Азбука веры » Библия » Притчи Соломонови » гл.14-18

Притчи Соломонови, Главы 14-18

Толкования

Толкования главы

см.:Притч.12:4;Притч.24:3;

см.:Иов.12:24;

см.:Иак.3:5;Притч.12:6;

14:4

см.:Исх.23:1;Притч.12:17;

см.:Сир.1:30;

14:7

см.:Пс.138:24;

14:9

14:10

см.:Притч.12:7;

см.:Притч.16:25;

14:13

см.:Ис.3:10-11;

см.:Рим.16:18;1Ин.4:1;

см.:Пс.110:10;

см.:Притч.12:16;

см.:Еф.5:15;

см.:Ис.60:14;

см.:Притч.19:7;

см.:Пс.40:2;Мф.5:7;

14:22

см.:Притч.12:11;

см.:Притч.10:16;Притч.27:22;

см.:Притч.12:17;

см.:Притч.18:11;

см.:Притч.10:17:27;2Цар.22:6;

14:28

см.:Притч.19:11;

14:30

см.:Притч.17:5;Мф.25:36;

см.:Иов.21:17;Пс.72:18;Пс.111:8;

14:33

см.:Притч.11:11;Прем.5:24;

см.:Лк.7:2;Рим.13:3;

Глава 18

18:1

18:2

18:3

см.:Притч.20:5;

см.:Лев.19:15;Втор.1:17;Притч.24:23;Сир.42:1;

18:6

см.:Притч.10:14;Притч.12:13;

18:8

18:9

18:10

см.:Пс.19:2;Притч.14:26;

см.:Притч.10:15;

см.:Притч.16:18;

см.:Сир.11:8;

18:15

18:16

см.:Притч.17:8;Мф.2:11;

18:18

18:19

18:20

см.:Притч.14:14;Ис.3:10;

см.:Притч.13:3;Иак.3:8-10;

см.:Притч.19:14;

см.:Сир.13:4;

см.:Притч.17:17;

Болгарский

Языки

Мъдра жена урежда къщата си, а глупавата я съсипва с ръцете си.

Който ходи по прав път, бои се от Господа; но комуто пътищата са криви, той нехае за Него.

В устата на глупеца е бичът на гордостта, а устата на мъдрите ги запазват.

Дето няма волове, яслите са празни; а от силата на воловете има голяма печалба.

Верен свидетел не лъже, а лъжлив свидетел ще наговори много лъжи.

Разпътник търси мъдрост, и не намира; а за разумен знанието е леко.

Бягай от глупав човек, у когото не забелязваш разумни уста.

Мъдростта на разумния е да знае пътя си, а глупостта на безразсъдните е заблуда.

Глупците се смеят над греха, а посред праведните има благоволение.

Сърцето знае тъгата на душата си, и чужд се не меси в радостта му.

Къщата на беззаконните ще се съсипе, а жилището на праведните ще процъфти.

Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта.

И при смях някога сърцето боли, и краят на радостта бива тъга.

Човек с развратено сърце ще се насити от своите пътища, и добрият - от своите.

Глупавият вярва на всяка дума, а благоразумният е внимателен към своите пътища.

Мъдрият се бои и бяга от злото, а глупавият е лют и самонадеян.

Сприхавият може да стори глупост, но човек, който с умисъл прави зло, е омразен.

Невежите получават за свой дял глупост, а благоразумните се увенчават със знание.

Злите ще се преклонят пред добрите, и нечестивите - при вратата на праведника.

Сиромаха го мразят дори и неговите близки, а богатият има много приятели.

Който презира ближния си, греши, а който е милосърден към сиромаси, блажен е.

Не заблуждават ли се, които кроят зло? (не знаят милост и вярност, които вършат зло;) но милост и вярност има у добромислещите.

От всеки труд има печалба, а от празнословие - само вреда.

Венец на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на невежите си е глупост.

Верен свидетел души спасява, а лъжливият ще наговори много лъжи.

В страха пред Господа има твърда надежда, и на Своите синове Той е прибежище.

Страхът Господен е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта.

В многолюден народ е величието на царя, а при малоброен народ тежко на господаря.

У търпелив човек разум много, а лютият изказва глупости.

Кроткото сърце е живот за тялото, а завистта е гнилеж за костите.

Който притеснява сиромаха, хули неговия Творец, а който почита Твореца, прави добро на нуждаещия се.

За своето зло нечестивият ще бъде отхвърлен, а праведният и при смъртта си има надежда.

Мъдростта почива в сърцето на разумния, а изсред глупавите се обажда.

Правда народ въздига, а беззаконие народи безчести.

Царят благоволи към разумния раб, а се гневи против оногова, който го позори.

Своенравният върви след своите прищевки, въстава против всичко умно.

Глупавият не обича знание, а само да покаже ума си.

С дохождане на нечестивеца дохожда и презрение, а с безславието - позор.

Думите на човешките уста са дълбоки води; изворът на мъдростта е буен поток.

Не е добро да бъдеш лицеприятен към нечестивия, за да събориш праведния в съда.

Устата на глупавия водят към свада, и думите му предизвикват бой.

Езикът на глупавия е гибел за него, и устата му са примка за душата му.

(Страхът събаря ленивеца, а женоподобните души ще гладуват.)

Думите на шепотника са като сладкиши, и те влизат вътре в утробата.

Нехайният в работата си е брат на разсипника.

Името на Господа е яка кула: побегне ли в нея праведник, в безопасност е.

Имотът на богатия е негов як град и във въображението му е като висока ограда.

Пред падение сърцето на човека се възгордява, а смирението върви пред слава.

Който дава отговор, преди да е изслушал, глупав е, и срам за него.

Духът на човека го подкрепя в немощ, а сломен дух - кой може го подкрепи?

Сърцето на разумния придобива знание, и ухото на мъдрите търси знание.

Подаръкът, който дава човек, му отваря път и до велможи го довежда.

Първият в тъжбата си е прав, ала дохожда съперникът му и го изпитва.

Жребието прекъсва препирни и решава спор между силните.

Озлобен брат е по-непристьпен от як град, и свадите са като ключалки на крепост.

От плода на устата на човека се пълни коремът му; от произведението на устата си той се насища.

Смърт и живот са подвластни на езика, и които го владеят, ще вкусят от плодовете му.

Който е намерил (добра) жена, намерил е благо и получил е благодат от Господа. (Който напъжда добра жена, напъжда щастие, а който поддържа прелюбодеика, безумен е и нечестив.)

Сиромахът говори с молба, а богатият отговаря грубо.

Който желае да има приятели, трябва и сам да бъде дружелюбна; бива приятел по-привързан и от брат.