Старият завет:
Быт.
Исх.
Лев.
Числ.
Втор.
Нав.
Суд.
Руфь.
1Цар.
2Цар.
3Цар.
4Цар.
1Пар.
2Пар.
1Ездр.
Неем.
2Ездр.
Тов.
Иудифь.
Есф.
Иов.
Пс.
Притч.
Еккл.
Песн.
Прем.
Сир.
Ис.
Иер.
Плач.
Посл.Иер.
Вар.
Иез.
Дан.
Ос.
Иоиль.
Ам.
Авд.
Иона.
Мих.
Наум.
Авв.
Соф.
Агг.
Зах.
Мал.
1Макк.
2Макк.
3Макк.
3Ездр.
Новия завет: Мф. Мк. Лк. Ин. Деян. Иак. 1Пет. 2Пет. 1Ин. 2Ин. 3Ин. Иуд. Рим. 1Кор. 2Кор. Гал. Еф. Флп. Кол. 1Фес. 2Фес. 1Тим. 2Тим. Тит. Флм. Евр. Откр.
Новия завет: Мф. Мк. Лк. Ин. Деян. Иак. 1Пет. 2Пет. 1Ин. 2Ин. 3Ин. Иуд. Рим. 1Кор. 2Кор. Гал. Еф. Флп. Кол. 1Фес. 2Фес. 1Тим. 2Тим. Тит. Флм. Евр. Откр.
Скрыть
27:3
27:4
27:6
27:7
27:10
27:13
27:14
27:15
27:16
27:18
27:19
27:21
27:22
27:23
27:24
27:25
27:27
27:28
27:29
27:30
27:31
27:32
27:36
27:41
27:42
27:44
27:47
27:49
27:50
27:52
27:53
27:54
27:55
27:56
27:58
27:59
27:60
27:61
27:62
27:63
27:64
27:65
27:66
Болгарский
Языки
- Добавить язык
- Церковнослав. (рус. дореф.)
- Церковнослав. (рус. гражд.)
- Церковнослав. (цс)
- Рус. (Синодальный)
- Рус. (Синод. с ударе́-ми)
- Рус. (еп. Кассиан)
- Рус. (Аверинцев)
- Рус. (К.П. Победоносцев)
- Arab (JAB)
- Arab (AVD)
- Azerbaijani
- Armenian
- Belarusian
- Chinese (simpl.)
- Croatian (S&D)
- Czech (Bible Kralicka [1613])
- English (NKJV)
- English (NRSV)
- English (KJV)
- Estonian
- Finnish (1992)
- French (LSG)
- Georgian (ancient)
- Georgian
- German (MLU, 1912)
- German (GNB)
- Greek (NT Byz)
- Greek (TGV)
- Greek (NA, 28)
- Hebrew NT by Delitzsch
- Italian (CEI 1974)
- Italian
- Kazakh
- Kyrgyz
- Latin (Nova Vulgata)
- Latvian
- Romanian
- Polish
- Portuguese
- Serbian (synod.)
- Serbian
- Spanish (RVR 1995)
- Swedish (Folkbibeln)
- Syriac Bible
- Tajik
- Tatar
- Ukrainian (Homenko)
- Ukrainian (Ogienko)
- Uzbek
А когато се съмна, всички първосвещеници и старей народни направиха съвещание против Иисуса, за да Го убият;
и като Го вързаха, отведоха Го и предадоха на управителя Понтия Пилата.
Тогава Иуда, който Го предаде, като видя, че Той е осъден, разкая се и върна трийсетте сребърника на първосвещениците и старейте,
като каза: съгреших, че предадох невинна кръв. А те му рекоха: що ни е грижа? Ти му мисли.
И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси.
Първосвещениците прибраха сребърниците и казаха: не бива да се турят в църковния ковчег, защото са цена за кръв.
И като направиха съвещание, купиха с тях грънчаревата нива, за да погребват странници;
затова и доднес тая нива се нарича кръвна нива;
тогава се сбъдна реченото чрез пророк Иеремия, който казва: "и взеха трийсетте сребърника - цената на Оценения, Когото оцениха синовете Израилеви,
и дадоха ги за грънчаревата нива, както ми заповяда Господ."
А Иисус се изправи пред управителя; и управителят Го попита и рече: Ти ли си Иудейският Цар? А Иисус му отговори: ти казваш.
И когато Го обвиняваха първосвещениците и старейте. Той нищо не отговаряше.
Тогава Му казва Пилат: не чуваш ли, за колко работи свидетелствуват против Тебе?
И не му отговори нито на една дума, тъй че управителят се чудеше твърде много.
А на празника управителят имаше обичай да пуска на народа един затворник, когото биха поискали;
тогава у тях имаше един прочут затворник, на име Варава.
И тъй, когато бяха събрани, Пилат им рече: кого искате да ви пусна: Варава ли, или Иисуса, наричан Христос?
защото знаеше, че Го бяха предали от завист.
Между това, когато той седеше на съдийския престол, жена му прати да му кажат: не прави нищо на Тоя Праведник, защото днес насъне много пострадах за Него.
Но първосвещениците и старейте надумаха народа, да изпроси Варава, а Иисуса да погуби.
Тогава управителят ги попита: кого от двамата искате да ви пусна? Те отговориха: Варава.
Пилат им каза: а какво да сторя с Иисуса, наричан Христос? Казват му всички: да бъде разпнат!
Управителят рече: та какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха и казаха: да бъде разпнат!
Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете.
И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни.
Тогава им пусна Варава, а Иисуса бичува и Го предаде на разпятие.
След това войниците управителеви взеха Иисуса в преторията, събраха срещу Него цялата чета войници
и, като Го съблякоха, облякоха Му багреница;
и оплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръст; и като заставаха пред Него на колене, присмиваха Му се и думаха: радвай се, Царю Иудейски!
И след като Го заплюха, взеха тръстта и Го биеха по главата.
И след като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие.
А като излизаха, срещнаха един киринеец, на име Симон; него накараха да носи кръста Му.
И като стигнаха на мястото, наричано Голгота, което значи: лобно място,
дадоха Му да пие оцет, смесен със жлъчка; но Той вкуси и не иска да пие.
А след като Го разпнаха, разделиха Дрехите Му, хвърляйки жребие; за да се изпълни реченото от пророка: "разделиха Дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребие";
и седяха, та Го пазеха там;
и туриха над главата Му надпис, който показваше вината Му: Този е Иисус, Царят Иудейски.
Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници: единият отдясно, а Другият отляво.
А минувачите Го хулеха, като клатеха глава
и думаха: Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си! Ако си Син Божий, слез от кръста!
Също и първосвещениците заедно с книжниците и старейте и фарисеите се присмиваха и думаха:
други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е Цар Израилев, нека сега слезе от кръста, и ще повярваме в Него;
надяваше се на Бога, нека сега Го избави, ако Му е угоден; понеже бе казал: Син Божий съм.
Също Го хулеха и разбойниците, разпнати с него.
А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час;
а около деветия час Иисус извика с висок глас: Или! Или! лама савахтани? сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?
Някои от стоещите там, като чуха, казваха: Той вика Илия.
И веднага един от тях се затече, взе гъба, натопи я в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие;
другите пък думаха: чакай, да видим, дали ще дойде Илия да Го избави.
А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух.
И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха;
и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха;
и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина.
А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек!
Там бяха също и гледаха отдалеч много жени, които бяха последвали Иисуса от Галилея и Му служеха;
между тях бяха Мария Магдалина и Мария, майка на Накова и Носия, и майката на Зеведеевите синове.
А когато се свечери, дойде един богат човек от Ариматея, на име Йосиф, който също тъй беше ученик на Иисуса;
той отиде при Пилата и поиска тялото Иисусово. Тогава Пилат заповяда да предадат тялото;
а Йосиф, като взе тялото, обви Го в чиста плащаница
и Го положи в новия си гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък върху вратата гробни, отиде си.
А там беше Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба.
На другия ден, след петъка, събраха се първосвещениците и фарисеите у Пилата
и казваха: господарю, спомнихме си, че Оня измамник още приживе бе казал: подир три дни ще възкръсна;
затова заповядай да се запази гробът до третия ден, да не би учениците Му да отидат нощем да Го откраднат и да кажат народу: възкръсна от мъртвите. И последната измама ще бъде по-лоша от първата.
Пилат им рече: имате стража; идете завардете, както знаете.
Те отидоха, та завардиха гроба със стража и запечатаха камъка.