защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши тежко слушат, и затворили са очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря".

Вашите пък очи са блажени, задето виждат, и ушите ви - задето чуват;

защото, истина ви казвам, мнозина пророци и праведници са много желали да видят, каквото вие виждате, и не видяха, и да чуят, каквото вие чувате, и не чуха.

Вие, прочее, чуйте, какво значи притчата за сеяча:

при всекиго, който слуша словото на царството и не разбира, дохожда лукавият и грабва посеялото в сърцето му: ето кого означава посеяното край пътя.

А посеяното на камъни е онзи, който слуша словото и веднага с радост го приема,

ала няма в себе си корен и е непостоянен: кога настане скръб или гонение заради словото, тозчас се съблазнява.

А посеяното в тръни е онзи, който слуша словото, но грижите на тоя век и примамливото богатство заглушават словото, и то бива безплодно.

Посеяното пък на добра земя е онзи, който слуша словото и го разбира и който принася плод: един дава плод сто, друг шейсет, а друг трийсет.

Друга притча им предложи Той, като каза: царството небесно прилича на човек, посеял добро семе на нивата си;

и когато човеците спяха, дойде врагът му н посея между житото плевели, па си отвдв;

а когато израсте злакът и даде плод, тогава се появиха и плевелите.

И като дойдоха слугите на стопани на, рекоха му: господарю, нали добро семе посея на нивата си? Откъде са, прочее, в нея тия плевели?

А той им рече: враг човек е сторил това. Слугите пък му рекоха: искаш ли да идем и да ги оплевим?

Но той рече; не, за да не би, като скубете плевелите, да изскубите заедно с тях и житото;

оставете да расте и едното и другото заедно до жетва; а по жетва ще река на жетварите: съберете първом плевелите и ги свържете на снопове, за да се изгорят; а житото приберете в житницата ми.

Друга притча им предложи, като каза: царството небесно прилича на синапово зърно, което човек взе, та посея на нивата си,

което е най-малко от всички семена, но, кога израсте, бива по-голямо от всички злакове и става дърво, тъй че птиците небесни прилитат и се подсланят под клоните му.

Друга притча им каза: царството небесно прилича на квас, що го взе жена и тури в три мери брашно, докле възкисна всичкото.

Всичко това Иисус говори народу с притчи, и без притчи не им говореше,

за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва: "ще отворя с притчи устата Си; ще изкажа тайните от създание мира".

Тогава Иисус остави народа и влезе вкъщи. А учениците Му се приближиха до Него и казаха: разтълкувай ни притчата за плевелите на нивата.

А Той им отговори и рече: сеячът на доброто семе е Син Човеческий;

нивата е тоя свят; доброто семе, това са синовете на царството, а плевелите синовете на лукавия;

врагът пък, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века, а жетварите са Ангелите.

И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, тъй ще бъде и при свършека на тоя век:

ще изпрати Син Човеческий Ангелите Си, и ще съберат от царството Му всички съблазни и ония, които вършат беззаконие,

и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби;

тогава праведните ще блеснат като слънце в царството на Отца си. Който има уши да слуша, нека слуша!

Царството небесно прилича още на имане, скрито в нива, което човек намери и укри, и от радост за него отива, та продава всичко, що има, и купува тая нива.

Царството небесно прилича още на търговец, който търси хубави бисери,

и като намери един скъпоценен бисер, отиде та продаде всичко, що имаше, и го купи.

Царството небесно прилича още на мрежа, хвърлена в морето и хванала всякакви риби,

която, като се напълни, изтеглиха на брега и седнаха, та събраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха вън.

Тъй ще бъде при свършеха на века: ще излязат Ангелите и ще отлъчат злите измежду праведните,

и ще ги хвърлят в огнената пещ: там ще бъде плач и скърцане със зъби.

И попита ги Иисус: разбрахте ли всичко това? Те Му казват: да. Господи!

А Той им рече: затова всеки книжник, който се е учил за царството небесно, прилича на стопанин, който изнася из своята съкровищница ново и старо.

И когато свърши Иисус тия притчи, замина си оттам.

А като дойде в отечеството Си, поучаваше народа в синагогата, тъй че всички се чудеха и думаха: откъде у Него тая премъдрост и тия сили?

Не е ли Той на дърводелеца син? Майка Му не се ли казва Мария, и братята Му - Иаков и Носия, Симон и Иуда?

И сестрите Му не са ли всички между нас? Откъде, прочее, у Него всичко това?

И падаха в съблазън поради Него. А Иисус им рече: пророк не бива без почит, освен в отечеството си и у дома си.

И не извърши там много чудеса поради неверието им.