Намислих в сърце си да насладя плътта си с вино и, докато сърцето ми се води по мъдростта, да се придържам и о глупостта, докле видя, кое е хубаво за синовете човешки, какво би трябвало да правят те под небето през малкото дни на своя живот.

Предприех големи работи: съградих си къщи, насадих си лозя,

уредих си градини и садини и посадих там всякакви овощни дървета;

направих си водоеми за поливане садините, в които растат дърветата;

придобих слуги и слугини, имах си и слуги домородни; също и едър и дребен добитък имах повече, нежели всички, които бяха преди мене в Йерусалим;

събрах си сребро и злато и скъпоценности от царе и области; доведох си певци и певици и това, що наслаждава синовете човешки - разни свирала.

И станах аз велик и богат, повече от всички, които бяха преди мене в Йерусалим; и мъдростта ми си остана с мене.

Каквото и да пожелаеха очите ми, не им отказвах, не забранявах на сърцето си никаква веселба, понеже сърцето ми се радваше във всички мои трудове, и това ми беше дял от всички тия трудове.

И озърнах се, та погледнах всичките си работи, които бяха извършили ръцете ми, и труда, с който бях се трудил, вършейки ги: и ето - всичко е суета и гонене на вятър, и няма от тях полза под слънцето!

Па се обърнах да погледна мъдростта, безумието и глупостта: защото, какво може да направи човек след царя, вън от онова, що е вече направено?

И видях, че предимството на мъдростта пред глупостта е тъкмо такова, каквото е предимството на светлината пред тъмнината:

на мъдрия очите са в главата му, а глупавият ходи в тъмнина; но узнах, че една съдба ги всички постига.

И казах в сърце си: и мене ще постигне същата съдба, както и глупавия: защо съм станал много мъдър? И казах в сърце си, че и това е суета;

защото няма да помнят мъдрия вечно, както и глупавия; след време всичко ще бъде забравено, и, уви! мъдрият умира тъй, както и глупавият.

Тогава намразих живота, понеже ми станаха отвратителни работите, що се вършат под слънцето; защото всичко е суета и гонене на вятър!

И намразих целия си труд, с който бях се трудил под слънцето, защото трябва да го оставя на човека, който ще дойде след мене.

И кой знае: мъдър ли ще бъде той, или глупав? А той ще се разпорежда с целия ми труд, с който съм се трудил и с който съм се показал мъдър под слънцето. И това е суета!

Обърнах се да внуша на сърцето си да се откаже от всичкия труд, с който бях се трудил под слънцето, -

защото един човек се труди мъдро, със знание и успех, и трябва да предаде всичко на човек, който не се е трудил за това, - като да е негов дял. И това е суета и зло голямо!

Защото, какво ще има човек от всичкия си труд и грижа на сърцето си, задето се труди под слънцето?

Понеже всичките му дни са скърби, и трудовете му - безпокойство; дори и нощем сърцето му не знае покой. - И това е суета!

Не е във властта на човека и това благо - да яде, да пие и да наслаждава душата си от своя труд. Аз видях, че и това е от Божия ръка;

защото кой може да яде и кой може да се наслаждава без Бога?

Той дава мъдрост, знание и радост на човека, който е добър пред лицето Му; а на грешника дава грижи - да събира и трупа, за да го предаде отпосле ономува, който е добър пред лицето Божие. И това е суета и гонене на вятър!

Всичко си има време, време има за всяка работа под небето:

време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото;

време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш;

време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш;

време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки;

време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш;

време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш;

време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир.

Каква полза има работещият от онова, над което се труди?

Видях тая грижа, що Бог е дал на синовете човешки, за да се упражняват в това.

Всичко Той е направил да бъде хубаво в свое време, и вложил вечността в сърцето им, макар човек да не постига от начало до край делата, които Бог върши.

Познах, че за тях няма нищо по-добро, освен да се веселят и да правят добро през живота си.

И ако някой човек яде и пие, и вижда доброто във всеки свой труд, това е дар Божий.

Познах, че всичко, що прави Господ, пребъдва довека; към това няма какво да се прибавя, от това няма какво да се отнима; и Бог върши тъй, че да благоговеят пред лицето Му.

Каквото е било, то е и сега, и каквото ще бъде, то е вече било, - и Бог ще повика назад миналото.,

И още видях под слънцето: място за съд, а там - беззаконие; място за правда, а там - неправда.

И казах в сърце си: праведния и нечестивия Бог ще съди, понеже времето за всяко нещо и съдът за всяко дело е там.

Казах в сърце си за синовете човешки - да ги изпита Бог, и да видят, че те сами по себе си са животни,

защото съдбата на синовете човешки и съдбата на животните е съдба една: както умират едните, тъй умират и другите, и едно е диханието у всички, и човек няма предимство пред добитъка, понеже всичко е суета!

Всичко отива на едно място: всичко е произлязло от пръст, и всичко ще се върне в пръстта.

Кой знае: духът на синовете човешки възлиза ли нагоре, и духът на животните слиза ли надолу, в земята?

И тъй, аз видях, че няма нищо по-добро, освен човек да се наслаждава с делата си, понеже това е негов дял; защото, кой ще го доведе отпосле да погледа това, което ще бъде след него?

Не бързай с езика си, и сърцето ти да не бърза да изговаря думи пред Господа: защото Бог е на небето, а ти на земята; затова думите ти да не бъдат много.

Защото, както сънища идват при много грижи, тъй и гласът на безумния се познава от многото думи.

Кога даваш оброк Богу, не се бави да го изпълниш, защото Той не благоволи към глупави: каквото си обрекъл, изпълни.

По-добре ти е да не обещаваш, нежели да обещаеш и да не изпълниш.

Не позволявай на устата си да вкарват в грях плътта ти и не говори пред Ангела (Божий): "това е грешка". Защо ти е да правиш така, че Бог да се разгневи на думата ти и да съсипе работата на ръцете ти?

Защото в многото сънища, както и в многото думи - много суета; но ти се бой от Бога.

Ако видиш в някоя област притеснение на сиромаха и нарушение на съда и на правдата, не се чуди на това: защото над високия гледа по-висок, а над тях - още по-висок;

а предимството на страната изцяло е царят, който се грижи за страната.

Който обича сребро, на сребро няма да се насити, и който обича богатство, той няма полза от това. И това е суета!

Увеличава се имотът - увеличават се и потребителите му: и каква облага за притежателя му нима само да гледа с очите си?

Сладък е сънят за оногова, който се труди, - ял той малко или много; ала преяждането не дава на богатия да заспи.

Има един мъчителен недъг, който съм видял под слънцето: богатство, пазено от притежателя му за негова вреда.

А това богатство загива от злочести случки: роди му се син, и нищо няма в ръцете му.

Както е излязъл гол из майчината си утроба, такъв си той отива, какъвто е дошъл; и нищо не ще вземе от труда си, що би могъл в ръка да понесе.

И това е тежък недъг: какъвто е дошъл, такъв си и отива. Каква, прочее, за него полза, като се е трудил на вятър?

А той през цял живот ял на тъмно, много дразнен, огорчавай и ядосвай.

Ето още какво намерих добро и приятно: да ядеш и да пиеш и да се наслаждаваш с доброто на всичките си трудове, с каквито се трудиш под слънцето през всички дни на живота си, които ти е дал Бог; защото това е твой дял.

И ако на някой човек Бог е дал богатство и имот и му е дал власт да се ползува от тях, да взима своя дял и да се наслаждава от трудовете си, - това е Божий дар.

Няма дълго време да помни той дните на живота си; затова Бог го и възнаграждава със сърдечна радост.

Към всичко това обърнах сърцето си за да изпитам, че праведници и мъдреци и техните работи са в Божия ръка и че човек не знае ни любов, ни омраза във всичко това, що е пред него.

За всекиго и за всички - едно: една съдба за праведник и нечестивец, за добър (и лош), за чист и нечист, за който принася жертви и който не принася; както за добродетелен, тъй и за грешник; както за който се кълне, тъй и за който се бои от клетва.

Това е тъкмо лошото във всичко, що се върши под слънцето, че една съдба е за всички, и сърцето на синовете човешки е пълно със зло, и в сърцето им, в живота им има безумие; а след това те отиват при умрелите.

Който е още между живите, има още надежда, понеже и куче живо е по-добре нежели мъртъв лъв.

Живите знаят, че ще умрат, а мъртвите нищо не знаят, и вече няма за тях награда, понеже и поменът за тях е предаден на забрава,

и любовта им, и омразата им, и ревността им са вече изчезнали, и нямат вече дял довека в нищо, що се върши под слънцето.

И тъй, иди, яж радостно хляба си и пий с радостно сърце виното си, щом Бог има благоволение към твоите работи.

Във всяко време да ти бъдат дрехите бели, и да има винаги слей на главата ти.

През всички дни на суетния си живот наслаждавай се от живота заедно с жената, която обичаш, и която ти е дал Бог под слънцето за всички твои суетни дни; защото това е твой дял в живота и в твоите трудове, с които се трудиш под слънцето.

Всичко, що може да върши ръката ти, според силите си върши; защото в гроба, където ще идеш, няма ни работа, ни мислене, ни знание, ни мъдрост.

Па се обърнах и видях под слънцето, че не на пъргави се дава сполучлив бяг, нито на храбри - победа, нито на мъдри - хляб, нито на разумни - богатство, нито на изкусни - благосклонност, но времето и случаят помагат на всички тях.

Защото човек си не знае времето. Както рибите налетяват в пагубна мрежа, и както птиците се заплитат в примки, тъй и синовете човешки се улавят в усилно време, кога дойде то неожидано върху тях.

Ето още каква мъдрост видях под слънцето, и тя ми се стори важна:

малък град, и в него малко човеци; Дойде против него велик цар, обсади го и захвана против него големи обсадни работи;

ала в него се намери човек сиромах, но умен, и той спаси с мъдростта си тоя град; и при все това никой се не сети за тоя сиромах.

И казах аз: мъдрост е по-добро от сила, и при все това мъдростта на сиромаха се пренебрегва, и думите му се не слушат.

Думи на мъдреци, изказани спокойно, се изслушват по-добре, нежели крясък на властелин между глупави.

Мъдрост е по-добро от войнишки сечива; но един, който погреши, ще погуби много добри неща.

И помни твоя Създател през дните на младостта си, докле не са дошли тежки дни и не са настанали години, за които ще казваш: "няма за мене наслада в тях";

докле слънце, светлина, месечина и звезди не са потъмнели, и не са дошли пак черни облаци след дъжда;

докле не е настъпил оня ден, кога къщните пазачи затреперят, и силните мъже се прегънат; кога престанат да мелят, които мелят, понеже са останали малко; кога се помрачат ония, които през прозорец гледат;

кога пътните врата почнат да се затварят; кога замлъкне шумът на хромелите, и човек почне да става по гласа на петела, и дъщерите-певици замлъкнат;

кога висините бъдат за тях страшни, и по пътя ще има ужаси; кога зацъфти миндалът, и скакалецът стане тежък, и каперсът се пръсне; защото човек отива във вечния си дом, и оплаквачките са готови да го обкръжават по улицата;

докле се не скъса сребърната верижка и не се съдере златната превръзка, и не се строши стомната при извора, и не падне колелото над кладенеца.

И ще се върне пръстта в земята, каквото си е била; а духът ще се върне при Бога, Който го е дал.

Суета на суетите, каза Еклисиаст, всичко е суета!

Еклисиаст, освен че беше мъдър, но и учеше народа на знание. Той всичко изпитва, изучва и състави много притчи.

Еклисиаст гледа да намери хубави изречения и вярно записа думите на истината.

Думите на мъдреците са като остени, и като забити гвоздеи са техните изречения, дадени от единия Пастир.

А освен всичко туй, синко, пази се от това: да съставяш много книги - то няма край, и да четеш много - то е уморително за тялото.

Да изслушаме същината на всичко: бой се от Бога и пази Неговите заповеди, защото в това се заключава всичко за човека;

защото Бог ще изведе на съд всяка работа и всичко тайно, било то добро, било лошо.