирод четвъртовластник чу мълвата за Иисуса

и рече на своите служещи: това е Йоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, та затова стават чрез него чудеса.

Защото Ирод, като хвана Йоана, върза го и хвърли в тъмница зарад Иродиада, жената на брата си Филипа,

понеже Йоан му казваше: не бива да я имаш.

И искаше да го убие, ала се боеше от народа, понеже го имаха за пророк.

А когато празнуваха деня на Иродовото рождение, дъщерята Иродиадина игра пред събраните и угоди на Ирода;

затова той с клетва й обеща да даде, каквото и да поиска.

А тя, получена от майка си, каза: дай ми тук на блюдо главата на Йоана Кръстителя.

И натъжи се царят; но заради клетвата и сътрапезниците си заповяда да й я дадат.

И проводи, та отсякоха главата на Йоана в тъмницата.

И донесоха главата му на блюдо и дадоха на девойката, а тя я занесе на майка си.

А учениците му, като дойдоха, диунаха тялото му и го погребаха; и отидоха, та обадиха на Иисуса.

Като чу Иисус, замина оттам на кораб в пусто място насаме; а народът, като узна, тръгна подире Му пешком от градовете.

И като излезе Иисус, видя много свят; и смили се над тях и изцели болните им.

А на мръкваме приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна.

Но Иисус им рече: няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат.

А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби.

Той рече: донесете Ми ги тука.

И, след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците - на народа.

И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша;

а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца.

И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа.

И като разпусна народа. Той се качи на планината, за да се помоли насаме; и вечерта остана там самичък.

А корабът беше вече сред морето, и вълните го блъскаха, защото вятърът беше противен.

И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето.

А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха.

Но Иисус веднага заговори с тях и рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се!

Петър отговори и Му рече: Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата.

А Той рече: дойди. И като излезе от кораба, Петър тръгна по водата, за да иде при Иисуса;

но, като видя силния вятър, уплаши се и, като взе да потъва, извика: Господи, избави ме!

Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: маловерецо, защо се усъмни?

И щом влязоха в кораба, вятърът утихна.

А ония, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: наистина си Божий Син!

И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска.

Жителите на онова място, като Го познаха, разпратиха по цялата оная околност, и донесоха при Него всички болни.

И Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и които се допряха, изцериха се.