Евангелие от Иоанна, глава 7,12,19 (Ин. 7,12,19) на болгарском языке - Новый Завет

Тогава Иисус, като поучаваше в храма, издигна глас и рече: и Мене познавате, и откъде съм знаете; и не дойдох от Себе Си, но има един Истински, Който Ме е пратил, и Когото вие не познавате.

Аз пък Го зная, защото съм от Него, и Той ме е пратил.

Искаха, прочее, да Го хванат, ала никой не тури на Него ръка, защото часът Му още не бе дошъл.

И мнозина от народа повярваха в Него и думаха: кога дойде Христос, нима ще направи по-много чудеса от тия, що Тоя направи?

Чуха фарисеите, че народът мълви това за Него; и пратиха фарисеите и първосвещениците слуги да Го хванат.

А Иисус им рече: още малко време съм с вас, и ще отида при Оногова, Който Ме е пратил;

ще Ме търсите, и не ше Ме намерите; и дето съм Аз, вие не можете да дойдете.

А иудеите думаха помежду си: къде иска Той да иде, та не ще Го намерим? Да не иска да иде при разпръснатите между елините и да поучава елините?

Какво значат тия думи, които каза: ще Ме търсите, и не ще Ме намерите; и дето съм Аз, вие не можете да дойдете?

А в последния велик ден на празника застана Иисус, издигна глас и рече: който е жаден, да дойде при Мене и да пие.

Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода.

Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Дух Светии още не бе даден, понеже Иисус още не бе прославен.

Тогава мнозина от народа, като чуха тия думи, казваха: Този е наистина Пророкът.

Други казваха: Този е Христос. А други казваха: нима от Галилея ще дойде Христос?

Не е ли казано в Писанието, че Христос ще дойде от Давидовото семе и от градеца Витлеем, отдето беше Давид?

И тъй, у народа произлезе разпра за Него.

А някои от тях искаха да Го хванат, ала никой не тури върху Му ръка.

Тогава слугите се върнаха при първосвещениците и фарисеите, а те им рекоха; защо Го не доведохте?

Слугите отговориха: никога човек не е говорил тъй, както Тоя Човек.

Фарисеите им отговориха: да не сте се и вие прелъстили?

Повярвал ли е в Него някой от началниците или от фарисеите?

Но тоя народ, който не знае Закона, е проклет.

Никодим, който бе ходил нощя при Него и беше един от тях, казва им:

осъжда ли нашият Закон човека, ако първом го не чуят и узнаят, какво върши?

Те му отговориха и рекоха: да не си и ти от Галилея? Изпитай и виж, че от Галилея пророк не се е явил.

И всеки си отиде у дома си.

Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите.

Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата.

Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото.

Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече:

защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси?

Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.)

А Иисус рече: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми.

Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога.

Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите.

А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря,

защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса.

На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Йерусалим,

взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев.

А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано:

"не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле".

Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили.

Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше.

Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо.

А фарисеите казаха помежду си: видите ли, че нищо не помага? Ето, цял свят тръгна подире Му.

Между дошлите на поклонение по празника имаше някои елини;

те се приближиха до Филипа, който беше от Витсаида Галилейска, и го молеха, думайки: господине, искаме да видим Иисуса.

Дохожда Филип и обажда на Андрея; Андрей пък и Филип обаждат на Иисуса.

Иисус им отговори и рече: дошъл е часът да се прослави Син Човеческий.

Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод.

Който обича душата си, ще я изгуби; а който мрази душата си на тоя свят, ще я запази за вечен живот.

Който Ми служи, нека Ме последва; и дето съм Аз, там ще бъде и Моят служител. И който служи на Мене, него ще почете Моят Отец.

Душата Ми сега се смути, и що да кажа? Отче, избави Ме от тоя час? Но затова и дойдох на тоя час.

Отче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: и прославих, и пак ще прославя.

А народът, който стоеше и чу това, казваше: гръмна се; други пък казваха: Ангел Му говори.

Иисус отговори и рече: не за Мене беше тоя глас, а за вас.

Сега е съд над тоя свят; сега князът на тоя свят ще бъде изпъден вън.

И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си.

А това говореше, като даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре.

Народът Му отговори: ние сме слушали от Закона, че Христос пребъдва вовеки; а как Ти казваш, че трябвало Син Човеческий да бъде издигнат? Кой е Този Син Човеческий?

Тогава Иисус им рече: още малко време светлината е с вас; ходете, докле имате светлината, за да ви не обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива.

Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлина. Като каза това, Иисус се оттегли и скри от тях.

Ако и да бе направил Той толкова чудеса пред тях, те пак не вярваха в Него,

за да се сбъдне казаното от пророк Исаия слово: "Господи, кой повярва на това, що е чул от нас? И кому се откри мишцата Господня?"

Те затова не можаха да вярват, защото Исаия още е рекъл:

"Тези люде ослепиха очите си и вкамениха сърцата си, та с очи да не видят и със сърце да не разумеят и да се не обърнат, за да ги изцеря".

Това каза Исаия, когато бе видял славата Му и бе говорил за Него.

Обаче и мнозина началници повярваха в Него; но поради фарисеите не изповядваха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;

защото бяха обикнали повече човешката слава, отколкото Божията слава.

А Иисус издигна глас и рече: който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Оногова, Който Ме е пратил;

и който вижда Мене, вижда Оногова, Който Ме е пратил.

Аз светлина дойдох в света, щото всякой вярващ в Мене да не остане в тъмнината.

И ако някой чуе думите Ми, и не повярва, Аз няма да го съдя,защото не дойдох да съдя света, а да спася света.

Който отхвърля Мене и не приема думите Ми, има кой да го съди: словото, що казах, то ще го съди в последния ден.

Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати. Той Ми даде заповед, що да кажа и що да говоря.

И зная, че Неговата заповед е живот вечен. И тъй, което Аз говоря, говоря го тъй, както Ми е казал Отец.

Тогава Пилат хвана Иисуса и Го бичува.

И войниците, като оплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата, и Му облякоха багреница,

и думаха: радвай се, Царю Иудейски! и Му удряха плесници.

Пилат пак излезе вън и им рече: ето, извеждам ви Го, за да разберете, че не намирам у Него никаква вина.

Тогава Иисус излезе вън с трънения венец и в багреница. И рече им Пилат: ето Човекът!

А когато първосвещениците и слугите Го видяха, завикаха и казваха: разпни, разпнй Го! Пилат им казва: вие Го вземете и разпнете, защото аз не намирам у Него вина.

Иудеите му отговориха: ние имаме закон, и по нашия закон Той трябва да умре, защото Себе Си направи Син Божий.

Когато Пилат чу тая дума, повече се уплаши.

И пак влезе в преторията и рече на Иисуса: отде си Ти? Но Иисус му не даде отговор.

Пилат Му казва: на мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпна, и власт имам да Те пусна?

Иисус отговори: ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише; затова по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе.

От това време Пилат търсеше случай да Го пусне. Иудеите обаче викаха и казваха: ако пуснеш Тогова, не си приятел на кесаря. Всякой, който прави себе си цар, е противник на кесаря.

Пилат, като чу тая дума, изведе вън Иисуса и седна на съдището, на мястото, наречено Литостротон, а по еврейски Гавата.

Тогава беше петък пред Пасха, около шестия час. И рече Пилат на иудеите: ето вашия Цар!

Ала те завикаха: премахни Го, премахни, разпни Го! Пилат им казва: вашия Цар ли да разпна? Първосвещениците отговориха: ние нямаме друг цар, освен кесаря.

И тогава им Го предаде, за да бъде разпнат. И взеха Иисуса и Го поведоха.

И носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота;

там Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а посред - Иисуса.

А Пилат написа и надпис, и го постави на кръста. Написано беше: Иисус Назорей. Цар Иудейски.

Тоя надпис четоха мнозина от иудеите, понеже беше близо до града мястото, дето Иисус бе разпнат, и написаното бе по еврейски, гръцки и латински.

А първосвещениците иудейски казваха на Пилата: недей писа: Цар Иудейски, но че Той каза: Цар Иудейски съм.

Пилат отговори; каквото писах, писах.

Войниците пък, като разпнаха Иисуса, взеха дрехите Му (и ги разделиха на четири дяла, по един дял на всеки войник,) и хитона. Хитонът не беше шит, а изтъкан цял отгоре додолу.

Тогава рекоха си един другиму: да го не раздираме, а да хвърлим за него жребие, чий да бъде; за да се сбъдне реченото в Писанието: "разделиха дрехите Ми помежду си и за одеждата Ми хвърлиха жребие. Тъй направиха войниците.

При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина.

А Иисус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти!

После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си.

След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, казва: жеден съм.

Там имаше съсъд, пълен с оцет. Войниците напоиха гъба с оцет, надянаха я на исопова тръст и поднесоха на устата Му.

А когато Иисус вкуси от оцета, рече: свърши се! И като наведе глава, предаде дух.

И понеже тогава беше петък, иудеите, за да не останат телата върху кръста в събота (защото оная събота беше велик ден), помолиха Пилата, да им пребият пищелите и да ги снемат.

Тогава дойдоха войниците и пребиха пищелите на първия, както и на другия, разпнат с Него.

А когато дойдоха при Иисуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищелите;

но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода.

И който видя, засвидетелствува, и свидетелството му е истинско; и той знае, че говори истина, за да повярвате вие.

Защото това стана, за да се сбъдне Писанието: "кост Негова няма да се строши".

И пак друго Писание казва: "ще погледнат на Тогова, Когото прободоха".

След това Йосиф, от Ариматея (ученик Иисусов, но таен, поради страх от иудеите), помоли Пилата да снеме тялото Иисусово, и Пипат позволи. Той дойде и сне тялото Иисусово.

Дойде също и Никодим (който беше ходил изпреди при Иисуса нощя) и донесе около сто литри смес от смирна и алой.

Тогава взеха тялото Иисусово и Го обвиха в повивки с благовонията, както по обичая си иудеите погребват.

На онова място, дето беше разпнат, имаше градина, и в градината - нов гроб, в който още никой не бе полаган.

Там положиха Иисуса, поради петъка иудейски, понеже гробът беше наблизо.

От Иоана, Главы 7-19