Той, разтреперан и ужасен, проговори: Господи, какво искаш да направя? А Господ му рече; стани и влез в града; и ще ти се каже, какво трябва да правиш.

А човеците, които вървяха с него, стояха вцепенени, като чуваха глас, пък никого не виждаха.

Савел стана от земята и, макар да бяха очите му отворени, никого не виждаше; и водейки го за ръка, заведоха го в Дамаск.

И три дни не виждаше, и нито яде, нито пи.

А в Дамаск имаше един ученик, на име Анания, комуто във видение Господ каза: Анание! Той отговори: ето ме, Господи!

А Господ му рече: стани, та иди на улицата, която се нарича Права, и подири в Иудината къща един тарсянин, на име Савел; ето той се моли,

и видя във видение мъж, на име Анания, влязъл и възложил ръка върху него, за да прогледа.

Анания отговори: Господи, слушал съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Йерусалим;

той и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име.

Но Господ му каза: иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви.

И Аз ще му покажа, колко трябва той да пострада за Мое име.

Анания отиде и влезе в къщата и, като възложи върху му ръце, рече: брате Савле! Господ Иисус.Който ти се яви по пътя, по който дохождаше ти, ме прати, за да прогледаш и да се изпълниш с Дух Светии.

И изведнъж сякаш люспи паднаха от очите му, и той веднага прогледа и, като стана, покръсти се;

а като прие храна, подкрепи се. И преседя Савел няколко дни с учениците в Дамаск;

и веднага начена да проповядва в синагогите за Иисуса, че Той е Син Божий.

И всички, които слушаха, се чудеха и думаха; не е ли тоя, който гонеше в Йерусалим призоваващите това име, и тук затова е дошъл, за да ги заведе вързани при първосвещениците?

А Савел се усилваше все повече и смущаваше иудеите, които живееха в Дамаск, доказвайки, че Този е Христос.

А след като се минаха доста дни, иудеите се наговориха да го убият;

но Савел узна за този им заговор. Те пък денем и нощем пазеха портите, за да го убият.

Ала учениците взеха го нощя, туриха го в кошница и спуснаха по стената.

А като пристигна в Йерусалим, Савел залягаше да се присъедини към учениците; ала всички се бояха от него, понеже не вярваха, че той е ученик.

Но Варнава, като то взе, отведе го при апостолите и разказа им, как той видял по пътя Господа и че му говорил Господ, и как той в Дамаск открито проповядвал в името на Иисуса.

И пребъдваше с тях, като излизаше и влизаше в Йерусалим, и проповядваше открито в името на Господа Иисуса.

Говореше тъй също и се препираше с елинистите; а те се опитваха да го убият.

Като узнаха братята за това, отведоха го в Кесария, и го препратиха в Тарс.

А църквите по цяла Иудея, Галилея и Самария бяха в мир, назидаваха се и ходеха в страх Господен; и с утехата на Светаго Духа умножаваха се.

Случи се, че Петър, обхождайки всички, слезе и при светиите, които живееха в Лида.

Там намери един човек, на име Еней, който от осем години лежеше на постелка разслабен.

И Петър му каза: Енее, Иисус Христос те изцерява; стани и си сбери постелката. И той веднага стана.

И всички, които живееха в Лида и в Сарона, видяха го, и се обърнаха към Господа.

В Попия имаше една ученица, на име Тавита, което значи: Сърна; тя беше изпълнена с добри дела и милостини, които правеше.

Случи се в ония дни, че тя заболя и умря. Окъпаха я и туриха в една горница.

А понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър е там, проводиха при него двама души да го молят, да дойде незабавно при тях.

Петър стана и отиде с тях; и когато стигна, възведоха го в горницата, и всички вдовици дойдоха при него, плачейки и показвайки ризи и дрехи, що ги бе правила Сърна, докато живеела с тях.

Петър отпрати всички вън и, като коленичи, помоли се, па се обърна към тялото и рече: Тавито, стани! И тя отвори очите си и, като видя Петра, седна.

Той й подаде ръка, дигна я и, като повика светиите и вдовиците, представи я жива.

Това стана известно по цяла Иопия, и мнозина повярваха в Господа.

И доста дни прекара той в Иопия у някой си усмар Симона.

Докле Аполос беше в Коринт, Павел премина през горните страни, дойде в Ефес и, като намери там някои ученици,

каза им: като повярвахте, приехте ли Светаго Духа? А те му отговориха: нито сме и чули, дали има Дух Светии.

Той им рече: а в какво се кръстихте? Те отговориха: в Иоановото кръщение.

Павел каза: Йоан кръщава с покайно кръщение, казвайки на народа да вярва в Оногова, Който иде след него, сиреч, в Христа Иисуса.

Като чуха това, те се кръстиха в името на Господа Иисуса.

И когато Павел възложи на тях ръце, слезе върху им Дух Светии, и те почнаха да говорят на разни езици и да пророчествуват.

Всички бяха около дванайсет души.

А като влезе в синагогата, Павел проповядваше без страх и през три месеца наред беседваше и увещаваше за царството Божие.

Но понеже някои се ожесточаваха и упорствуваха, злословейки пътя Господен пред народа, той, като ги остави, отдели учениците и всекидневно проповядваше в училището на някого си Тирана.

Това трая до две години, тъй че всички жители на Асия, както иудеи, тъй и елини, чуха словото на Господа Иисуса.

А Бог правеше немалки чудеса чрез ръцете Павлови,

тъй че донасяха и полагаха върху болните кърпи и убруси от снагата му, и болестите им се махваха, и злите духове излизаха из тях.

Някои пък от иудейските заклинатели-скитници наченаха да изговарят името на Господа Иисуса над ония, които имаха зли духове, и казваха: заклеваме ви в Иисуса, Когото Павел проповядва.

Това правеха някои си седем сина на иудейския първосвещеник Скева.

А злият дух отговори и рече: Иисуса познавам и Павла зная; но вие кои сте?

И скочи върху им човекът, у когото имаше зъл дух и, като ги завладя, прояви срещу тях такава сила, че те, голи и ранени, избягаха от оная къща.

Това стана известно на всички иудеи и елини, които живееха в Ефес, и всички тях нападна страх; а името на Господа Иисуса се величаеше.

И много от повярвалите идваха, та се изповядваха и откриваха делата си.

А мнозина от ония, които правеха магии, като събраха книгите си, горяха ги пред всички; при това пресметнаха цената им и намериха, че достига до петдесет хиляди драхми сребро.

Тъй мощно растеше и се усилваше словото Господне.

А когато се свърши това, Павел си тури наум, като премине Македония и Ахаия, да иде в Йерусалим, и каза: след като бъда там, трябва да видя и Рим.

И прати в Македония двама от ония, които му служеха - Тимотея и Ераста, а сам остана малко време в Асия.

В онова време биде голям смут за пътя Господен:

някой си златар, на име Димитър, който правеше сребърни храмчета на Артемида и доставяше на занаятчиите немалко печалба,

като събра тях, па и други работници на такива неща, каза: другари, знаете, че от тая работа зависи нашият добър поминък;

а пък виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Асия, тоя Павел убеди и обърна доста народ, думайки, че не са богове тия, които се правят с ръце човешки.

Тъй че има опасност, не само това наше занятие да дойде в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да се не смята за нищо, и да загине величието на същата, която цяла Асия и вселената почита.

Като чуха това, изпълниха се с ярост, закрещяха и казваха: велика е Артемида Ефеска!

И цял град се разбунтува; и като грабнаха Гаия и Аристарха, македонци, Павлови спътници, единодушно се втурнаха в зрелището.

А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците го не пускаха.

Също и някои от асийските началници, понеже му бяха приятели, проводиха до него и го молеха да се не показва на зрелището.

И тъй, едни крещяха едно, други - друго; защото в събранието имаше безредие, и повечето не знаеха, за какво се бяха събрали.

По предложение на иудеите, бе извикан измежду народа Александър. Като даде знак с ръка, Александър искаше да каже защитна реч пред народа.

Но, когато узнаха, че е иудеин, всички завикаха с един глас и кряскаха около два часа: велика е Артемида Ефеска!

А градският писар, като усмири народа, каза: мъже ефесци, кой човек не знае, че град Бфес е служител на великата богиня Артемида и на падналия от Зевса неин идол?

Прочее, щом това е неоспоримо, вие трябва да бъдете мирни и да не вършите нищо необмислено.

А вие сте довели тия мъже, които нито храма Артемидин са обрали, нито богинята ви хулят.

Ако пък Димитър и художниците, които са с него, имат да се оплакват против някого, то има съдебни събрания, има и проконсули: нека се тъжат един против други.

Ако пък за друго нещо придиряте, то ще бъде решено в законното събрание.

Защото има опасност да бъдем обвинени в бунт поради днешната случка, понеже няма никаква причина, с която да можем да оправдаем това сборище. Като каза това, разпусна събранието.

Мъже братя и отци! Чуйте сега моето оправдание пред вас.

А като чуха, че им говори на еврейски език, още повече утихнаха. Тогава той каза:

аз съм човек иудеин, родом от Тарс Киликийски, но възпитан в тоя град при нозете Гамалиилови, изучен точно по закона отечески и изпълнен с ревност към Бога, както сте и вие всички днес.

Аз гоних до смърт последователите на това учение, като вързвах и предавах на затвор мъже и жени,

както свидетелствува за мене първосвещеникът и всички старей, от които като бях взел и писма до братята, отивах в Дамаск да докарам вързани в Йерусалим и тамошните, за да бъдат наказани.

Но, когато бях на път и наближавах до Дамаск, около пладне, изведнъж от небето ме огря силна светлина.

Аз паднах на земята и чух глас, който ми думаше: Савле, Савле, що Ме гониш?

Аз пък отговорих: кой си Ти, Господине? А Той ми рече: Аз съм Иисус Назорей. Когото ти гониш.

Ония, които бяха с мене, видяха светлината и се уплашиха; но гласа на Оногова, Който ми говореше, не чуха.

Тогава рекох: какво да правя. Господи? А Господ ми рече: стани та иди в Дамаск, и там ще ти бъде казано всичко, що ти е наредено да сториш.

И понеже от блясъка на оная светлина не можех да виждам, поведоха ме за ръка ония, които бяха с мене, и тъй дойдох в Дамаск.

А някой си Анания, мъж благочестив по Закона, с добро име между всички иудеи в Дамаск,

дойде при мене, застана и ми рече: брате Савле, прогледай! И аз тозчас прогледах и погледнах към него.

А той ми каза: Бог на нашите отци те е отредил да познаеш волята Му, да видиш Праведника и да чуеш глас от устата Му,

защото ще Му бъдеш свидетел пред всички човеци за онова, що си видял и чул.

И сега що се бавиш?,Стани, кръсти се и умий греховете си, като призовеш името на Господа Иисуса.

А когато се върнах в Йерусалим и се молех в храма, унесох се

и Го видях да ми казва: побързай та излез скоро от Йерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.

Аз пък отговорих: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе;

и когато се проливаше кръвта на Стефана, Твоя свидетел, там стоях и аз и одобрявах неговото убиване, като пазех дрехите на ония, които го убиваха.

И каза ми: иди! Аз ще те пратя далеко - при езичниците.

До тая дума го слушаха, но след това издигнаха гласа си и викаха: премахни от земята един такъв! Той не бива да живее!

И понеже те крещяха, размятваха си дрехите и хвърляха прах във въздуха,

хилядникът заповяда да го водят в стана и поръча да го разпитват с бичуване, за да узнае, по коя причина викаха тъй против него.

Но, когато го разтегнаха с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: нима ви е позволено да бичувате римски гражданин, и то неосъден?

Като чу това стотникът, отиде та обади на хилядника и рече: гледай, какво правиш, защото тоя човек е римски гражданин.

Тогава хилядникът се приближи до него и рече: кажи ми, ти римски гражданин ли си? Той отговори: да.

А хилядникът каза: аз съм придобил това гражданство за много пари. Павел рече: аз пък съм се и родил такъв.

И начаса отстъпиха от него тия, които щяха да го разпитват. А и хилядникът, като узна, че той е римски гражданин, се уплаши, задето го бе вързал.

На другия ден, като желаеше да узнае навярно, в какво го обвиняват иудеите, освободи го от оковите и заповяда да дойдат първосвещениците и целият им синедрион, па доведе долу Павла и го изправи пред тях.

Агрипа каза на Павла: позволява ти се да говориш за себе си. Тогава Павел простря ръка и заговори за своя защита:

честит се считам, царю Агрипа, че ще се защищавам днес пред тебе за всичко, за каквото ме обвиняват иудеите,

а най-вече, защото ти знаеш всички иудейски обичаи и въпроси; затова моля те, изслушай ме великодушно.

Моя живот от младини, който съм прекарал отначало между народа си в Йерусалим, знаят всички иудеи;

те отдавна ме знаят, - ако искат да свидетелствуват, - че аз, като фарисеин, съм живял според най-строгото учение на нашата вяра;

а сега стоя пред съд заради надеждата в обещанието, дадено на отците ни от Бога,

което нашите дванайсет колена се надяват да постигнат, служейки усърдно Богу денем и нощем. За тая надежда, царю Агрипа, ме обвиняват иудеите.

Що? Нима вие за невероятно смятате, че Бог възкресява мъртви?

Наистина, к аз си помислих, че трябва да извърша много противни работи срещу името на Иисуса Назорея;

това и сторих в Йерусалим и, след като приех власт от първосвещениците, много светии затворих в тъмница, а когато ги убиваха, и аз одобрявах;

и често ги мъчех по всички синагоги и ги принуждавах да хулят Иисуса и, разярен без мяра против тях, гонех ги дори и по външните градове.

С това намерение отивайки в Дамаск с власт и поръчка от първосвещениците,

посред ден на пътя, царю, видях от небето по-силна от слънчево сияние светлина, която огря мене и вървящите с мене.

Всички паднаха на земята, и аз чух глас, който ми говореше на еврейски език: Савле, Савле, що Ме гониш? Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.

Аз рекох : кой си Ти, Господине? Той отговори: Аз съм Иисус, Когото ти гониш.

Но стани и се изправи на нозете си; защото Аз затова ти се и явих, за да те поставя служител и свидетел на онова, що си видял и каквото ще ти открия,

като те отнимам от народа иудейски и от езичниците, при които те пращам сега,

да отвориш очите им, за да се обърнат от тъмнина в светлина и от властта на сатаната към Бога, та чрез вярата в Мене да получат прошка на греховете и наследие между осветените.

Затова, царю Агрипа, аз се не противих на видението небесно,

но първом на жителите в Дамаск и Йерусалим, после на цялата Иудейска земя и на езичниците, проповядвах да се покаят и обърнат към Бога, като вършат дела, достойни за покаяние.

Затова ме хванаха иудеите в храма и се опитваха да ме убият.

Но, като получих помощ от Бога, стоя си доднес и свидетелствувам на мало и голямо, като говоря само онова, за което са говорили пророците и Мойсей, че щеше да стане,

именно, че Христос щеше да пострада и, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да възвести светлина на народа и на езичниците.

Когато тъй се защищаваше той, Фест извика с висок глас: полудял си, Павле! Многото учение те докарва до лудост.

А той каза: не съм луд, достопочтени Фесте, но говоря думи на истина и на здрав разум.

Това го знае царят, пред когото и с дръзновение говоря; аз никак не вярвам, че нещо от това му е неизвестно; защото това не е вършено в някой кът.

Вярваш ли, царю Агрипа, в пророците? Зная, че вярваш.

Агрипа отговори на Павла: още малко, и ще ме убедиш да стана християнин.

А Павел рече: молил бих се Богу, щото, още малко, или още много, не само ти, но и всички, които ме слушате днес, да станете такива, какъвто съм и аз - но без тия окови.

Когато той каза това, станаха царят и управителят, Вероника и седящите с тях

и, като се оттеглиха настрана, говореха помежду си и думаха, че тоя човек не върши нищо достойно за смърт или за окови.

И Агрипа каза на Феста: тоя човек можеше да бъде освободен, ако не бе поискал съд пред кесаря. Затова управителят се и реши да го изпрати при кесаря.