Старият завет:
Быт.
Исх.
Лев.
Числ.
Втор.
Нав.
Суд.
Руфь.
1Цар.
2Цар.
3Цар.
4Цар.
1Пар.
2Пар.
1Ездр.
Неем.
2Ездр.
Тов.
Иудифь.
Есф.
Иов.
Пс.
Притч.
Еккл.
Песн.
Прем.
Сир.
Ис.
Иер.
Плач.
Посл.Иер.
Вар.
Иез.
Дан.
Ос.
Иоиль.
Ам.
Авд.
Иона.
Мих.
Наум.
Авв.
Соф.
Агг.
Зах.
Мал.
1Макк.
2Макк.
3Макк.
3Ездр.
Новия завет: Мф. Мк. Лк. Ин. Деян. Иак. 1Пет. 2Пет. 1Ин. 2Ин. 3Ин. Иуд. Рим. 1Кор. 2Кор. Гал. Еф. Флп. Кол. 1Фес. 2Фес. 1Тим. 2Тим. Тит. Флм. Евр. Откр.
Новия завет: Мф. Мк. Лк. Ин. Деян. Иак. 1Пет. 2Пет. 1Ин. 2Ин. 3Ин. Иуд. Рим. 1Кор. 2Кор. Гал. Еф. Флп. Кол. 1Фес. 2Фес. 1Тим. 2Тим. Тит. Флм. Евр. Откр.
Скрыть
6:2
6:6
6:7
6:8
6:9
см.:Притч.26:14;
6:10
см.:Притч.24:33;
6:11
6:12
6:13
см.:Притч.10:10;
6:14
см.:Притч.17:20;
6:16
6:17
см.:Притч.30:13;
6:18
6:19
см.:Притч.19:5;
6:22
см.:Притч.3:23;
6:26
см.:Притч.5:10;
6:27
6:28
6:30
6:33
6:34
6:35
Глава 21
21:1
см.:2Пар.36:22;
21:2
см.:Притч.16:2;
21:4
21:5
см.:Притч.10:4;
21:6
21:7
21:8
21:9
см.:Притч.25:24;
21:10
21:11
см.:Притч.19:25;
21:12
21:13
см.:Притч.3:27-28;
21:14
см.:1Цар.25:18;
21:15
21:16
21:17
см.:Притч.23:21;
21:18
21:20
21:21
см.:Притч.19:17;
21:23
21:24
21:25
21:27
см.:Притч.15:8;
21:28
см.:Притч.19:5:9;
21:29
Глава 30
30:1
30:3
30:4
см.:Иов.38:4-5;
30:7
30:9
см.:Втор.8:12-14;
30:10
30:11
30:13
см.:Притч.6:17;
30:15
30:16
30:17
см.:Притч.20:20;
30:18
30:19
30:20
30:21
30:22
30:23
30:24
30:26
30:27
30:28
30:29
30:32
30:33
см.:Притч.15:18;
Болгарский
Языки
- Добавить язык
- Церковнослав. (рус)
- Церковнослав. (цс)
- Рус. (Синодальный)
- Рус. (Синод. с ударе́-ми)
- Рус. (Юнгеров)
- Arab (AVD)
- Azerbaijani
- Armenian
- Bulgarian
- Chinese (simpl.)
- Croatian (S&D)
- English (NKJV)
- English (KJV)
- English (NRSV)
- Finnish (1992)
- French (LSG)
- Georgian
- German (MLU, 1912)
- German (GNB)
- Greek (NT Byz)
- Greek (TGV)
- Greek (LXX, Rahlfs)
- Hebrew
- Italian
- Kyrgyz
- Latin (Nova Vulgata)
- Romanian
- Polish
- Portuguese
- Serbian (synod.)
- Serbian
- Spanish (RVR 1995)
- Swedish (Folkbibeln)
- Tajik
- Ukrainian (Homenko)
- Ukrainian (Ogienko)
Синко, ако си поръчителствувал за твоя ближен и си дал ръката си за другиго,
ти си се впримчил с думите на устата си, хванат си с думите на своите уста.
Затова стори, синко, ето що, за да се избавиш, понеже си паднал в ръцете на своя ближен: иди, падни при нозете на ближния си и го моли;
не давай сън на очите си и дрямка на клепките си,
спасявай се като сърна от ръка и като птица от ръката на птицеловец.
Иди при мравката, ленивецо, виж нейната работа и бъди мъдър.
Тя няма нито началник, ни настойник, нито заповедник;
но приготвя храната си лете, събира през жътва храната си. (Или иди при пчелата и се научи, как е трудолюбива, каква похвална работа върши; труда й употребяват за здраве и царе и прости човеци; нея всички обичат, и тя е славна; макар по сила да е слаба, но по мъдрост е почтена.)
Докога, ленивецо, ще спиш? Кога ще от сън да станеш?
Малко ще поспиш, малко ще подремеш, малко със сгърнати ръце ще полежиш:
и ще дойде сиромашията ти като пътник, и немотията ти като разбойник. (Ако пък се не лениш, жетвата ти ще дойде като източник, а оскудията ще избяга далеч от тебе.)
Човек лукав, човек нечестив ходи с лъжливи уста,
намигва с очи, говори с нозе, дава знакове с пръсти;
в сърцето му има коварство: той мисли зло всяко време, сее раздори.
Затова внезапно ще дойде неговата гибел, изведнъж ще бъде съсипан - без изцеление.
Ето шест неща, които Господ мрази - дори седем, които са гнусота за душата Му:
очи горделиви, език лъжлив и ръце, които проливат невинна кръв,
сърце, що кове зли кроежи, нозе, които бързо тичат към злодейство,
лъжесвидетел, който надумва лъжи, и оня, който сее раздор между братя.
Синко, пази заповедта на баща си и не отхвърляй поуката на майка си;
вържи ги завсякога на сърцето си, обвържи с тях шията си.
Тръгнеш ли, те ще те ръководят; легнеш ли да спиш, ще те пазят, събудиш ли ще приказват с тебе:
защото заповедта е светило, и поуката светлина, и назидателните поуки - път към живота,
за да те пазят от покварена жена, от лъстив език на чужда.
Не пожелавай хубостта й в сърцето си, (да не бъдеш уловен чрез очите си) и да не те увлече с клепките си,
защото поради блудница жена човек изпада до корица хляб, а жена прелюбодейка улавя многоценна душа.
Може ли някой да си тури огън в пазуха, без да изгорят дрехите му?
Може ли някой да ходи по живи въглени, без да опари нозете си?
Това същото бива и с оногова, който влиза при жената на ближния си: който допре до нея, няма да остане без вина.
Не прощават на крадеца, ако краде Да насити душата си, кога е гладен;
хванат ли го, той заплаща седморно, дава всичкия къщен имот.
Който пък прелюбодействува с жена, той ум няма; погубва душата си оня, който върши това:
бой и срам ще намери той, и безчестието му няма да се изглади,
защото ревността е ярост на мъжа, и в деня на отмъщението той няма да щади,
няма да приеме никакъв откуп и няма да се задоволи, колкото и да умножаваш даровете.
Сърцето на царя е в ръката на Господа, както потопите водни: Той го насочва, накъдето поиска.
Всички пътища на човека са прави пред очите му; но Господ претегля сърцата.
Да пазиш правда и правосъдие е по-угодно на Господа, нежели жертва.
Горделиви очи и надуто сърце, с които се отличават нечестивците, е грях.
Помислите на прилежния се стремят към изобилие, а всеки бързелив търпи немотия.
Придобиване съкровища с лъжлив език е мимолетно духване за ония, които търсят смъртта.
Насилието на нечестивците ще се струпа върху тях, защото са се отрекли да пазят правдата.
Крив е пътят на развратения човек; а на чистия постъпките са прави.
По-добре е да живееш в ъгъл на покрива, нежели със свадлива жена в широка къща.
Душата на нечестивеца желае зло; в негови очи няма да намери милост и приятелят му.
Когато наказват кощунника, простият става мъдър; и когато мъдрия вразумяват, той придобива знание.
Праведникът наблюдава дома на нечестивия: как нечестивци падат в злочестие.
Който затуля ухото си пред писъка на сиромаха, той и сам ще пищи, - и няма да го чуят.
Таен подарък потушва гняв, а дар в пазуха - силна ярост.
Да пази правосъдие е радост за праведника и страх за ония, които вършат зло.
Човек, който се е отбил от пътя на разума, ще се настани в събранието на мъртъвците.
Който обича веселби, ще осиромашее, а който обича вино и мазно, няма да забогатее.
Нечестивият ще бъде откуп за праведния, и лукавият - за простодушния.
По-добре да живееш в пуста земя, нежели със свадлива и сърдита жена.
Ценно съкровище и тлъстина има в къщата на мъдрия, а глупавият човек ги разпилява.
Който пази правда и милост, ще намери живот, правда и слава.
Мъдрият влиза в града на силните и събаря крепостта, на която са се надявали.
Който пази устата си и езика си, пази душата си от беди.
Горделивият злодей - името му е кощунник - действува в пламъка на гордостта.
Гладът на мързеливеца ще го убие защото ръцете му се отказват да работят;
той всеки ден силно гладува, а праведникът дава и не му е свидно.
Жертвата на нечестивите е гнусота най-вече кога я принасят с лукавство.
Лъжесвидетелят ще загине, а човек който говори, каквото знае, ще говори винаги.
Нечестив човек има дръзко лице, а праведният държи право пътя си.
Няма мъдрост, няма разум, няма кроеж - насрещу Господа.
Коня стъкмяват за деня на битката, но победата е от Господа.
Думи на Иакеевия син Агура. Вдъхновени изречения, които тоя човек е казал на Итиила, на Итиила път. Укала :
Наистина, аз съм по-невежа от кого и да било измежду човеците, и у мене няма разум човешки,
не се научих и на мъдрост, нито имам знанията на светиите.
Кой е възлизал на небето и слизал? Кой е събрал вятъра в шепата си? Кой е свързал водата в дреха? Кой е поставил всички граници на земята? Как е името му? И как е името на сина му? Знаеш ли?
Всяка дума от Бога е чиста; Той е щит ономува, който се Нему уповава.
Не притуряй към думите Му, за да те не изобличи, и да не излезеш лъжец.
За две неща Те моля; не ми отказвай, преди да умра;
суета и лъжа отдалечи от мене, сиромашия и богатство не ми давай, - храни ме с насъщния хляб,
да не би, като се преситя, да се отрека от Тебе и да кажа: "кой е Господ?" и да не би, като осиромашея, да почна да крада и да употребявам името на моя Бог напразно.
Не хули слуга пред господаря му, за да те не прокълне, и ти да останеш виноват.
Има род, който кълне баща си и не благославя майка си.
Има род, който се смята за чист, а пък не е умит от нечистотиите си.
Има род - о, колко високомерни са очите му, и колко надигнати клепките му!
Има род, чиито зъби са мечове, и челюстите - ножове, за да пояжда сиромасите по земята и немотиите между людете.
Ненаситността има две дъщери: "давай, давай!" Ето три ненаситни, дори четири, които не ще кажат "стига!" -
преизподня и утроба безплодна, земя, която се не насища на вода, и огън, който не казва: "стига!"
Око, което се присмива на баща и нехае да се покорява на майка, ще бъде изкълвано от долински гарвани и от орлови пилци изядено!
Три неща са непостижни за мене, дори четири, които не разбирам:
път на орел по небето, път на змия по скала, път на кораб посред море и път на мъж към девица.
Такъв е пътят и на жена прелюбодейка: яла и обърсала устата си, и казва: "нищо лошо не съм сторила".
От три неща се тресе земята, дори от четири, които не може да носи:
от роб, кога стане цар; от глупец, кога до насита яде хляб,
от позорна жена, кога се омъжва, и от слугиня, кога заема мястото на господарката си.
Ето четири малки на земята, но те са по-мъдри от мъдрите:
мравките - народ несилен, но лете си приготвят храната;
хирогрилите - народ слаб, но правят къщите си на скала;
скакалците цар нямат, но излизат всички стройно;
паякът с щипалки се залавя, но се намира в царските палати.
Ето три, които стройно вървят, дори четири, които стройно излизат:
лъвът, най-силен между зверовете, не ще се отбие пред никого;
конят и козелът, (водач на стадо,) и царят между своя народ.
Ако в самозабрава си направил глупост и си намислил зло, тури ръка на уста;
защото, както кога се бие мляко, добива се масло, като се блъсне носът, потича кръв, тъй и кога се възбужда гняв, произлиза свада.