Иисус тръгна с тях. И когато беше вече недалеч от къщата, стотникът изпрати насреща Му приятели и Му каза: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми;

затова и аз сам не счетох себе си достоен да дойда при Тебе; но кажи дума, и слугата ми ще оздравее.

Защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници; едному казвам: върви, и отива; и другиму: дойди, и дохожда; и на слугата си: направи това, и прави.

Като чу това, Иисус му се почуди, и като се обърна, каза на идещия подире Му народ: казвам ви, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра.

Пратените, като се върнаха в къщата, намериха болния слуга оздравял.

На другия ден Иисус отиваше в града, наречен Наин; и с Него вървяха мнозина от учениците Му и много народ.

А когато се приближи до градските врата, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, а тя беше вдовица; и много народ вървеше с нея от града.

Като я видя Господ, смиля се над нея и рече и: не плачи.

И като се приближи, допря се до носилото; носачите се спряха, и Той рече: момко, тебе думам, стани!

Мъртвецът, като се подигна, седна и почна да говори; и Иисус го предаде на майка му.

И страх обвзе всички, и славеха Бога и казваха: велик пророк се издигна между нас, и Бог посети Своя народ.

Това мнение за Него се разнесе по цяла Иудея и по цялата околност.

И известиха на Йоана неговите ученици за всичко това.

Йоан, като повика двама свои ученици, изпрати ги при Иисуса да попитат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме?

А те, като дойдоха при Него, рекоха; Йоан Кръстител ни прати при Тебе да попитаме: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме?

А в тоя час Той излекува мнозина от болести и недъзи и от зли духове и на мнозина слепи дарува зрение.

И отговори им Иисус и рече: идете и разкажете Иоану, каквото видяхте и чухте: слепи прогледват, хроми прохождат, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват, на бедни се благовествува;

и блажен е оня, който се не съблазни поради Мене.

След като заминаха изпратените от Йоана, Той почна да говори към народа за Йоана: какво излязохте в пустинята да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра?

Но какво излязохте да видите? Човек ли, облечен в меки дрехи? Ето, ония, които се обличат богато и живеят разкошно, са в царските палати.

Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.

Този е, за когото е писано: "ето. Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе".

Защото казвам ви: между родените от жени няма нито един пророк по-голям от Йоана Кръстителя; ала по-малкият в царството Божие е по-голям от него.

И целият народ и митарите, като чуха това, въздадоха Богу слава, задето се бяха кръстили с кръщението на Йоана;

а фарисеите и законниците, понеже не бяха се кръстили от него, отхвърлиха волята Божия спрямо себе си.

Тогава Господ рече: на кого, прочее, да уподобя човеците от тоя род? И кому те приличат?

Те приличат на деца, които седят ма тържището, викат едно на друго и казват: свирихме ви с пищялка, и не играхте; пяхме ви жални песни, и не плакахте.

Защото дойде Йоан Кръстител: нито хляб яде, нито вино пие; а казвате: бяс има.

Дойде Син Човеческий: яде и пие; а казвате: ето човек многоядец и винопиец, приятел на митари и грешници.

И премъдростта биде оправдана от всички свои чеда.

Някой от фарисеите Го помоли да яде с него; и Той, като влезе в къщата на фарисея, седна на трапезата.

И ето, една жена от града, която беше грешница, като узна, че Той седи на трапеза в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро;

и като застана отзад при нозете Му, плачейки, почна да облива нозете Му със сълзи; и ги изтриваше с косата си, целуваше ги и мажеше с миро.

Като видя това фарисеинът, който Го бе поканил, рече в себе си: да беше пророк Тоя, щеше да знае,коя и каква е жената, която се допира до Него, защото тя е грешница.

Като се обърна към него, Иисус рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той отвърна: кажи. Учителю!

Иисус рече: един заимодавец имаше двама длъжника: единият му дължеше петстотин динария, а другият - петдесет;

но, понеже нямаха с какво да заплатят, той прости и на двамата. Е, кажи, кой от тях повече ще го обикне?

Симон отговори и рече: мисля, тоя, комуто повече прости. А Той му рече: право отсъди.

И като се обърна към жената, рече Симону: видиш ли тая жена? Влязох у дома ти, вода за нозете ти Ми не даде, а тая със сълзи обля нозеге Ми и с косата си ги изтри.

Ти целование Ми не даде; а тая, откак влязох, не престана да целува нозете Ми.

Ти с елей не помаза главата Ми; а тая с миро помаза нозете Ми.

Затова казвам ти: прощават й се многото грехове, задето много обикна; а комуто малко се прощава, той малко обича.

Ней пък рече: прощават ти се греховете.

И тия, които седяха с Него, на трапезата, почнаха да си думат: кой е Тоя, дето и грехове прощава?

А Той рече на жената: твоята вяра те спаси; иди си смиром.

В един от ония дни, когато Той поучаваше народа в храма и благовестеше, застанаха първосвещениците и книжниците със старейте

и Му рекоха: кажи ни, с каква власт вършиш това, или кой Ти е дал тая власт?

Той им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и ми кажете:

кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците?

А те, размишлявайки помежду си, казваха: ако речем от небето, ще каже: а защо му не повярвахте?

Ако ли речем, от човеците, целият народ ще ни избие с камъни, понеже е уверен, че Йоан бе пророк.

И отговориха: не знаем, откъде беше.

Иисус им рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.

И почна да говори към народа тая притча: един човек насади лозе и го даде на лозари, и си отиде за дълго време;

и на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да му дадат от плодовете на лозето; но лозарите, като го набиха, отпратиха го празен.

Изпрати и друг слуга; но те и него, като набиха и унизиха, отпратиха празен.

Изпрати и трети; но те и него изпонараниха и изпъдиха.

Тогава господарят на лозето рече: какво да сторя? Ще изпратя моя обичан син; може би, като го видят, ще се засрамят.

Но лозарите, като го видяха, размишляваха помежду си, казвайки: този е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството му наше.

И като го изведоха вън от лозето, убиха го. Какво, прочее, ще им направи господарят на лозето?

Ще дойде и ще погуби тия лозари и ще даде лозето на други. А ония, като чуха това, рекоха: дано не бъде!

Но Той, като ги погледна, рече: тогава що значи писаното: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"?

Всеки, който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже.

И в тоя час първосвещениците и книжниците поискаха да турят ръка на Него, понеже разбраха, че Той за тях каза тая притча, ала се побояха от народа.

И като Го следяха, изпратиха съгледвачи, които, преструвайки се за праведни, да Го уловят в някоя дума, та да Го предадат на началството и властта управителева.

И Го запитаха, думайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш и не гледаш на лице, но истински поучаваш на път Божий;

позволено ли е нам да даваме данък кесарю, или не?

А Той, като разбра лукавството им, рече им: що Ме изкушавате?

Покажете Ми един динарий: чий образ и надпис има? Те отговориха: на кесаря.

Той им рече: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.

И не можаха да Го уловят с дума пред народа, почудиха се на отговора Му и млъкнаха.

Тогава дойдоха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:

Учителю, Мойсей ни е написал: ако някой женен умре бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брата си;

имаше, прочее, седем братя, и първият, след като взе жена, умря бездетен;

тая жена взе вторият; и той умря бездетен;

взе я третият, - тъй също и всички седмина, и умряха, без да оставят деца;

след всички умря и жената;

и тъй, при възкресението кому от тях ще бъде тя жена? понеже и седмината я имаха за жена.

Иисус им отговори и рече: чедата на тоя свят се женят и се мъжат;

но ония, които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат,

и да умрат вече не могат, понеже са равни на Ангели и, бидейки синове на възкресението, са синове Божии.

А че мъртвите ще възкръснат, и Мойсей го каза при къпината, когато нарече Господа Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов.

Но Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи.

На това някои от книжниците рекоха: Учителю, добре каза.

И не смееха вече да Го питат за нищо. А Той им рече:

как казват, че Христос е син Давидов?

А сам Давид казва в книгата на псалмите: "рече Господ Господу моему; седи от дясната Ми страна,

докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти".

И тъй, Давид Го нарича Господ; как тогава Той му е син?

И когато целият народ слушаше, Той каза на учениците Си:

пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и обичат поздрави по тържищата, предни седалища в синагогите и първи места по гощавките,

които изпояждат домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молят; те ще получат по-тежка присъда.