- Добре, но не у всички има това знание; някои с досегашните си понятия за идолите ядат идоложертвено като идолски жертви, и съвестта им, бидейки немощна, се осквернява.

Храната не ни приближава към Бога, защото, нито ако ядем, печелим, нито ако не ядем, губим.

Пазете се обаче, да не би някак тая ваша свобода стане съблазън за немощните.

Защото, ако някой види, че ти, който разбираш, седиш на трапеза в капище, то неговата съвест, като на немощен, не ще ли го насърчи да яде идолски жертви?

И при твоето разбиране ще загине немощният брат, за когото е умрял Христос.

А като грешите тъй против братята и биете немощната им съвест, вие грешите против Христа.

Затова, щом храната съблазнява брата ми, няма да ям месо никога, за да не съблазня брата си.

Не съм ли апостол? Не съм ли свободен? Не съм ли видял Иисуса Христа, Господа нашего? Не сте ли вие мое дело в Господа?

Ако на други не съм апостол, на вас обаче съм; защото печатът на моето апостолство вие сте в Господа.

Това е моята защита против ония, които ме осъждат

Нима нямаме власт да ядем и да пием?

Нима нямаме власт да водим със себе си сестра жена, както и другите апостоли и братята Господни и Кифа?

Или само аз и Варнава нямаме право да не работим?

Кой войник служи някога на свои разноски? Кой сади лозе, и не яде от плода му? Или кой пасе стадо, и не яде от млякото на стадото?

Нима по човешки говоря това? Не и законът ли казва същото?

Защото в Моисеевия закон е писано: "не вързвай устата на вол, който вършее". Нима за воловете се грижи Бог?

Или казва това главно за нас? - Да, за нас е писано това; защото, който оре, трябва да оре с надежда, и който вършее, трябва да вършее с надежда да получи, каквото очаква.

Ако ние сме посеяли у вас духовното, много ли е, ако пожънем у вас телесното?

Ако други имат дял в онова, що вие владеете, то колко повече ние? Обаче, ние се не ползувахме от това право, а всичко търпим, за да не причиним някоя спънка на Христовото благовестие.

Не знаете ли, че, които свещенодействуват, се хранят от светилището, и които служат на олтара, делят си с олтара принесеното?

Тъй и Господ е заповядал, проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.

Но аз се не възползувах ни с едно от тия права; и не писах това, за да се приложи всичко туй към мене. Защото за мене е по-добре да умра, отколкото някой да ми осуети похвалата.

Защото, ако благовествувам, няма за какво да се хваля: обязаност необходима ми се налага, и горко ми, ако не благовествувам!

Ако доброволно върша това, имам награда; ако ли недоброволно, изпълнявам само поверена мен служба.

А каква ми е наградата? Тая, че, проповядвайки Евангелието, благовествувам за Христа даром, без да се ползувам от своето право в благовестието.

Защото, бидейки свободен от всички, станах роб на всички, за да придобия по-многото от тях:

за иудеите станах като иудеин, за да придобия иудеите; за подзаконните станах подзаконен, за да придобия подзаконните;

за нямащите закон станах като да съм без закон (макар да не съм без закон пред Бога, но съм под закона на Христа), за да придобия нямащите закон;

за немощните станах като немощен, за да придобия немощните, за всички станах всичко, щото по какъвто и да е начин да спася някои.

А това го правя заради Евангелието, за да бъда участник в неговите блага.

Не знаете ли, че, които се надтичват на игрище, всички тичат, ала само един получава наградата? Така тичайте, за да постигнете целта.

Всеки, който се подвизава, от всичко се въздържа: те - за да получат тленен венец, а ние - нетленен.

Прочее, аз тичам не като след нещо неизвестно, удрям не като да бия въздух;

но изнурявам и поробвам тялото си, да не би, като проповядвам на другите, сам негоден да стана.