Горко на венеца, с който се гордеят пияните ефремци! Горко на увяхналото цвете - неговото гиздаво украшение - цвете сред торната долина на замаяните от вино!

Ето, якият и силният у Господа като проливен дъжд с град, като пагубен вихър, като разляно наводнение от бурни води, със сила го повали наземи.

С нозе се тъпче венецът, с който се гордеят пияните ефремци.

И с увяхналото цвете - неговото гиздаво украшение - цвете сред торната долина, става същото, каквото бива със смокиня, рано узряла: щом някой я зърне, веднага я взима в ръка и я лапва.

В оня ден Господ Саваот ще бъде красив венец и славна корона за остатъка от Своя народ,

дух на правосъдие за седещия в съдилище и мъжество за ония, които отблъсват неприятеля до портите.

Но и тия се клатушкат от вино и объркват пътя си от сикер: свещеник и пророк се спъват от силни пития; победени са от вино, обезумели от сикер, във видение се бъркат, в съждение се спъват.

Защото всички трапези са пълни с гнусен бълвоч, няма чисто място.

А казват: "кого иска той да учи на знание? и кого да вразумява с проповед? Отбити от гръдно мляко ли, отделени от майчини гърди ли?

Защото всичко е заповед върху заповед, заповед върху заповед, правило върху правило, правило върху правило, тук малко и там малко."

Затова с мънкащи уста и на чужди език ще говорят към тоя народ.

Говориха им: "ето - покой, дайте покой на отрудения, и ето - успокоение." Но те не искаха да слушат.

И стана у тях според словото Господне: заповед върху заповед, заповед върху заповед, правило върху правило, правило върху правило, тук малко, там малко, - тъй че те ще отидат, ще паднат ничком и ще се разбият, ще паднат в примка и ще бъдат уловени.

И тъй, слушайте словото Господне, хулители, управници на тоя народ, който е в Йерусалим.

Понеже говорите: "сключили сме съюз със смъртта и с преизподнята сме договор направили: кога всепоражаващият бич минава, той не ще дойде до нас, защото лъжата направихме наше прибежище и с измама ще се прикрием", -

затова тъй казва Господ Бог: ето, Аз полагам на Сион в основата камък, - камък изпитан, краеъгълен, драгоценен, здраво утвърден: който вярва в него, няма да се посрами.

И ще поставя съда за мерило и правдата за къпони; и град ще изтреби прибежището на лъжата, и води ще потопят мястото на укривателството.

И съюзът ви със смъртта ще се унищожи, и договорът ви с преизподнята не ще устои. Кога мине всепоражаващият бич, вие ще бъдете отъпкани.

Щом той мине, ще ви хване; а той ще ходи всяка заран, денем и нощем, и само слухът за него ще внушава ужас.

Твърде къса ще бъде постелката, за да се протяга; твърде тясна и завивката, за да се завие с нея.

Защото Господ ще се вдигне, както на Перацим планина; ще се разгневи, както в Гаваонската долина, за да извърши делото Си, необикновено дело, и да свърши действието Си, чудното Си действие.

И тъй, не кощунствувайте, за да не станат оковите ви по-яки; защото аз чух от Господа, Бога Саваота, че е определено изтреба за цяла земя.

Приклонете ухо и послушайте гласа ми; бъдете внимателни, и изслушайте речта ми.

Земеделецът винаги ли оре, за да посее, винаги ли бразди и брани земята си?

Не; като уравни лицето й, той сее милат, или пръсва кимион, или хвърля пшеница на редове, и ечемик в определеното място и редом с него лимец.

И на такъв ред го учи неговият Бог; Той го наставлява.

Защото не вършеят милат с диканя, нито вършечни колелета газят кимион, но с тояга очукват милата, и с тояга - кимиона.

Житото вършеят, но го не трошат; разкарват по него вършечни колелета с конете им, но го не смачкват.

И това става от Господа Саваота: чудни са Неговите съдби, велика е Неговата премъдрост!