разпали се гневът на Елиуя, син на Варахиила, вузитец от Рамовия род; разпали се гневът му против Иова, задето той оправдаваше себе си повече, отколкото Бога;

а против тримата му приятели се разпали гневът му затова, че те не намериха, какво да отговарят, а пък обвиняваха Иова.

Елиуй чакаше, докле Иов говореше, защото те по години бяха по-стари от него.

А когато Елиуй видя, че няма отговор в устата на тримата мъже, гневът му се разпали.

И отговори Елиуй, син Варахиилов, вузитец, и каза: аз съм млад по години, а вие сте старци; затова аз се страхувах и се боях да изказвам вам мое мнение.

Аз си казвах: нека дните говорят, и многолетието да поучава на мъдрост.

Но има дух у човека, и диханието на Вседържителя го вразумява.

Не само многодетните са мъдри, нито само старците разбират правда.

Затова казвам: изслушайте ме, ще ви кажа и аз моето мнение.

Ето, чаках вашите думи, вслушвах се в разсъжденията ви, докле намисляхте какво да кажете.

Внимателно ви гледах, и ето, никой от вас не изобличава Иова и не отговаря на думите му.

Недейте казва: ние намерихме мъдрост: Бог ще го опровергае, а не човек.

Ако той отправяше думите си към мене, аз щях да му отговарям не с вашите речи.

Уплашиха се, не отговарят вече; престанаха да говорят.

И както аз чаках, а те не говорят, спряха се и не отговарят вече,

тъй и аз ще отговоря от моя страна, ще кажа мнението си и аз.

Защото съм пълен с речи, и духът в мен ме дави.

Ето, утробата ми, като неотпушено вино: готова е да се пръсне като нови мехове.

Ще поговоря, и ще ми олекне; ще си отворя устата и ще отговоря.

Няма да гледам човека на лице и никого няма да лаская,

защото не умея да лаская: на часа моят Творец би ме убил.