Но Бог рече на Авраама: не се огорчавай за момчето и робинята ти; за всичко, което ти каже Сарра, слушай думата й, защото от Исаака потомство ще се назове с твое име;

и от сина на робинята Аз ще произведа (голям) народ, защото той е твое семе.

Авраам стана сутринта рано, взе хляб и мях с вода, и даде на Агар, като й тури на рамо: даде й и момчето и я изпрати. Тя тръгна и се заблуди в пустиня Вирсавия;

водата в мяха се свърши, и тя остави детето под един храст,

и отиде, та седна надалеч, колкото един стрелей от лък. Защото тя рече: не искам да видя смъртта на детето. И седна (на далечко) срещу (него), и викна та заплака.

И Бог чу гласа на момчето (оттам, дето беше то); и Ангел Божий от небето извика на Агар и й рече: що ти е, Агар? не бой се; Бог чу гласа на момчето оттам, дето е то;

стани, дигни момчето и го хвани за ръка, защото Аз ще произведа от него голям народ.

И Бог и отвори очите, и тя видя кладенец с (жива) вода, и отиде, та напълни мяха с вода и напои момчето.

И Бог беше с момчето; и то порасна, и заживя в пустинята, и стана стрелец с лък.

Той живееше в пустиня Фаран; и му взе майка му жена от египетската земя.

И в онова време Авимелех, със (свата Ахузата и) воеводата си Фихол, рече на Авраама: Бог е с тебе във всичко, каквото правиш;

а сега закълни ми се тук в Бога, че ти няма да пакостиш нито на мене, нито на сина ми, нито на внука ми; и както аз добре постъпвах с тебе, тъй и ти ще постъпваш с мене и със земята, в която си гост.

И рече Авраам: заклевам се.

Тогава Авраам укоряваше Авимелеха за водния кладенец, що бяха отнели Авимелеховите слуги.

А Авимелех (му) каза: не зная, кой е сторил това, пък ти не ми си обадил; аз дори и не съм чувал за това досега.

И взе Авраам дребен и едър добитък и даде на Авимелеха, и двамата сключиха съюз.

И отлъчи Авраам седем женски агнета от стадото на дребния добитък.

А Авимелех рече Аврааму: за какво са тука тия седем женски агнета (от стадото овци), които си отлъчил?

(Авраам) отговори: вземи от ръката ми тия седем женски агнета, та да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец.

Затова той и нарече това място: Вирсавия, понеже там и двамата се клеха,

и сключиха съюз във Вирсавия. И стана Авимелех, и (сватът му Ахузат и) воеводата му Фихол и се върнаха във Филистимската земя.

И насади (Авраам) при Вирсавия дъбрава, и призова там името на Господа, Вечния Бог.

И живя Авраам във Филистимската земя като странник много дни.