Азбука веры » Библия » От Лука » гл.17

От Лука, Глава 17

Толкования

Толкования главы

17:1

см.:Мф.18:6;Мк.9:42;

17:2

17:3

см.:Лев.19:17;Мф.18:15;Иак.5:19;

17:4

17:5

17:6

см.:Мф.17:20;Мф.21:21;Мк.11:23;

17:7

17:8

17:9

17:10

см.:Иов.22:3;Иов.35:7;1Кор.9:16;

17:11

см.:Ин.4:4;

17:12

см.:Лев.13:46;

17:13

17:14

см.:Лев.14:2;Мф.8:4;Мк.1:44;Лк.5:14;

17:15

17:16

17:17

17:18

17:19

17:20

17:21

17:22

17:23

см.:Мф.24:23;Мк.13:21;

17:24

17:25

см.:Мф.16:21;Мф.17:22;Мф.20:18;Мк.8:31;

17:26

см.:Быт.7:7;Мф.24:37;1Пет.3:20;

17:27

17:28

см.:Быт.19:14:24;

17:29

17:30

17:31

17:32

см.:Быт.19:26;Прем.10:7;

17:33

см.:Мф.10:39;Мк.8:35;Лк.9:24;Ин.12:25;

17:34

17:35

см.:Мф.24:41;

17:36

17:37

см.:Мф.24:28;

Болгарский

Языки

Рече Иисус на учениците Си: не е възможно да не дойдат съблазни, ала горко ономува, чрез когото дохождат:

за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето, нежели да съблазни едного от тия, малките.

Бъдете внимателни към себе си. Ако съгреши против тебе брат ти, смъмри го и, ако се покае, прости му;

и ако седем пъти на ден съгреши против тебе и седем пъти на ден се обърне към тебе и каже: кая се - прости му.

И рекоха апостолите Господу: усили у нас вярата.

А Господ рече: да имахте вяра колкото синапено зърно, щяхте да кажете на тая черница: изтръгни се и се пресади в морето, и тя би ви послушала.

Кой от вас, кога се завърне от полето негов слуга, орач или овчар, веднага ще му рече: върви, седни на трапезата;

няма ли да му рече: приготви ми да вечерям, препаши се и ми шетай, докле ям и пия, а после ти ще ядеш и пиеш?

Нима ще благодари той на оня слуга, задето е изпълнил заповедта? Не мисля.

Тъй и вие, кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим.

Като отиваше за Йерусалим, Той минуваше между Самария и Галилея.

И когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч

и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни!

Когато ги видя, рече им: идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, очистиха се.

А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас,

и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше: и той беше. самарянин.

Тогава Иисус продума и рече: нали десетимата се очистиха? а де са деветте?

Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец?

И му рече: стани, иди си: твоята вяра те спаси.

А попитан от фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им: царството Божие няма да дойде забелязано,

и няма да кажат: ето, тук е, или: на, там е. Понеже ето, царството Божие вътре във вас е.

И каза на учениците: ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Сина Човечески, и няма да видите;

и ще ви кажат: ето, тук е, или: на, там е, - не ходете и не дирете;

понеже, както светкавица, кога блесне от единия край на небето, свети до другия край на небето, тъй ще бъде и Син Човеческий в Своя ден.

Но по-напред Той трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от тоя род.

И както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и в дните на Сина Човечески:

ядяха, пиеха, женеха се, мъжеха се до оня ден, в който Ной влезе в ковчега, и дойде потопът, та погуби всички.

Също тъй, както беше и в Лотови дни: ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха, градяха;

но, в който ден Лот излезе из Содом, от небето заваля огън и жупел и погуби всички;

тъй ще бъде и в оня ден, кога се яви Син Човеческий.

В оня ден, който бъде на покрива, а нещата му вкъщи, той да не слиза да ги взима; и който бъде на полето, тъй също да се не обръща назад.

Спомняйте си Лотовата жена.

Който поиска да спаси душата си, ще я погуби; а който я погуби, ще я оживи.

Казвам ви: в нея нощ ще бъдат двама на една постелка: единия ще вземат, а другия ще оставят;

две жени ще мелят заедно: едната ще вземат, а другата ще оставят;

двама ще бъдат на нива: единия ще вземат, а другия ще оставят.

На това Му рекоха: де, Господи? А Той им рече: дето бъде тялото, там ще се съберат и орлите.