А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно.

Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама,

понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото.

А когато те слушаха това, прибави една притча, понеже Той беше близо до Йерусалим, и те мислеха, че тозчас ще се открие царството Божие, -

и рече: някой си благороден човек заминаваше за далечна страна, да получи за себе си царство и да се върне;

и като повика десет свои слуги, даде им десет мини и им рече: търгувайте, докле се завърна.

Но гражданите му го мразеха, и изпратиха след него пратеници, като казаха: не искаме той да царува над нас.

И когато се той завърна, след като прие царството, каза да му повикат ония слуги, на които бе дал парите, за да узнае, кой какво е припечелил.

Дойде първият и рече: господари, твоята мина припечели десет мини.

И му рече: хубаво, добри рабе; задето ти беше верен в твърде малко, бъди властник на десет града.

Дойде вторият и рече: господарю, твоята мина принесе пет мини.

Рече и на тогова: и ти бъде над пет града.

Дойде и друг и рече: господари, ето твоята мина, която пазех в кърпа,

понеже се боях от тебе, защото ти си жесток човек: взимаш, което не си турил, и жънеш, което не си посеял.

Господарят му рече: с твоите уста ще те съдя, лукави рабе: ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм турил, и жъна, което не съм посеял;

тогава, защо не даде парите ми в банката, та аз, като дойда, да ги получа с лихва?

И рече на присъствуващите: вземете от него мината и я дайте на тогова, който има десет мини.

(И му рекоха: господарю, той има десет мини!)

Защото, казвам ви, всекиму, който има, ще се даде, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има;

а ония мои врагове, които не искаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мен.

Като каза това. Той тръгна по-нататьк, възлизайки за Йерусалим.

И когато наближи до Витфагия и Виталия, до планината, наречена Елеонска, изпрати двама Свои ученици

и им рече: идете в отсрещното село; като влезете в него, ще намерите едно вързано осле, което никой човек никога не е възсядал; отвържете го и докарайте.

И ако някой ви попита: защо го отвързвате? кажете му тъй: то е потребно Господу.

Изпратените отидоха и намериха, както им бе рекъл.

А когато отвързваха ослето, стопаните му им рекоха: защо отвързвате ослето?

Те отговориха: то е потребно Господу.

И го докараха при Иисуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Иисуса.

И когато минаваше Той, постилаха дрехите си по пътя.

А когато наближаваше вече да превали Елеонската планина, цялото множество ученици, възрадвани, почнаха велегласно да славят Бога за всички чудеса, каквито бяха видели,

като казваха: благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините!

И някои фарисеи измежду народа Му рекоха: Учителю, запрети на учениците Си.

Но Той им отговори и рече: казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат.

И когато се приближи и видя града, заплака за него

и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти,

понеже ще настанат за тебе дни, и враговете ти ще те обиколят с окопи и ще те окръжат, и ще те стеснят отвред,

и ще съсипят тебе и децата ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък на камък, понеже ти не узна времето, когато беше посетен.

И като влезе в храма, почна да пъди ония, които продаваха и купуваха в него,

и им казваше: писано е: "домът Ми е дом за молитва", а вие го направихте разбойнишки вертеп.

И поучаваше всеки ден в храма. А първосвещениците и книжниците и народните стареи търсеха да Го убият,

и не намираха, какво да Му сторят, защото целият народ Му беше привързан и Го слушаше.