Старият завет:
Быт.
Исх.
Лев.
Числ.
Втор.
Нав.
Суд.
Руфь.
1Цар.
2Цар.
3Цар.
4Цар.
1Пар.
2Пар.
1Ездр.
Неем.
2Ездр.
Тов.
Иудифь.
Есф.
Иов.
Пс.
Притч.
Еккл.
Песн.
Прем.
Сир.
Ис.
Иер.
Плач.
Посл.Иер.
Вар.
Иез.
Дан.
Ос.
Иоиль.
Ам.
Авд.
Иона.
Мих.
Наум.
Авв.
Соф.
Агг.
Зах.
Мал.
1Макк.
2Макк.
3Макк.
3Ездр.
Новия завет: Мф. Мк. Лк. Ин. Деян. Иак. 1Пет. 2Пет. 1Ин. 2Ин. 3Ин. Иуд. Рим. 1Кор. 2Кор. Гал. Еф. Флп. Кол. 1Фес. 2Фес. 1Тим. 2Тим. Тит. Флм. Евр. Откр.
Новия завет: Мф. Мк. Лк. Ин. Деян. Иак. 1Пет. 2Пет. 1Ин. 2Ин. 3Ин. Иуд. Рим. 1Кор. 2Кор. Гал. Еф. Флп. Кол. 1Фес. 2Фес. 1Тим. 2Тим. Тит. Флм. Евр. Откр.
Скрыть
6:2
6:6
6:7
6:8
6:9
см.:Притч.26:14;
6:10
см.:Притч.24:33;
6:11
6:12
6:13
см.:Притч.10:10;
6:14
см.:Притч.17:20;
6:16
6:17
см.:Притч.30:13;
6:18
6:19
см.:Притч.19:5;
6:22
см.:Притч.3:23;
6:26
см.:Притч.5:10;
6:27
6:28
6:30
6:33
6:34
6:35
Глава 22
22:1
см.:Еккл.7:1-2;
22:2
см.:Притч.29:13;
22:3
см.:Притч.27:12;
22:4
22:6
22:10
22:11
22:12
22:13
см.:Притч.26:13;
22:14
22:15
22:16
22:17
22:18
22:19
22:20
см.:Притч.3:5-6;
22:21
22:23
см.:Притч.23:11;
22:25
см.:Притч.12:13;
22:27
см.:Притч.20:16;
22:29
Болгарский
Языки
- Добавить язык
- Церковнослав. (рус)
- Церковнослав. (цс)
- Рус. (Синодальный)
- Рус. (Синод. с ударе́-ми)
- Рус. (Юнгеров)
- Arab (AVD)
- Azerbaijani
- Armenian
- Bulgarian
- Chinese (simpl.)
- Croatian (S&D)
- English (NKJV)
- English (KJV)
- English (NRSV)
- Finnish (1992)
- French (LSG)
- Georgian
- German (MLU, 1912)
- German (GNB)
- Greek (NT Byz)
- Greek (TGV)
- Greek (LXX, Rahlfs)
- Hebrew
- Italian
- Kyrgyz
- Latin (Nova Vulgata)
- Romanian
- Polish
- Portuguese
- Serbian (synod.)
- Serbian
- Spanish (RVR 1995)
- Swedish (Folkbibeln)
- Tajik
- Ukrainian (Homenko)
- Ukrainian (Ogienko)
Синко, ако си поръчителствувал за твоя ближен и си дал ръката си за другиго,
ти си се впримчил с думите на устата си, хванат си с думите на своите уста.
Затова стори, синко, ето що, за да се избавиш, понеже си паднал в ръцете на своя ближен: иди, падни при нозете на ближния си и го моли;
не давай сън на очите си и дрямка на клепките си,
спасявай се като сърна от ръка и като птица от ръката на птицеловец.
Иди при мравката, ленивецо, виж нейната работа и бъди мъдър.
Тя няма нито началник, ни настойник, нито заповедник;
но приготвя храната си лете, събира през жътва храната си. (Или иди при пчелата и се научи, как е трудолюбива, каква похвална работа върши; труда й употребяват за здраве и царе и прости човеци; нея всички обичат, и тя е славна; макар по сила да е слаба, но по мъдрост е почтена.)
Докога, ленивецо, ще спиш? Кога ще от сън да станеш?
Малко ще поспиш, малко ще подремеш, малко със сгърнати ръце ще полежиш:
и ще дойде сиромашията ти като пътник, и немотията ти като разбойник. (Ако пък се не лениш, жетвата ти ще дойде като източник, а оскудията ще избяга далеч от тебе.)
Човек лукав, човек нечестив ходи с лъжливи уста,
намигва с очи, говори с нозе, дава знакове с пръсти;
в сърцето му има коварство: той мисли зло всяко време, сее раздори.
Затова внезапно ще дойде неговата гибел, изведнъж ще бъде съсипан - без изцеление.
Ето шест неща, които Господ мрази - дори седем, които са гнусота за душата Му:
очи горделиви, език лъжлив и ръце, които проливат невинна кръв,
сърце, що кове зли кроежи, нозе, които бързо тичат към злодейство,
лъжесвидетел, който надумва лъжи, и оня, който сее раздор между братя.
Синко, пази заповедта на баща си и не отхвърляй поуката на майка си;
вържи ги завсякога на сърцето си, обвържи с тях шията си.
Тръгнеш ли, те ще те ръководят; легнеш ли да спиш, ще те пазят, събудиш ли ще приказват с тебе:
защото заповедта е светило, и поуката светлина, и назидателните поуки - път към живота,
за да те пазят от покварена жена, от лъстив език на чужда.
Не пожелавай хубостта й в сърцето си, (да не бъдеш уловен чрез очите си) и да не те увлече с клепките си,
защото поради блудница жена човек изпада до корица хляб, а жена прелюбодейка улавя многоценна душа.
Може ли някой да си тури огън в пазуха, без да изгорят дрехите му?
Може ли някой да ходи по живи въглени, без да опари нозете си?
Това същото бива и с оногова, който влиза при жената на ближния си: който допре до нея, няма да остане без вина.
Не прощават на крадеца, ако краде Да насити душата си, кога е гладен;
хванат ли го, той заплаща седморно, дава всичкия къщен имот.
Който пък прелюбодействува с жена, той ум няма; погубва душата си оня, който върши това:
бой и срам ще намери той, и безчестието му няма да се изглади,
защото ревността е ярост на мъжа, и в деня на отмъщението той няма да щади,
няма да приеме никакъв откуп и няма да се задоволи, колкото и да умножаваш даровете.
По-добре е добро име, нежели голямо богатство, и по-добре е добра слава, нежели сребро и злато.
Богат и сиромах се срещат един с други; единия и другия Господ е създал.
Благоразумният вижда бедата и се скрива; а неопитните отиват напред и се наказват.
Подир смирението иде страх Господен, богатство, слава и живот.
По пътя на коварния - тръне и примки; който пази душата си, да бяга от тях.
Поучи момъка в начало на пътя му; той не ще се отклони от него и кога остарее.
Богатият господарува над бедния, и длъжникът става роб на заемодавеца.
Който сее неправда, ще пожъне беда, и пръчката на гнева му ще изчезне. (Господ обича човек, който драговолно дава, и ще попълни недостига на делата му.)
Милосърдният ще бъде благославян, защото дава на бедния от хляба си. (Който дава подаръци, печели победа и чест, и дори завладява душата на ония, които ги получават.)
Изпъди кощунника, и раздорът ще се махне, ще престане и свада, и ругатня.
Който обича чисто сърце, нему на устата е приятно, нему царят е приятел.
Очите на Господа пазят знанието, а думите на законопрестьпник Той събаря.
Ленивецът казва: "лъв на улицата! всред стъгдата ще ме убият!"
Устата на блудниците са дълбока пропаст: комуто Господ се разгневи, той Ще падне в нея.
Глупостта се привързала към сърцето на момъка, но изправителната пръчка Ще я махне от него.
Който уврежда сиромаха, за да Умножи богатството си, и който дава на богатия, - ще осиромашее.
Наклони ухо и слушай думите на мъдрите, и обърни сърцето си към моето знание;
защото ще бъде утешително, ако ги пазиш в сърцето си, и те бъдат също в устата ти.
За да бъде твоето упование на Господа, аз те уча и днес и ти помни.
Не писах ли ти три пъти, като те съветвах и поучавах,
за да те науча на точните думи на истината, та да ги предаваш на ония, които те провеждат.
Не ограбвай сиромаха, защото той е сиромах, и не притеснявай злочестника при портите,
защото Господ ще се намеси в делото им, и ще изтръгне душата на грабителите им.
Не другарувай с гневлив и не се събирай с припрян човек,
за да не привикнеш на неговите пътища и да не навлечеш примка на душата си.
Не бъди от онези, които дават ръка и поръчителствуват за дългове:
ако няма с какво да заплатиш, защо да докарваш дотам, че да ти вземат постелката изпод тебе?
Не преместяй стари межди, които са твоите бащи прокарали.
Видял ли си човек пъргав в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред прости.