тъй също и от птиците небесни (чисти) по седем, от мъжки и женски пол, (и от всички нечисти птици по две, от мъжки и женски пол,) за да запазиш род за цялата земя;

защото след седем дена Аз ще изливам дъжд на земята четирийсет дена и четирийсет нощи; и ще изтребя от земното лице всички същества, които съм създал.

Ной направи всичко, що му Господ (Бог) заповяда.

А Ной беше на шестстотин години, когато стана водният потоп на земята.

И поради водата от потопа влезе в ковчега Ной и синовете му, и с него жена му и жените на синовете му.

И (от чистите птици и от нечистите птици, и) от чистия добитък и от нечистия добитък (и от зверовете) и от всички влечуги по земята

влязоха при Ноя в ковчега по две, от мъжки и женски пол, както (Господ) Бог бе заповядал на Ноя.

След седемте дена потопните води дойдоха на земята.

В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнайсетия ден (27) от месеца, в тоя ден се раззинаха всички извори на голямата бездна, и окната небесни се отвориха;

и валя дъжд на земята четирийсет дена и четирийсет нощи.

В същия тоя ден влезе в ковчега Ной, и Сим, Хам и Иафет, синове Ноеви, и жената Ноева, и трите жени на синовете му с тях.

Те, и всички зверове (земни) според рода им, и всякакъв добитък според рода му, и всички гадове, които се влекат по земята, според рода им, и всички хвъркати според рода им, всички птици, всички крилати,

влязоха в ковчега при Ноя по две (от мъжки и женски пол) от всяка плът, в която има жива душа;

и които влязоха (при Ноя в ковчега), мъжки и женски пол от всяка плът влязоха, както му беше заповядал (Господ) Бог. И Господ (Бог) затвори след него (ковчега).

И наводнението продължава на земята четирийсет дена (и четирийсет нощи), и водата се умножи, подемна ковчега, и той се дигна над земята;

а водата се усилваше и твърде се умножаваше на земята, и ковчегът плуваше върху водата.

И водата се усили твърде много на земята, тъй че се покриха всички високи планини, каквито има под цялото небе:

водата възлезе петнайсет лакти над тях, и (всички високи) планини се покриха.

И се лиши от живот всяка плът, която се движи по земята: и птици, и добитък, и зверове, и всички гадове, които пълзят по земята, и всички човеци;

всичко на сушата, що имаше дихание за живот в ноздрите си, умря.

Изтреби се всичко, що съществуваше по лицето (на цялата) земя; от човек до скот, гадове и птици небесни - всичко биде изтребено от земята; остана само Ной, и каквото беше с него в ковчега.

А водата се издигаше над земята сто и петдесет дена.

И спомни си Бог за Ноя и за всички зверове, и за всичкия добитък (и за всички птици и за всички пълзящи гадове), които бяха с него в ковчега; и напрати Бог вятър на земята, и водите престанаха.

И затвориха се изворите на бездната и окната небесни, и престана дъждът от небето.

А водата постепенно се оттегляше от земята, и подир сто и петдесетте дена водата захвана да намалява.

И в седмия месец, на седемнайсетия ден от месеца, ковчегът се спря върху Араратските планини.

Водата постоянно намаляваше до десетия месец; в първия ден на десетия месец се показаха планинските върхове.

След изтичане на четирийсет дена Ной отвори направения от него прозорец на ковчега,

и пусна една врана (за да види, дали е спаднала водата от земята), която, като изхвръкна, отлиташе и прилиташе, докле изсъхна земята от водата.

После пусна един гълъб, за да види, дали се е дръпнала водата от лицето на земята;

но гълъбът не намери място за почивка на нозете си и се върна при него в ковчега; защото по лицето на цялата земя имаше още вода; и той протегна ръката си, хвана го и го внесе при себе си в ковчега.

И почака още други седем дена, и пак пусна гълъба от ковчега.

Гълъбът се върна привечер, и ето, той имаше в човката си пресен лист от маслина; и Ной позна, че водата е спаднала от земята.

Той почака още други седем дена и (пак) пусна гълъба; и той вече се не върна при него.

В шестстотин и първата година (на Ноевия живот), в първия (ден) на първия месец, пресекна водата по земята; и Ной отвори покрива на ковчега, погледа, и ето, земното лице поизсъхнало.

А във втория месец, на двайсет и седмия ден на месеца, земята изсъхна.

И рече (Господ) Бог на Ноя:

излез от ковчега, ти и жена ти, и с тебе синовете ти и жените на твоите синове;

изведи със себе си всички животни, които са с тебе, от всяка плът - птици, добитък и всички пълзящи по земята гадове: нека се пръснат по земята, и нека се плодят и множат по земята.

Тогава излезе Ной и с него синовете му, и жена му и жените на синовете му;

всички зверове, и (всичкият добитък и) всички птици, всичко, що се движи по земята, според рода си, излязоха от ковчега.

И съгради Ной жертвеник Господу; взе от всеки чист добитък и от всички чисти птици, и ги принесе всесъжение върху жертвеника.

И помириса Господ приятно благоухание, и рече Господ (Бог) в сърцето Си: няма вече да проклинам земята заради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му; и няма вече да поразявам всичко, що живее, както направих;

занапред, докле трае земята, сеитба и жетва, студ и пек, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.

И благослови Бог Ноя и синовете му и им рече: плодете се и се множете, и пълнете земята (и я владейте);

да се боят и да треперят от вас всички зверове земни (и всичкият земен добитък) и всички небесни птици, всичко, що се движи по земята, и всички морски риби: във ваши ръце са те предадени;

всичко, що се движи и живее, ще ви бъде за храна; като злак тревист давам ви всичко;

само плът с душата й, сиреч с кръвта й, не яжте;

Аз ще изискам и вашата кръв, в която е вашият живот, ще я изискам от всеки звяр, ще изискам също душата на човека от ръката на човека, от ръката на брата му;

който пролее човешка кръв, и неговата кръв ще се пролее от човешка ръка; защото човек е създаден по образ Божий;

а вие се плодете и множете; ширете се по земята и се умножавайте на нея.

И рече Бог на Ноя и на синовете му с него:

ето. Аз сключвам Моя завет с вас и с потомството ви подир вас,

и с всяка жива душа, която е с вас, с птиците и с добитъка, и с всички земни зверове, които са при вас, с всички излезнали от ковчега, с всички земни животни;

сключвам Моя завет с вас, че няма вече да бъде изтребяна всяка плът от потопни води и не ще вече да има потоп, който да опустоши земята.

И рече (Господ) Бог: ето знакът на завета, който сключвам между Мене и между вас и между всяка жива душа, която е с вас, до вечни родове:

Аз поставям Моята дъга в облака, за да бъде знак на (вечния) завет между Мене и между земята.

И кога напратя облак на земята, ще се яви дъгата (Ми) в облака;

и ще си спомня Моя завет, който с между Мене и между вас и между всяка душа, живееща във всяка плът; и водата няма вече да стане на потоп, за да изтреби всяка плът.

И дъгата (Ми) ще бъде в облака, и Аз ще я видя, и ще си спомня вечния завет между Бога (и между земята) и между всяка душа, живееща във всяка плът, която е на земята.

И рече Бог на Ноя: това е знакът на завета, що сключих между Мене и между всяка плът, която е на земята.

Ноевите синове, които излязоха от ковчега, бяха: Сим, Хам и Иафет. Хам беше баща на Хайвана.

Тези тримата бяха Ноеви синове, и от тях се насели цялата земя.

Ной почна да обработва земята и насади лозе;

и пи вино, опи се, и лежеше гол в шатрата си.

И Хам, баща на Ханаана, видя голотата на баща си и излезе, та обади на двамата си братя.

А Сим и Иафет взеха дреха и, като я метнаха на рамената си, тръгнаха заднишком и покриха голотата на баща си; лицата им бяха обърнати назад, и те не видяха голотата на баща си.

Като отрезвя Ной от виното си и узна, що бе сторил над него по-малкият му син,

рече: проклет да е Ханаан; ще бъде роб на робите у братята си.

После рече: благословен да е Господ Бог на Сима; а Ханаан ще му бъде роб;

да разшири Бог Иафета, и той да се посели в шатрите Симови; а Ханаан ще му бъде роб.

И живя Ной след потопа триста и петдесет години.

А всички дни на Ноя бяха деветстотин и петдесет години; след това умря.