прочее. Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил.

А Иуда, който Го предаде, отговори и рече: да не съм аз, Рави? Иисус му отговори: ти каза.

И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло.

И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички;

защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.

И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от тоя лозов плод до оня ден, когато с вас ще го пия нов в царството на Отца Си.

И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.

Тогава Иисус им каза: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: "ще поразя пастира, и ще се пръснат овците на стадото".

А след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея.

Тогава Петър Му отговори и рече: дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня.

Иисус му рече: истина ти казвам, че тая нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.

Петър Му казва: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всички ученици.

След това отива с тях Иисус на едно място, наричано Гетсимания, и казва на учениците; поселете тука, докле ида там да се помоля.

И като взе със Себе Си Петра и двамата Зеведееви синове, почна да скърби и да тъгува.

Тогава им казва Иисус: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни с Мене.

И като се поотдалечи, падна на лицето Си, молеше се и думаше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти.

И дохожда при учениците и ги намира да спят, и казва на Петра: толкоз ли не можахте един час да стоите будни с Мене?

Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта - немощна.

Пак като се отдалечи повторно, помоли се, казвайки: Отче Мой, ако не може Ме отмина тая чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля.

А като дойде, намира ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали.

И като ги остави, отдалечи се пак и се помоли трети път, като каза същите думи.

След това дохожда при учениците Си и им казва: спете, прочее, и почивайте! Ето, наближи часът, и Син Човеческий се предава в ръцете на грешници;

ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава.

И докле Той още говореше, ето, Иуда, един от дванайсетте, дойде, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците и старейте народни.

А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.

И веднага се приближи до Иисуса и рече: радвай се, Рави! и Го целуна.

А Иисус му рече: друже, защо си дошъл? Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисуса и Го хванаха.

И ето, един от ония, които бяха с Иисуса, протегна ръка, извади ножа си и, като удари слугата на първосвещеника, отряза му ухото.

Тогава Иисус му казва: върни ножа си на мястото му; защото всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат;

или мислиш, че не мога сега помоли Своя Отец, и Той ще ми представи повече от дванайсет легиона Ангели?

Но как ще се сбъднат Писанията, че тъй трябва да бъде?

Тогава Иисус каза на народа: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете; всеки ден седях с вас, поучавайки в храма, и Ме не хванахте.

Но всичко това стана, за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.

А ония, които хванаха Иисуса, заведоха Го при Каиафа първосвещеника, дето бяха събрани книжниците и старейте.

Петър пък вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника; и, като влезе вътре, седна със слугите, за да види края.

А първосвещениците и старейте и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят,

и не намираха; и, макар да надойдоха много лъжесвидетели, не намериха. Ала най-сетне дойдоха двама лъжесвидетели

и рекоха: Тоя каза: мога да разруша Божия храм, и в три дни да го съзидам.

И като стана първосвещеникът, рече Му: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тези против Тебе?

Но Ииеус мълчеше. А първосвещеникът Му рече: заклевам Те в Живия Бог, да ни кажеш, Ти ли си Христос, Син Божий?

Иисус му отговаря: ти рече; казвам ви обаче: отсега ще видите Сина Човечески, седнал отдясно на Силата и идещ на небесните облаци.

Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и рече: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? На, сега чухте богохулството Му!

Как ви се струва? А те отговориха и рекоха: заслужава смърт.

Тогава Го заплюваха и биеха по лицето, а други Му удряха плесници

и думаха: проречи ни, Христе, кой Те удари?

А Петър седеше вън на двора. И приближи се до него една слугиня и рече: и ти беше с Иисуса Галилееца.

Но той се отрече пред всички, като каза: не зная, що говориш.

А когато отиваше към вратата, видя го друга и думаше на ония, що бяха там: и тоя беше с Иисуса Назорея.

А той пак се отрече с клетва: не познавам Човека.

Малко по-сетне се приближиха ония, които стояха там, и казаха на Петра: наистина и ти си от тях, защото и твоят говор те издава.

Тогава той почна да проклина и да се кълне: не познавам Човека. И веднага пропя петел.

И спомни си Петър думата, казана му от Иисуса: преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като излезе вън, плака горко.

А когато се съмна, всички първосвещеници и старей народни направиха съвещание против Иисуса, за да Го убият;

и като Го вързаха, отведоха Го и предадоха на управителя Понтия Пилата.

Тогава Иуда, който Го предаде, като видя, че Той е осъден, разкая се и върна трийсетте сребърника на първосвещениците и старейте,

като каза: съгреших, че предадох невинна кръв. А те му рекоха: що ни е грижа? Ти му мисли.

И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси.

Първосвещениците прибраха сребърниците и казаха: не бива да се турят в църковния ковчег, защото са цена за кръв.

И като направиха съвещание, купиха с тях грънчаревата нива, за да погребват странници;

затова и доднес тая нива се нарича кръвна нива;

тогава се сбъдна реченото чрез пророк Иеремия, който казва: "и взеха трийсетте сребърника - цената на Оценения, Когото оцениха синовете Израилеви,

и дадоха ги за грънчаревата нива, както ми заповяда Господ."

А Иисус се изправи пред управителя; и управителят Го попита и рече: Ти ли си Иудейският Цар? А Иисус му отговори: ти казваш.

И когато Го обвиняваха първосвещениците и старейте. Той нищо не отговаряше.

Тогава Му казва Пилат: не чуваш ли, за колко работи свидетелствуват против Тебе?

И не му отговори нито на една дума, тъй че управителят се чудеше твърде много.

А на празника управителят имаше обичай да пуска на народа един затворник, когото биха поискали;

тогава у тях имаше един прочут затворник, на име Варава.

И тъй, когато бяха събрани, Пилат им рече: кого искате да ви пусна: Варава ли, или Иисуса, наричан Христос?

защото знаеше, че Го бяха предали от завист.

Между това, когато той седеше на съдийския престол, жена му прати да му кажат: не прави нищо на Тоя Праведник, защото днес насъне много пострадах за Него.

Но първосвещениците и старейте надумаха народа, да изпроси Варава, а Иисуса да погуби.

Тогава управителят ги попита: кого от двамата искате да ви пусна? Те отговориха: Варава.

Пилат им каза: а какво да сторя с Иисуса, наричан Христос? Казват му всички: да бъде разпнат!

Управителят рече: та какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха и казаха: да бъде разпнат!

Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете.

И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни.

Тогава им пусна Варава, а Иисуса бичува и Го предаде на разпятие.

След това войниците управителеви взеха Иисуса в преторията, събраха срещу Него цялата чета войници

и, като Го съблякоха, облякоха Му багреница;

и оплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръст; и като заставаха пред Него на колене, присмиваха Му се и думаха: радвай се, Царю Иудейски!

И след като Го заплюха, взеха тръстта и Го биеха по главата.

И след като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие.

А като излизаха, срещнаха един киринеец, на име Симон; него накараха да носи кръста Му.

И като стигнаха на мястото, наричано Голгота, което значи: лобно място,

дадоха Му да пие оцет, смесен със жлъчка; но Той вкуси и не иска да пие.

А след като Го разпнаха, разделиха Дрехите Му, хвърляйки жребие; за да се изпълни реченото от пророка: "разделиха Дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребие";

и седяха, та Го пазеха там;

и туриха над главата Му надпис, който показваше вината Му: Този е Иисус, Царят Иудейски.

Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници: единият отдясно, а Другият отляво.

А минувачите Го хулеха, като клатеха глава

и думаха: Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си! Ако си Син Божий, слез от кръста!

Също и първосвещениците заедно с книжниците и старейте и фарисеите се присмиваха и думаха:

други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е Цар Израилев, нека сега слезе от кръста, и ще повярваме в Него;

надяваше се на Бога, нека сега Го избави, ако Му е угоден; понеже бе казал: Син Божий съм.

Също Го хулеха и разбойниците, разпнати с него.

А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час;

а около деветия час Иисус извика с висок глас: Или! Или! лама савахтани? сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?

Някои от стоещите там, като чуха, казваха: Той вика Илия.

И веднага един от тях се затече, взе гъба, натопи я в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие;

другите пък думаха: чакай, да видим, дали ще дойде Илия да Го избави.

А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух.

И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха;

и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха;

и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина.

А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек!

Там бяха също и гледаха отдалеч много жени, които бяха последвали Иисуса от Галилея и Му служеха;

между тях бяха Мария Магдалина и Мария, майка на Накова и Носия, и майката на Зеведеевите синове.

А когато се свечери, дойде един богат човек от Ариматея, на име Йосиф, който също тъй беше ученик на Иисуса;

той отиде при Пилата и поиска тялото Иисусово. Тогава Пилат заповяда да предадат тялото;

а Йосиф, като взе тялото, обви Го в чиста плащаница

и Го положи в новия си гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък върху вратата гробни, отиде си.

А там беше Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба.

На другия ден, след петъка, събраха се първосвещениците и фарисеите у Пилата

и казваха: господарю, спомнихме си, че Оня измамник още приживе бе казал: подир три дни ще възкръсна;

затова заповядай да се запази гробът до третия ден, да не би учениците Му да отидат нощем да Го откраднат и да кажат народу: възкръсна от мъртвите. И последната измама ще бъде по-лоша от първата.

Пилат им рече: имате стража; идете завардете, както знаете.

Те отидоха, та завардиха гроба със стража и запечатаха камъка.