Скрыть
9:3
9:5
9:8
9:9
9:10
9:12
9:14
9:15
9:16
9:17
9:18
9:19
9:20
9:21
9:22
9:23
9:24
9:25
9:27
9:28
9:29
Глава 15 
15:3
15:4
15:7
15:8
15:9
15:11
15:12
15:14
15:15
15:19
15:20
15:21
И благослови Бог Ноя и синовете му и им рече: плодете се и се множете, и пълнете земята (и я владейте);
да се боят и да треперят от вас всички зверове земни (и всичкият земен добитък) и всички небесни птици, всичко, що се движи по земята, и всички морски риби: във ваши ръце са те предадени;
всичко, що се движи и живее, ще ви бъде за храна; като злак тревист давам ви всичко;
само плът с душата й, сиреч с кръвта й, не яжте;
Аз ще изискам и вашата кръв, в която е вашият живот, ще я изискам от всеки звяр, ще изискам също душата на човека от ръката на човека, от ръката на брата му;
който пролее човешка кръв, и неговата кръв ще се пролее от човешка ръка; защото човек е създаден по образ Божий;
а вие се плодете и множете; ширете се по земята и се умножавайте на нея.
И рече Бог на Ноя и на синовете му с него:
ето. Аз сключвам Моя завет с вас и с потомството ви подир вас,
и с всяка жива душа, която е с вас, с птиците и с добитъка, и с всички земни зверове, които са при вас, с всички излезнали от ковчега, с всички земни животни;
сключвам Моя завет с вас, че няма вече да бъде изтребяна всяка плът от потопни води и не ще вече да има потоп, който да опустоши земята.
И рече (Господ) Бог: ето знакът на завета, който сключвам между Мене и между вас и между всяка жива душа, която е с вас, до вечни родове:
Аз поставям Моята дъга в облака, за да бъде знак на (вечния) завет между Мене и между земята.
И кога напратя облак на земята, ще се яви дъгата (Ми) в облака;
и ще си спомня Моя завет, който с между Мене и между вас и между всяка душа, живееща във всяка плът; и водата няма вече да стане на потоп, за да изтреби всяка плът.
И дъгата (Ми) ще бъде в облака, и Аз ще я видя, и ще си спомня вечния завет между Бога (и между земята) и между всяка душа, живееща във всяка плът, която е на земята.
И рече Бог на Ноя: това е знакът на завета, що сключих между Мене и между всяка плът, която е на земята.
Ноевите синове, които излязоха от ковчега, бяха: Сим, Хам и Иафет. Хам беше баща на Хайвана.
Тези тримата бяха Ноеви синове, и от тях се насели цялата земя.
Ной почна да обработва земята и насади лозе;
и пи вино, опи се, и лежеше гол в шатрата си.
И Хам, баща на Ханаана, видя голотата на баща си и излезе, та обади на двамата си братя.
А Сим и Иафет взеха дреха и, като я метнаха на рамената си, тръгнаха заднишком и покриха голотата на баща си; лицата им бяха обърнати назад, и те не видяха голотата на баща си.
Като отрезвя Ной от виното си и узна, що бе сторил над него по-малкият му син,
рече: проклет да е Ханаан; ще бъде роб на робите у братята си.
После рече: благословен да е Господ Бог на Сима; а Ханаан ще му бъде роб;
да разшири Бог Иафета, и той да се посели в шатрите Симови; а Ханаан ще му бъде роб.
И живя Ной след потопа триста и петдесет години.
А всички дни на Ноя бяха деветстотин и петдесет години; след това умря.
Подир тия събития биде слово Господне към Аврама във видение (нощем), и казваше;не бой се, Авраме; Аз съм твой щит; твоята награда (ще бъде) твърде голяма.
Аврам рече: Владико Господи, какво ще ми дадеш? аз оставам бездетен; разпоредник в дома ми е Елиезер от Дамаск.
И пак рече Аврам: ето, Ти ми не даде потомство, и на, мой наследник ще бъде домочадецът ми.
И биде слово Господне към него, и му казваше: той няма да ти бъде наследник; но оня, който произлезе от твоите чресла, той ще ти бъде наследник.
Па го изведе навън и (му) рече: по-гледани към небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И му рече: толкова ще бъдат твоите потомци.
Аврам повярва на Господа, и това му се вмени за оправдание.
И му рече: Аз съм Господ, Който те изведох от Ур Халдейски, за да ти дам да владееш тая земя.
Той рече: Владико Господи, по какво ще позная, че ще я владея?
Господ му рече: вземи Ми тригодишна телица, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и млад гълъб.
Взе той всички тия, разсече ги по наполовина и тури една част срещу друга; само птиците не разсече.
И налетяха върху труповете грабливи птици; но Аврам ги разпъждаше.
По залез-слънце налегна Аврама тежък сън; и ето, обзе го ужас и голям мрак.
И рече Господ на Аврама: знай, че твоите потомци ще бъдат пришълци не в своя земя, ще ги поробят и ще ги угнетяват четиристотин години;
но Аз ще съдя народа, който ще ги пороби; след това те ще излязат (за насам) с голям имот;
а ти ще отидеш при отците си смиром и ще бъдеш погребан в добра старост;
в четвъртия род те ще се върнат тука: защото беззаконията на аморейци още не са стигнали до върха си.
Щом зайде слънце и настана мрак, ето, дим като че от пещ и огнен пламък преминаха между разсечените животни.
В тоя ден сключи Господ завет с Аврама, като рече: на твоето потомство Аз давам тая земя, от Египетската река до голямата река, река Ефрат;
кенейци, кенезейци, кедмонейци,
хетейци, ферезейци, рефаимци,
аморейци, хананейци, (евейци,) гергесейци и иевусейци.
Толкования стиха Скопировать ссылку Скопировать текст Добавить в избранное
Библ. энциклопедия Библейский словарь Словарь библ. образов Практическая симфония
Цитата из Библии каждое утро
TG: t.me/azbible
Viber: vb.me/azbible