И тъй, неизвиняем си, о човече, какъвто и да си ти, който съдиш; защото, с какъвто съд съдиш другиго, с него себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото.

А знаем, че Божият съд пада наистина върху ония, които вършат такива дела.

Нима мислиш, о човече, че ще избегнеш Божия съд ти, който съдиш ония, що вършат такива дела, каквито и сам вършиш?

Или нехаеш за богатството на Божията благост, кротост и дълготърпение, без да разумяваш, че Божията благост те води към покаяние?

Но по твоята упоритост и неразкаяно сърце си събираш гняв за деня на гнева, когато се открие праведният съд от Бога,

Който ще въздаде всекиму според делата му:

живот вечен на ония, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие;

ярост и гняв пък на тия, които упорствуват и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата.

Скръб и утеснение върху душата на всеки човек, който прави зло, първом на иудеин, сетне и на елин,

а слава и чест и мир всекиму, който прави добро, първом на иудеин, а сетне и на елин;

защото Бог не гледа на лице.

Ония, които без закон са съгрешили, без закон и ще загинат; а ония, които при закон са съгрешили, чрез закон ще бъдат съдени

(защото не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани;

защото, щом езичниците, които нямат закон, по природа вършат законното, те^ без да имат закон, сами на себе са закон;

че делото на закона е написано в техните сърца, те показват е туй време, когато тяхната съвест свидетелствува, и мислите им една друга се обвиняват, или се оправдават),

в деня, когато, съгласно моето благовестие, Бог чрез Иисуса Христа ще съди тайните на човеците.

Ето, ти се казваш иудеин, и на закона се облягаш, и с- Бога се хвалиш,

и знаеш волята Му, и разбираш по-доброто, понеже се поучаваш от закона,

и си уверен, че ти си водач на слепци, светлина на ония, които са в мрак,

наставник на неразумни, учител на младенци, който в закона имаш образеца на знанието и истината.

Прочее, как ти, който учиш другиго, себе си не учиш?

който проповядваш да се не краде, крадеш? който казваш да се не прелюбодействува, прелюбодействуваш? който се гнусиш от идолите, светотатствуваш?

който се хвалиш със закона, безчестиш Бога, като тъпчеш закона?

"Защото заради вас името Божие се хули между езичниците", както е писано.

Обрязването, наистина, е полезно, но ако изпълняваш закона; ако пък престьпваш закона, обрязването ти е станало необрязване.

И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, то необрязването му няма ли да му се сметне за обрязване?

и необрязаният по плът, като изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който при Писание и обрязване престъпваш закона?

Защото не онзи е иудеин, който е такъв по външност, нито онова е обрязване, що е външно, върху плътта;

а онзи е иудеин, който вътрешно е такъв, и онова е обрязване, що е в сърцето, по дух, а не по буква: нему похвалата иде не от човеци, а от Бога.

И тъй, какво е предимството на иудеите, или каква е ползата от обрязването?

Голямо е предимството във всяко отношение, а главно, че тям е поверено словото Божие.

Та какво, ако някои не са повярвали? Нима неверието им ще унищожи Божията вярност?

Съвсем не! Нека признаваме, че Бог е верен, а всеки човек е лъжлив, както е писано: "за да се оправдаеш в думите Си, и да победиш, когато си в съд".

Ако пък нашата неправда изважда наяве правдата Божия, какво ще кажем? Нима Бог е несправедлив, кога проявява гняв (по човешки говоря)?

Съвсем не! Защото, инак, как Бог ще съди света?

Защото, ако истината Божия се въз-величава чрез моята лъжа за слава Божия, то защо още и мене да съдят като грешник?

Не бива ли тогава да правим зло, за да излезе добро, както някои ни хулят и говорят, че уж тъй сме учели? Такива са справедливо осъдени.

И тъй, какво? имаме ли предимство? Съвсем не; защото вече обвинихме, както иудеи, тъй и елини, че всички са под грях,

както е писано; "няма нито един праведен,

няма кой да разбира; няма кой да търси Бога,

всички се отклониха от пътя, вкупом станаха негодни; няма кой да прави добро, няма няма нито един".

"Гърлото им - отворен гроб; с езиците си лъстят; под устните им - аспидина отрова;

устата им пълни с клетва и горчилка.

Нозете им бързи за проливане кръв;

пустош и неволя по техните пътища;

те не познаха пътя на мира.

Страх Божий няма пред очите им".

А знаем, че каквото говори законът, говори го на ония, които са под закона, за да се затулят всички уста, и цял свят да стане виновен пред Бога,

защото чрез делата на закона няма да се оправдае пред Него нито една плът; понеже чрез закона се познава грехът.

А сега без закона се яви Божията правда, засвидетелствувана от закона и пророците.

Божията правда чрез вяра в Иисуса Христа е у всички и върху всички вярващи; защото няма разлика:

всички съгрешиха и са лишени от славата Божия,

оправдавайки се даром, с Божията благодат, чрез изкуплението в Христа Иисуса,

Когото Бог отреди да бъде с кръвта Си умилостивна жертва чрез вярата, за да покаже Своята правда в прошението на сторените по-преди грехове, във време на Божието дълготърпение,

за да покаже Своята правда в сегашно време, та да стане явно, че Той е справедлив и оправдава вярващия в Иисуса.

Де е, прочее, хвалбата? тя е изключена. По кой закон? по закона на делата ли? Не, а по закона на вярата.

И тъй, мислим, че човек се оправдава с вярата, без делата по закона.

Или Бог е Бог само на иудеите, а не и на езичниците? Разбира се, и на езичниците;

защото един е Бог, Който ще оправдае обрязаните по вяра и необрязаните чрез вярата.

И тъй, унищожаваме ли закона чрез вярата? Съвсем не, а утвърдяваме закона.

И тъй, запитваме ние, нашият отец Авраам какво е придобил по плът?

Ако Авраам се оправда с дела, той има похвала, но не пред Бога.

Защото, какво казва Писанието? - "Повярва Авраам на Бога, и това му се вмени за оправдание".

На оногова, който работи, заплатата се вменява не по милост, а по дълг.

Напротив, ономува, който не работи, а вярва в Оногова, Който оправдава нечестивеца, вярата му се вменява за оправдание.

Тъй и Давид нарича блажен оня човек, комуто Бог вменява оправдание без дела по закона, като казва:

"блажени са ония, чиито беззакония са простени и чиито грехове са покрити;

блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях".

И тъй, това блаженство само за обрязани ли е, или и за необрязани? Понеже казваме, че на Авраама биде вменена вярата за оправдание.

Кога биде вменена: след обрязване-то ли, или преди обрязването? Не след обрязването, а преди обрязването.

И знака на обрязването той получи като печат на оправданието чрез вярата, която имаше преди обрязването си, за да бъде отец на всички необрязани вярващи, та и тям да се вмени оправданието,

и отец на обрязаните, ала не на ония, които само обрязване са приели, но които и вървят по стъпките на вярата на отца ни Авраама. що имаше той преди обрязването си.

Защото обещанието към Авраама или към семето му - да бъде наследник на света, се даде не чрез закона, а чрез оправдаване посредством вярата.

Ако привържениците на закона са наследници, вярата е обезсилена, и обещанието унищожено;

защото законът поражда гняв; дето пък няма закон, няма и престъпление.

Затова оправданието е от вяра, за да бъде по милост, та и обещанието да бъде заздравено за всички не само по закон, но и по вяра потомци на Авраама, който е отец на всички ни,

според както е писано: "поставих те баща на много народи", пред Бога, Комуто той повярва. Който животвори мъртвите и зове несъществуващото като съществуващо.

Авраам, без никакво основание за надежда, повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: "тъй многобройно ще бъде семето ти".

И без да отслабне във вярата, той не помисли, че тялото му е вече умъртвяло (понеже беше току-речи стогодишен) и утробата Саррина е в омъртвение;

а в обещанието Божие се не усъмни чрез неверие, но остана твърд във вярата, като въздаде Богу слава,

напълно уверен, че Той е силен и да изпълни това, що е обещал.

Затова му се вмени за праведност.

Но не само за него е писано, че му се е вменило,

но и за нас: ще се вмени и нам, вярващите в Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса Христа, Господа нашето,

предадения за нашите грехове и възкръсналия за наше оправдаване.