Той, разтреперан и ужасен, проговори: Господи, какво искаш да направя? А Господ му рече; стани и влез в града; и ще ти се каже, какво трябва да правиш.

А човеците, които вървяха с него, стояха вцепенени, като чуваха глас, пък никого не виждаха.

Савел стана от земята и, макар да бяха очите му отворени, никого не виждаше; и водейки го за ръка, заведоха го в Дамаск.

И три дни не виждаше, и нито яде, нито пи.

А в Дамаск имаше един ученик, на име Анания, комуто във видение Господ каза: Анание! Той отговори: ето ме, Господи!

А Господ му рече: стани, та иди на улицата, която се нарича Права, и подири в Иудината къща един тарсянин, на име Савел; ето той се моли,

и видя във видение мъж, на име Анания, влязъл и възложил ръка върху него, за да прогледа.

Анания отговори: Господи, слушал съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Йерусалим;

той и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име.

Но Господ му каза: иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви.

И Аз ще му покажа, колко трябва той да пострада за Мое име.

Анания отиде и влезе в къщата и, като възложи върху му ръце, рече: брате Савле! Господ Иисус.Който ти се яви по пътя, по който дохождаше ти, ме прати, за да прогледаш и да се изпълниш с Дух Светии.

И изведнъж сякаш люспи паднаха от очите му, и той веднага прогледа и, като стана, покръсти се;

а като прие храна, подкрепи се. И преседя Савел няколко дни с учениците в Дамаск;

и веднага начена да проповядва в синагогите за Иисуса, че Той е Син Божий.

И всички, които слушаха, се чудеха и думаха; не е ли тоя, който гонеше в Йерусалим призоваващите това име, и тук затова е дошъл, за да ги заведе вързани при първосвещениците?

А Савел се усилваше все повече и смущаваше иудеите, които живееха в Дамаск, доказвайки, че Този е Христос.

А след като се минаха доста дни, иудеите се наговориха да го убият;

но Савел узна за този им заговор. Те пък денем и нощем пазеха портите, за да го убият.

Ала учениците взеха го нощя, туриха го в кошница и спуснаха по стената.

А като пристигна в Йерусалим, Савел залягаше да се присъедини към учениците; ала всички се бояха от него, понеже не вярваха, че той е ученик.

Но Варнава, като то взе, отведе го при апостолите и разказа им, как той видял по пътя Господа и че му говорил Господ, и как той в Дамаск открито проповядвал в името на Иисуса.

И пребъдваше с тях, като излизаше и влизаше в Йерусалим, и проповядваше открито в името на Господа Иисуса.

Говореше тъй също и се препираше с елинистите; а те се опитваха да го убият.

Като узнаха братята за това, отведоха го в Кесария, и го препратиха в Тарс.

А църквите по цяла Иудея, Галилея и Самария бяха в мир, назидаваха се и ходеха в страх Господен; и с утехата на Светаго Духа умножаваха се.

Случи се, че Петър, обхождайки всички, слезе и при светиите, които живееха в Лида.

Там намери един човек, на име Еней, който от осем години лежеше на постелка разслабен.

И Петър му каза: Енее, Иисус Христос те изцерява; стани и си сбери постелката. И той веднага стана.

И всички, които живееха в Лида и в Сарона, видяха го, и се обърнаха към Господа.

В Попия имаше една ученица, на име Тавита, което значи: Сърна; тя беше изпълнена с добри дела и милостини, които правеше.

Случи се в ония дни, че тя заболя и умря. Окъпаха я и туриха в една горница.

А понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър е там, проводиха при него двама души да го молят, да дойде незабавно при тях.

Петър стана и отиде с тях; и когато стигна, възведоха го в горницата, и всички вдовици дойдоха при него, плачейки и показвайки ризи и дрехи, що ги бе правила Сърна, докато живеела с тях.

Петър отпрати всички вън и, като коленичи, помоли се, па се обърна към тялото и рече: Тавито, стани! И тя отвори очите си и, като видя Петра, седна.

Той й подаде ръка, дигна я и, като повика светиите и вдовиците, представи я жива.

Това стана известно по цяла Иопия, и мнозина повярваха в Господа.

И доста дни прекара той в Иопия у някой си усмар Симона.

Агрипа каза на Павла: позволява ти се да говориш за себе си. Тогава Павел простря ръка и заговори за своя защита:

честит се считам, царю Агрипа, че ще се защищавам днес пред тебе за всичко, за каквото ме обвиняват иудеите,

а най-вече, защото ти знаеш всички иудейски обичаи и въпроси; затова моля те, изслушай ме великодушно.

Моя живот от младини, който съм прекарал отначало между народа си в Йерусалим, знаят всички иудеи;

те отдавна ме знаят, - ако искат да свидетелствуват, - че аз, като фарисеин, съм живял според най-строгото учение на нашата вяра;

а сега стоя пред съд заради надеждата в обещанието, дадено на отците ни от Бога,

което нашите дванайсет колена се надяват да постигнат, служейки усърдно Богу денем и нощем. За тая надежда, царю Агрипа, ме обвиняват иудеите.

Що? Нима вие за невероятно смятате, че Бог възкресява мъртви?

Наистина, к аз си помислих, че трябва да извърша много противни работи срещу името на Иисуса Назорея;

това и сторих в Йерусалим и, след като приех власт от първосвещениците, много светии затворих в тъмница, а когато ги убиваха, и аз одобрявах;

и често ги мъчех по всички синагоги и ги принуждавах да хулят Иисуса и, разярен без мяра против тях, гонех ги дори и по външните градове.

С това намерение отивайки в Дамаск с власт и поръчка от първосвещениците,

посред ден на пътя, царю, видях от небето по-силна от слънчево сияние светлина, която огря мене и вървящите с мене.

Всички паднаха на земята, и аз чух глас, който ми говореше на еврейски език: Савле, Савле, що Ме гониш? Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.

Аз рекох : кой си Ти, Господине? Той отговори: Аз съм Иисус, Когото ти гониш.

Но стани и се изправи на нозете си; защото Аз затова ти се и явих, за да те поставя служител и свидетел на онова, що си видял и каквото ще ти открия,

като те отнимам от народа иудейски и от езичниците, при които те пращам сега,

да отвориш очите им, за да се обърнат от тъмнина в светлина и от властта на сатаната към Бога, та чрез вярата в Мене да получат прошка на греховете и наследие между осветените.

Затова, царю Агрипа, аз се не противих на видението небесно,

но първом на жителите в Дамаск и Йерусалим, после на цялата Иудейска земя и на езичниците, проповядвах да се покаят и обърнат към Бога, като вършат дела, достойни за покаяние.

Затова ме хванаха иудеите в храма и се опитваха да ме убият.

Но, като получих помощ от Бога, стоя си доднес и свидетелствувам на мало и голямо, като говоря само онова, за което са говорили пророците и Мойсей, че щеше да стане,

именно, че Христос щеше да пострада и, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да възвести светлина на народа и на езичниците.

Когато тъй се защищаваше той, Фест извика с висок глас: полудял си, Павле! Многото учение те докарва до лудост.

А той каза: не съм луд, достопочтени Фесте, но говоря думи на истина и на здрав разум.

Това го знае царят, пред когото и с дръзновение говоря; аз никак не вярвам, че нещо от това му е неизвестно; защото това не е вършено в някой кът.

Вярваш ли, царю Агрипа, в пророците? Зная, че вярваш.

Агрипа отговори на Павла: още малко, и ще ме убедиш да стана християнин.

А Павел рече: молил бих се Богу, щото, още малко, или още много, не само ти, но и всички, които ме слушате днес, да станете такива, какъвто съм и аз - но без тия окови.

Когато той каза това, станаха царят и управителят, Вероника и седящите с тях

и, като се оттеглиха настрана, говореха помежду си и думаха, че тоя човек не върши нищо достойно за смърт или за окови.

И Агрипа каза на Феста: тоя човек можеше да бъде освободен, ако не бе поискал съд пред кесаря. Затова управителят се и реши да го изпрати при кесаря.