Азбука веры » Библия » От Иоана » гл.11

От Иоана, Глава 11

Толкования

Толкования главы

11:1

11:2

см.:Мф.26:7;Мк.14:3;Ин.12:3;

11:3

11:4

см.:Ин.9:3;

11:5

11:6

11:7

11:8

см.:Ин.10:31;

11:9

см.:Ин.9:4;

11:10

см.:Ин.12:35;

11:11

11:12

11:13

11:14

11:15

11:16

11:17

11:18

11:19

11:20

11:21

11:22

11:23

11:24

см.:Иов.19:25-26;Ис.26:19;Иез.37:4;Дан.12:2;

11:25

11:26

см.:Ин.6:54;

11:27

см.:Мф.16:16;

11:28

11:29

11:30

11:31

11:32

11:33

11:34

11:35

11:36

11:37

см.:Ин.9:6;

11:38

11:39

11:40

11:41

11:42

11:43

11:44

11:45

11:46

11:47

см.:Мф.26:3;Мк.14:1;

11:48

11:49

11:50

см.:Ин.18:14;

11:51

11:52

см.:Ин.10:16;Еф.2:13;

11:53

см.:Мф.21:38;

11:54

11:55

см.:2Пар.30:17;

11:56

11:57

Болгарский

Языки

Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра и Марта.

(А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.)

Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!

Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий.

А Иисус обичаше Марта, и сестра й, и Лазаря.

А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше.

След това рече на учениците: да идем пак в Иудея.

Учениците Му рекоха: Рави, сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш?

Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят;

а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него.

Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя.

Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване.

Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря;

ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него.

Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него.

Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба.

А Витания беше близо до Йерусалим, около петнайсет стадии;

и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им.

Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи.

Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.

Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог.

Иисус й рече: брат ти ще възкръсне.

Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.

Иисус й рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее.

И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това?

Тя Му дума: да. Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света.

Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика.

Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него.

(Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.)

Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, мислейки, че отива на гроба - да плаче там.

А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.

Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се

и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж.

Иисус се просълзи.

Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал.

Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре?

А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре й.

Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена.

Иисус й дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия?

Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.

Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.

Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън!

И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи.

Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него.

А някои от тях отидоха при фарисеите и им разправиха, що стори Иисус.

Тогава първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казваха: какво да правим? Тоя Човек върши много чудеса.

Ако Го оставим тъй, всички ще повярват в Него, - и ще дойдат римляни, та ще ни разорят и страната и народа.

Един пък от тях, на име Каиафа, който нея година беше първосвещеник, им рече: вие нищо не знаете,

нито помисляте, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да погине.

И това не от себе си каза, но като беше нея година първосвещеник, предсказа, че Иисус ще умре за народа,

и не само за народа, но за да събере наедно и разпилените чеда Божии.

От тоя ден, прочее, се сговориха да Го убият.

Поради това Иисус вече не ходеше явно между иудеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в града, наричан Ефраим, и там стоеше с учениците Си.

Наближаваше Пасха иудейска, и мнозина от цялата страна отидоха в Йерусалим пред Пасха, за да се очистят.

Тогава диреха Иисуса и, стоейки в храма, думаха си един другиму: как ви се струва? Дали не ще дойде на празника?

А първосвещениците и фарисеите бяха дали заповед, ако някой узнае де е, да обади, за да Го уловят.