Но, щом ги отминах, намерих оногова, когото обича душата ми, хванах се за него и го не пуснах, докле го не заведох в къщата на майка си и в спалните на родителката си.

Възлюбеният. Заклевам ви, дъщери иерусалимски, в сърните и полските кошути: недейте буди и тревожи възлюбената, докле й е воля.

Хор. Коя е тая, която възлиза от пустинята като димен стълб, накадена със смирна и тамян и с всякакви мироварски прахове?

Ето неговият одър - на Соломона: около му шейсет души юнаци, Израилеви юнаци.

Всички държат по меч и са опитни на бой; всеки си има меч на бедрата поради нощния страх.

Носилка си е направил цар Соломон от ливанско дърво;

стълбците й е направил от сребро, облегалата й от злато, седалото й от пурпурен плат; извътре са я присърце украсили дъщерите иерусалимски.

Излезте, дъщери сионски, и погледайте цар Соломона с венеца, с който го е увенчала майка му в деня на сватбата му, в радостния за сърцето му ден.

О, да беше ти мой брат, сукал гърдите на майка ми! Тогава, като те срещнех на улицата, щях да те целувам, и нямаше да ме осъждат.

Щях да те поведа, щях да те заведа в майчината си къща. Ти щеше да ме учиш, пък аз щях да те поя с ароматно вино, със сок от моите нарове.

Лявата му ръка е под главата ми, а дясната ме прегръща.

Възлюбеният. Заклевам ви, дъщери иерусалимски, недейте буди и тревожи възлюбената, докле й е воля.

Хор. Коя е тая, която възлиза от пустинята, опирайки се на своя възлюбен? - Възлюбеният. Събудих те аз под ябълката: там те е родила майка ти, там те е добила твоята родителка.

Положи ме като печат на сърцето си като пръстен на ръката си, защото любовта е силна като смърт; ревността - люта като преизподня; стрелите й са стрели огнени; тя е пламък много силен.

Големи води не могат угаси любовта, и реки не ще я залеят. Ако някой дадеше всичкото богатство на своя дом за любов, той би бил отхвърлен с презрение.

Хор. Имаме сестра, която е още малка: няма още ненки; какво ще правим със сестра си, ако дойдат за нея сватовници?

Да беше стена, щяхме да съградим върху й дворци от сребро; да беше врата, щяхме да я обложим с кедрови дъски.

Възлюбената. Аз съм стена и ненки имам като кули; затова ще бъда в очите му като напълно развита.

Хор. Соломон имаше лозе във Ваал-Хамон; той предаде това лозе на пазачи; всеки беше длъжен да достави за плодовете му хиляда сребърника.

Възлюбената. А моето лозе си е при мене. Хилядата нека са за тебе, Соломоне, а двеста - за пазачите на плодовете му.

Възлюбеният. Жителко на градините! Другарите слушат гласа ти; дай и аз да го послушам.

Възлюбената. Тичай, мой мили, и бъди като сърна, или като млад елен, в благоуханни планини!