Подир тия събития биде слово Господне към Аврама във видение (нощем), и казваше;не бой се, Авраме; Аз съм твой щит; твоята награда (ще бъде) твърде голяма.

Аврам рече: Владико Господи, какво ще ми дадеш? аз оставам бездетен; разпоредник в дома ми е Елиезер от Дамаск.

И пак рече Аврам: ето, Ти ми не даде потомство, и на, мой наследник ще бъде домочадецът ми.

И биде слово Господне към него, и му казваше: той няма да ти бъде наследник; но оня, който произлезе от твоите чресла, той ще ти бъде наследник.

Па го изведе навън и (му) рече: по-гледани към небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И му рече: толкова ще бъдат твоите потомци.

Аврам повярва на Господа, и това му се вмени за оправдание.

И му рече: Аз съм Господ, Който те изведох от Ур Халдейски, за да ти дам да владееш тая земя.

Той рече: Владико Господи, по какво ще позная, че ще я владея?

Господ му рече: вземи Ми тригодишна телица, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и млад гълъб.

Взе той всички тия, разсече ги по наполовина и тури една част срещу друга; само птиците не разсече.

И налетяха върху труповете грабливи птици; но Аврам ги разпъждаше.

По залез-слънце налегна Аврама тежък сън; и ето, обзе го ужас и голям мрак.

И рече Господ на Аврама: знай, че твоите потомци ще бъдат пришълци не в своя земя, ще ги поробят и ще ги угнетяват четиристотин години;

но Аз ще съдя народа, който ще ги пороби; след това те ще излязат (за насам) с голям имот;

а ти ще отидеш при отците си смиром и ще бъдеш погребан в добра старост;

в четвъртия род те ще се върнат тука: защото беззаконията на аморейци още не са стигнали до върха си.

Щом зайде слънце и настана мрак, ето, дим като че от пещ и огнен пламък преминаха между разсечените животни.

В тоя ден сключи Господ завет с Аврама, като рече: на твоето потомство Аз давам тая земя, от Египетската река до голямата река, река Ефрат;

кенейци, кенезейци, кедмонейци,

хетейци, ферезейци, рефаимци,

аморейци, хананейци, (евейци,) гергесейци и иевусейци.

Авраам взе и друга жена, на име Хетура.

Тя му роди Зимрана, Иокшана, Медана, Мадиана, Ишбака и Шуаха.

Иокшан роди Шева, (Темана) и Дедана. Деданови синове бяха: (Рагуил, Навдеил) Ашурим, Летушим и Леюмим.

Мадианови синове: Ефа, Ефер, Ханох, Авида и Елдага. Всички тия са Хетурини синове.

И всичкия си имот Авраам даде на (сина си) Исаака;

а на синовете от наложниците, които имаше, Авраам даде подаръци и, докле беше още жив, ги отпрати от сина си Исаака на изток, в източната земя.

Дните на Авраамовия живот, които той проживя, бяха сто; седемдесет и пет години;

почина Авраам, и умря в добра старост, престарял и наситен (на живот), и се прибра при своя народ.

И синовете му Исаак и Измаил го погребаха в пещерата Махпела, в нивата на Ефрона, сина на хетееца Цохара, която е срещу Мамре,

в нивата (и в пещерата), които Авраам бе купил от Хетовите синове. Там би доха погребани Авраам и жена му Сарра.

След смъртта на Авраама Бог благослови сина му Исаака. Исаак живееше при Беер-лахай-рои.

Ето родословието на Измаила, сина Авраамов, когото роди Аврааму египтянката Агар, Саррината слугиня;

и ето имената на Измаиловите синове, имената им според тяхното родословие: първенецът Измаилов Наваиот, след него Кедар, Адбеел, Мивсам,

Мишма, Дума, Маса,

Хадад, Тема, Иетур, Нафиш и Кедма.

Тия са Измаиловите синове, и тия са имената им, според заселищата им, според шатрищата им. Това са дванайсетте князе на племената им.

Годините пък на Измаиловия живот бяха сто трийсет и седем години; и почина той, и умря, и се прибра при своя народ.

И неговите синове живееха от Хавила до Сур, който е пред Египет, като се отива към Асирия. Те се заселиха насрещу всичките си братя.

Ето родословието на Исаака, син Авраамов. Авраам роди Исаака.

Исаак беше на четирийсет години, когато взе за жена Ревека, дъщеря на арамееца Ватуила от Месопотамия, сестра на арамееца Лавана.

И молеше се Исаак на Господа за жена си (Ревека), защото тя беше неплодна; и Господ го чу, и жена му Ревека зачена.

Синовете в утробата и взеха да се удрят, и тя рече: ако ще бъде тъй, защо ми е това? И отиде да попита Господа.

Господ й рече: две племена са в утробата ти, и два различни народа ще произлязат от твоята утроба; единият народ ще стане по-силен от другия, и по-големият ще служи на по-малкия.

Дойде й време да роди: и ето, близначета в утробата й.

Първото излезе червено, цяло космато като кожа; и го нарекоха с име Исав.

Подир излезе брат му, като се държеше с ръка за петата на Исава; и го нарекоха с име Иаков. А Исаак беше на шестдесет години, когато те се родиха (от Ревека).

Децата пораснаха; Исав стана човек изкусен на лов, полски човек; а Иаков - човек кротък и живееше в шатри.

Исаак обичаше Исава, защото неговият дивеч му се услаждаше; а Ревека обичаше Иакова.

Иаков беше сварил ястие; а Исав дойде от полето уморен.

И рече Исав на Иакова: дай ми да ям от червеното, от това червено, защото съм уморен. Затова му и дадоха прякор Едом.

Но Иаков отговори (на Исава): продай ми пък ти още сега първородството си.

Исав рече: ето, умирам; защо ми е това първородство?

Иаков (му) каза: закълни ми се още сега. Той му се закле, и (Исав) продаде първородството си на Иакова.

Тогава Иаков даде на Исава хляб и гозба от леща, и той яде и пи, и стана та си отиде; тъй презря Исав първородството.