И спомни си Бог за Ноя и за всички зверове, и за всичкия добитък (и за всички птици и за всички пълзящи гадове), които бяха с него в ковчега; и напрати Бог вятър на земята, и водите престанаха.

И затвориха се изворите на бездната и окната небесни, и престана дъждът от небето.

А водата постепенно се оттегляше от земята, и подир сто и петдесетте дена водата захвана да намалява.

И в седмия месец, на седемнайсетия ден от месеца, ковчегът се спря върху Араратските планини.

Водата постоянно намаляваше до десетия месец; в първия ден на десетия месец се показаха планинските върхове.

След изтичане на четирийсет дена Ной отвори направения от него прозорец на ковчега,

и пусна една врана (за да види, дали е спаднала водата от земята), която, като изхвръкна, отлиташе и прилиташе, докле изсъхна земята от водата.

После пусна един гълъб, за да види, дали се е дръпнала водата от лицето на земята;

но гълъбът не намери място за почивка на нозете си и се върна при него в ковчега; защото по лицето на цялата земя имаше още вода; и той протегна ръката си, хвана го и го внесе при себе си в ковчега.

И почака още други седем дена, и пак пусна гълъба от ковчега.

Гълъбът се върна привечер, и ето, той имаше в човката си пресен лист от маслина; и Ной позна, че водата е спаднала от земята.

Той почака още други седем дена и (пак) пусна гълъба; и той вече се не върна при него.

В шестстотин и първата година (на Ноевия живот), в първия (ден) на първия месец, пресекна водата по земята; и Ной отвори покрива на ковчега, погледа, и ето, земното лице поизсъхнало.

А във втория месец, на двайсет и седмия ден на месеца, земята изсъхна.

И рече (Господ) Бог на Ноя:

излез от ковчега, ти и жена ти, и с тебе синовете ти и жените на твоите синове;

изведи със себе си всички животни, които са с тебе, от всяка плът - птици, добитък и всички пълзящи по земята гадове: нека се пръснат по земята, и нека се плодят и множат по земята.

Тогава излезе Ной и с него синовете му, и жена му и жените на синовете му;

всички зверове, и (всичкият добитък и) всички птици, всичко, що се движи по земята, според рода си, излязоха от ковчега.

И съгради Ной жертвеник Господу; взе от всеки чист добитък и от всички чисти птици, и ги принесе всесъжение върху жертвеника.

И помириса Господ приятно благоухание, и рече Господ (Бог) в сърцето Си: няма вече да проклинам земята заради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му; и няма вече да поразявам всичко, що живее, както направих;

занапред, докле трае земята, сеитба и жетва, студ и пек, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.