Хор. Коя е тая, която възлиза от пустинята, опирайки се на своя възлюбен? - Възлюбеният. Събудих те аз под ябълката: там те е родила майка ти, там те е добила твоята родителка.

Положи ме като печат на сърцето си като пръстен на ръката си, защото любовта е силна като смърт; ревността - люта като преизподня; стрелите й са стрели огнени; тя е пламък много силен.

Големи води не могат угаси любовта, и реки не ще я залеят. Ако някой дадеше всичкото богатство на своя дом за любов, той би бил отхвърлен с презрение.

Хор. Имаме сестра, която е още малка: няма още ненки; какво ще правим със сестра си, ако дойдат за нея сватовници?

Да беше стена, щяхме да съградим върху й дворци от сребро; да беше врата, щяхме да я обложим с кедрови дъски.

Възлюбената. Аз съм стена и ненки имам като кули; затова ще бъда в очите му като напълно развита.

Хор. Соломон имаше лозе във Ваал-Хамон; той предаде това лозе на пазачи; всеки беше длъжен да достави за плодовете му хиляда сребърника.

Възлюбената. А моето лозе си е при мене. Хилядата нека са за тебе, Соломоне, а двеста - за пазачите на плодовете му.

Възлюбеният. Жителко на градините! Другарите слушат гласа ти; дай и аз да го послушам.

Възлюбената. Тичай, мой мили, и бъди като сърна, или като млад елен, в благоуханни планини!