Скрыть
10:1
10:2
10:3
10:4
10:5
10:6
10:7
10:10
10:12
10:13
10:15
10:19
10:21
10:23
10:24
10:27
10:28
10:30
10:32
10:33
10:35
10:37
10:39
10:42
Глава 17 
17:4
17:7
17:9
17:13
17:15
17:16
17:20
17:22
17:23
17:25
Глава 18 
18:2
18:4
18:5
18:6
18:7
18:8
18:11
18:12
18:15
18:16
18:18
18:19
18:20
18:21
18:22
18:23
18:25
18:26
18:27
18:29
18:30
18:31
18:34
18:35
18:38
Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник;
а който влиза през вратата, пастир е на овците:
нему вратарят отваря, и овците слушат гласа му, и той зове овците си по име и ги извежда;
и кога изведе овците си, върви пред тях; а овците вървят подире му, понеже познават гласа му;
подир чужди човек не вървят, а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават.
Тая притча им каза Иисус. Но те не разбраха, за какво им говореше.
Тогава Иисус пак им рече: истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците.
Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха.
Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.
Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие.
Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците;
а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците.
Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците.
Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават.
Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците.
Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир.
Затова Ме люби Отец, защото Аз Си давам душата, за да я приема пак.
Никой не Ми я отнима, но Аз Сам от Себе Си я давам. Имам власт, да я дам, и власт имам пак да я приема. Тая заповед получих от Отца Си.
Поради тия думи пак произлезе разпра между иудеите.
И мнозина от тях казваха: бяс има и не е в Себе Си; защо Го слушате?
Други казваха: това не са думи на бесен: може ли бяс да отваря очи на слепи?
И настана тогава в Йерусалим празник Обновение, и зима беше.
И ходеше Иисус в храма, в притвора Соломонов.
Тогава иудеите Го заобиколиха и Му казваха: докога ще измъчваш душите ни? Ако си Ти Христос, кажи ни открито.
Иисус им отговори: казах ви, ала не вярвате; делата, които Аз върша в името на Моя Отец, те свидетелствуват за Мене.
Но вие не вярвате, понеже не сте от Моите овци, както ви рекох.
Моите овци слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те вървят подире Ми,
и Аз им давам живот вечен; и те няма да погинат вовеки; и никой не ще ги грабне от ръката Ми.
Моят Отец, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може ги грабна от ръката на Отца Ми.
Аз и Отец едно сме.
Тогава иудеите пак грабнаха камъни, за да Го убият.
Иисус им отговори: много добри дела ви показах от Моя Отец; за кое от тия дела с камъни Ме замеряте?
Иудеите Му отговориха и рекоха: не за добро дело с камъни Те замеряме, а за богохулство и за това, дето Ти, бидейки човек, правиш се Бог.
Иисус им отговори: не е ли писано в Закона ви: "Аз рекох: богове сте"?
Ако Той нарече богове ония, към които бе отправено словото Божие (и не може да се наруши Писанието),
на Тогова ли, Когото Отец освети и прати в света, вие казвате: богохулствуваш, защото рекох: Аз съм Син Божий?
Ако не върша делата на Моя Отец, не Ми вярвайте;
ако пък върша, макар на Мене и да не вярвате, на делата повярвайте, за да разберете и повярвате, че Отец е в Мене, и Аз съм в Него.
Тогава пак искаха да Го хванат; но Той се измъкна из ръцете им
и отиде пак отвъд Йордан, на мястото, дето по-преди Йоан кръщаваше, и остана там.
Мнозина дойдоха при Него и казваха, че Йоан не бил сторил никакво чудо; но всичко, що Йоан бил казал за Него, било истинско.
И мнозина там повярваха в Него.
Това като каза Иисус, дигна очи към небето и рече: Отче! дойде часът:прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти,
според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен.
А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа;
Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня.
И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде.
Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света; те бяха Твои, и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово.
Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе;
защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил.
Аз за тях се моля; не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои.
И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и се прославих в тях.
Не съм вече в света, но те са в света, а Аз ида при Тебе, Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние.
Когато бях с тях на света. Аз ги пазех в Твоето име; ония, които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелния син, за да се сбъдне Писанието.
А сега ида при Тебе и казвам това в света, за да имат в себе си Моята радост пълна.
Аз им предадох Твоето слово, и светът ги намрази, защото те не са от света, както и Аз не съм от него.
Не се моля да ги вземеш от света, но да ги опазиш от злото.
Те не са от света, както и Аз не съм от него.
Освети ги чрез Твоята истина; Твоето слово е истина.
Както Ти Мене прати в света, и Аз ги пратих в света;
и за тях Аз посветявам Себе Си, та и те да бъдат осветени чрез истината.
И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене,
да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, - та да повярва светът, че Ти си Ме пратил.
И славата, която Ми бе дал, Аз дадох тям, за да бъдат едно, както Ние сме едно;
Аз съм в тях, и Ти в Мене, за да бъдат в пълно единство, и за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си ги възлюбил, както Мене възлюби.
Отче! тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз, за да гледат Моята слава, що си Ми дал, защото Ме възлюби, преди свят да се създаде.
Отче праведний! светът Те не позна; но Аз Те познах, и тия познаха, че Ти си Ме пратил;
и явих им Твоето име и ще явя, та любовта, с която си Ме възлюбил, в тях да бъде, и Аз в тях.
Като каза това Иисус, излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, дето имаше градина, в която влезе Сам Той и учениците Му.
А това място знаеше и Иуда, който щеше да Го предаде, защото Иисус често се събираше там с учениците Си.
Тогава Иуда, като взе една чета войници и слуги от първосвещениците и фарисеите, дохожда там с фенери, светила и с оръжия.
А Иисус, знаейки всичко, каквото щеше да стане с Него, излезе и им рече: кого търсите?
Отговориха Му: Иисуса Назорея. Иисус им казва: Аз съм. С тях стоеше и Иуда, който Го предаваше.
И като им рече: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.
Пак ги попита: кого търсите? Те рекоха: Иисуса Назорея.
Иисус отговори: казах ви, че съм Аз; и тъй, ако Мене търсите, тях оставете да си идат;
за да се сбъдне словото, казано от Него: "от ония, които си Ми дал, никого не погубих".
А Симон Петър, който имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. Името на слугата беше Малх.
Но Иисус рече на Петра: тури ножа си в ножницата; да не изпия ли чашата, която Ми е дал Отец?
Тогава четата и хилядникът и слугите иудейски хванаха Иисуса и Го вързаха,
и отведоха Го първом при Ана; за щото той беше тъст на Каиафа, който през нея година беше първосвещеник.
А Каиафа беше оня, който бе дал на иудеите съвет, че е по-добре един човек да погине за народа.
След Иисуса вървяха Симон Петър и другият ученик; а тоя ученик беше познат на първосвещеника, и влезе с Иисуса в двора първосвещеников.
А Петър стоеше вън до вратата. Другият пък ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, та говори на вратарката, и въведе Петра.
Тогава слугинята-вратарка казва на Петра: да не си и ти от учениците на Този Човек? Той отговаря: не съм.
А робите и слугите бяха си наклали огън, понеже беше студено, и стояха, та се грееха. Петър стоеше с тях и се грееше.
А първосвсщеникът попита Иисуса за учениците Му и за учението Му.
Иисус му отговори; Аз открито говорих на света; Аз винаги съм поучавал в синагогите и в храма, дето отвред се събират иудеите, и скришом нищо не съм говорил.
Защо питаш Мене? Питай ония, които са слушали, що съм им говорил; ето, те знаят, що съм говорил.
Когато Той каза това, един от слугите, който стоеше наблизо, удари плесница на Иисуса и рече: тъй ли отговаряш на първосвещеника?
Иисус му отвърна: ако говорих зле, докажи злото; ако ли - добре, защо Ме биеш?
Тогава Ана Го прати вързан при първосвещеник Каиафа.
А Симон Петър стоеше и се грееше. И рекоха му: да не си и ти от Неговите ученици? Той се отрече и каза: не съм.
Един от слугите първосвещеникови, сродник на оногова, комуто Петър бе отрязал ухото, казва: не те ли видях аз в градината с Него?
Петър пак се отрече; и тозчас петел пропя.
Поведоха Иисуса от Каиафа в преторията. Беше заран; и те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата.
Тогава излезе Пилат при тях и рече: в какво обвинявате Тоя Човек?
Отговориха му и рекоха: ако Той не беше злодеец, не щяхме да ти Го предадем.
Пилат им рече: вземете Го вие и Го съдете по вашия закон. Иудеите му рекоха: нам не е позволено да убием никого;
за да се сбъдне думата Иисусова, която беше казал, когато даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре.
Тогава Пилат пак влезе в преторията и повика Иисуса и Му рече: Ти ли си Иудейският Цар?
Иисус му отговори: от себе си ли говориш това, или други ти казаха за Мене?
Пилат отговори: та аз иудеин ли съм? Твоят народ и първосвещениците Те предадоха на мене; какво си сторил?
Иисус отговори: Моето царство не е от тоя свят: ако беше царството Ми от тоя свят, Моите слуги щяха да се борят, за да не бъда предаден на иудеите; но сега царството Ми не е оттук.
А Пилат Му рече: и тъй, цар ли си Ти? Иисус отговори: ти казваш, че съм цар. Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината; всякой, който е от истината, слуша гласа Ми.
Пилат Му рече: що е истина? И като каза това, пак излезе при иудеите и им рече: аз не намирам никаква вина у Него.
Но у вас има обичай, да ви пускам едното за Пасха; желаете ли да ви пусна Царя Иудейски?
Тогава пак закрешяха всички, казвайки: не Него, а Варава. Варава пък беше разбойник.
Толкования стиха Скопировать ссылку Скопировать текст Добавить в избранное
Библ. энциклопедия Библейский словарь Словарь библ. образов Практическая симфония
Цитата из Библии каждое утро
TG: t.me/azbible
Viber: vb.me/azbible