Азбука веры » Библия » Иов » гл.14

Иов, Глава 14

Толкования

Толкования главы

14:1

см.:Сир.18:8;

14:2

см.:Иов.8:9;Пс.143:4;

14:3

14:4

см.:Пс.50:7;Ис.64:6;

14:5

14:6

см.:Иов.7:1-2;

14:7

14:8

14:9

14:10

14:11

14:12

см.:Иов.19:25;Дан.12:2;

14:13

14:14

14:15

см.:Иов.10:8;

14:16

см.:Иов.31:4;Пс.138:2;

14:17

см.:Ос.13:12;Иез.18:22;

14:18

14:19

14:20

14:21

см.:Еккл.2:19;

14:22

Болгарский

Языки

Роден от жена, човек е краткодневен и преситен с тьги:

като цвете изниква и улита; като сянка бяга и се не спира.

И върху него ли Ти отваряш очите Си, и мене водиш на съд с Тебе?

Кой ще се роди чист от нечист? Ни един.

Ако дните му са определени, и броят на месеците му е у Тебе, ако си му турил предел, който той не ще премине,

отклони се от него: нека си отдъхне, докле като наемник не свърши деня си.

За дървото има надежда, че то, ако и да бъде отсечено, пак ще оживее, и издънки от него няма да престанат да никнат:

ако и остарял да е в земята коренът му, и пънът му да е замрял в праха,

но, щом усети вода, то дава младочки и пуска клончета, като да е наново посадено.

А човек умира и изтлява. Отива си и де е той?

Изтичат водите из езерото, и реката пресекна и пресъхва:

тъй човек ще легне и няма да стане; до свършъка на небето не ще се пробуди и не ще се вдигне от своя сън.

О, да беше ме скрил и укривал в преизподнята, докле мине гневът Ти, да беше ми определил срок и после да си спомняше за мене!

Кога умре човек, ще живее ли пак? През всички дни на определеното за мене време бих чакал, докле ми дойде смяната.

Ти би викнал, и аз бих Ти дал отговор, и Ти би изявил благоволение към творението на Твоите ръце;

защото тогава би изброявал стъпките ми и не би дебнал греха ми;

в свитък щеше да бъде запечатано беззаконието ми, и Ти би прикрил вината ми.

Но планината падайки се разрушава, и скалата се изместя от мястото си;

водата излизва камъните; разливът й отвлича земния прах; тъй унищожаваш Ти и надеждата на човека.

Притискаш го докрай, и той заминава; изменяш лицето му и го отпращаш.

На почит ли са децата му - той не знае; унижени ли са - той не забелязва;

но плътта му на него боледува, и душата в него страда.