Азбука веры » Библия » Послание на св. ап. Павла до римляни » гл.5

Послание на св. ап. Павла до римляни, Глава 5

Толкования

Толкования главы

5:1

см.:Лк.2:14;Еф.2:16;Кол.1:20;

5:2

см.:Ин.14:6;Еф.2:18;Евр.10:19;

5:3

см.:Иак.1:2;2Кор.12:10;

5:4

5:5

см.:Пс.21:6;Рим.8:16;2Кор.1:22;

5:6

см.:1Пет.3:18;Евр.9:15;

5:7

5:8

см.:Ин.15:13;1Ин.3:16;

5:9

см.:Рим.3:25;1Фес.1:10;

5:10

см.:2Кор.5:18;Кол.1:22;

5:11

5:12

см.:Быт.2:17;Рим.6:23;1Кор.15:21;

5:13

см.:Рим.4:15;

5:14

см.:1Кор.15:21;1Кор.45:55;

5:15

см.:Ин.1:16;Еф.1:6;

5:16

5:17

см.:2Тим.2:12;Откр.1:6;Откр.22:5;

5:18

5:19

см.:Ис.53:11;Флп.2:8;

5:20

см.:Рим.7:8;Гал.3:19;

5:21

Болгарский

Языки

И тъй, бидейки оправдани с вяра, имаме мир с Бога, чрез Господа на-шего Иисуса Христа,

чрез Когото с вяра получихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се хвалим с надежда за слава Божия.

Не само това, но се хвалим и със скърбите, като знаем, че скръбта поражда търпение,

търпението - опитност, опитността - надежда,

а надеждата не посрамя, защото любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светии.

Защото, още когато ние бяхме немощни, Христос в определеното време умря за нечестивите.

За праведник едва ли ще умре някой; за добрия, може би, някой и да се реши да умре.

Но Бог доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни.

Затова много повече сега, след като сме се оправдали с кръвта Му, ще се спасим чрез Него от гнева.

Защото ако, бидейки врагове, се помирихме с Бога чрез смъртта на Сина Му, то още повече, след като сме се помирили, ще се спасим чрез живота Му;

и не само това, но се и хвалим с Бога чрез Господа нашето Иисуса Христа, чрез Когото получихме сега помирение.

Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха - смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото всички съгрешиха; -

защото и преди закона имаше грях в света; ала грях се не смята, кога няма закон.

Обаче смъртта царува от Адама до Моисея и над несъгрешилите с престъпление, подобно на престъплението на Адама, който е образ на Бъдещия.

Но дарът не е като престъплението. Защото, ако поради престъплението на едного измряха мнозина, още повече Божията благодат и дарът чрез благодатта на Едного Човека, Иисуса Христа, се изля преизобилно върху многото.

И дарът не е като осъждането, станало чрез единия човек, който съгрешил; защото съденето за едно престъпление води към осъждане, а дарът - от много престъпления към оправдаване.

Защото, ако с престъплението на един човек смъртта царува чрез него единия, много повече ония, които приемат изобилно благодатта и дара на оправданието, ще царуват в живота чрез Едного Иисуса Христа.

И така, както чрез престъплението на едного дойде осъждане на всички човеци, тъй и чрез правдата на Едного дойде на всички човеци оправдаване за живот.

Защото, както чрез непослушание-то на един човек мнозина станаха грешни, тъй и чрез послушанието на Едного мнозина ще станат праведни.

А законът биде привнесен, за да се умножи престъплението. Дето пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие,

та, както грехът царува, причинявайки смърт, тъй и благодатта да се възцари с правда за живот вечен, чрез Иисуса Христа, нашия Господ.