Азбука веры » Библия » Псалтир » Псалом 77

Псалом 77

Толкования

Толкования главы

77:0

77:1

77:2

см.:Пс.48:5;Мф.13:35;

77:3

см.:Пс.43:2;

77:4

77:5

см.:Втор.4:9;

77:6

77:7

77:8

см.:Втор.32:5;Иез.2:3;

77:9

см.:Суд.8:2;Суд.12:1;Ис.7:2;Ос.7:11;

77:10

см.:4Цар.17:15;

77:11

77:12

77:13

см.:Исх.14:21;

77:14

см.:Исх.13:21;Пс.104:39;

77:15

см.:Исх.17:6;Чис.20:11;Прем.11:4;1Кор.10:4;

77:16

77:17

77:18

см.:Чис.11:4;Пс.105:14;1Кор.10:9;

77:19

77:20

77:21

см.:Чис.11:1;

77:22

77:23

77:24

см.:Исх.16:14;Чис.11:7;Прем.16:2;Ин.6:31;1Кор.10:3;

77:25

77:26

см.:Исх.16:13;Чис.11:31;Пс.104:40;

77:27

см.:Исх.16:13;Чис.11:31;Пс.104:40;

77:28

77:29

77:30

см.:Чис.11:33;

77:31

77:32

см.:Втор.1:32;

77:33

77:34

77:35

77:36

77:37

77:38

77:39

см.:Иак.4:14;

77:40

см.:Чис.14:22;

77:41

77:42

77:43

77:45

см.:Исх.8:24;Пс.104:31;

77:46

см.:Исх.10:13;

77:47

см.:Исх.9:23:25;Пс.104:33;

77:48

77:49

77:50

см.:Исх.9:6;

77:51

см.:Исх.12:29;

77:52

см.:Исх.12:37;

77:53

77:54

77:55

см.:Нав.12:7;

77:56

77:57

77:58

см.:Втор.32:16;

77:59

77:60

см.:1Цар.4:11;

77:61

77:62

77:63

77:64

см.:1Цар.4:11;

77:65

77:66

см.:1Цар.5:6;1Цар.6:4;

77:67

77:68

77:69

77:70

см.:1Цар.16:11;2Цар.7:8;

77:71

см.:2Цар.5:2;1Пар.11:2;

77:72

Псалом 79

79:1

79:2

см.:Пс.76:21;

79:3

см.:Ис.7:2;

79:4

см.:Пс.30:17;

79:5

79:6

см.:3Цар.22:27;Пс.101:10;

79:7

см.:Пс.43:14;

79:8

79:9

см.:Пс.43:3;

79:10

79:11

79:12

см.:Исх.23:31;

79:13

см.:Ис.5:5;

79:14

см.:4Цар.17:6;4Цар.25:1;Пс.67:31;

79:15

79:16

79:17

79:18

79:19

79:20

Псалом 94

94:0

94:1

см.:Втор.32:3;

94:2

94:3

см.:1Пар.16:25;

94:4

см.:Пс.49:10;

94:5

94:6

см.:Пс.17:7;Пс.131:7;

94:7

см.:Евр.3:7;Евр.4:7;

94:8

94:9

см.:Исх.17:2:7;

94:10

см.:Чис.14:34;

94:11

см.:Евр.4:3;

Болгарский

Языки

Учение Асафово.

Слушай народе мой, закона ми, наклонете ухо към думите на устата ми.

Ще отворя устата си с притчи и ще изговоря гатанки от старо време.

Каквото сме чули и узнали и каквото са ни разказвали отците ни,

няма да скрием от техните деца, като разгласяме на идещия род славата на Господа, силата Му и чудесата Му, които Той стори.

Той нареди наредби у Иакова и положи закон у Израиля, който заповяда на бащите ни да разказват на децата си,

за да знае идещият род, децата, които ще се родят, та и те в свое време да разказват на своите деца, -

да възлагат надеждата си на Бога, да не забравят делата Божии, да пазят Неговите заповеди

и да не бъдат като бащите - род упорит и бунтовен, непостоянен по сърце и неверен Богу по дух.

Синовете Ефремови, въоръжени, стрелящи с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката:

те не спазиха завета на Бога и се отрекоха да ходят по Неговия закон;

забравиха Неговите дела и чудеса, които им беше явил.

Той пред очите на техните бащи стори чудеса в Египетската земя, в поле Цоан:

раздели морето и ги преведе през него, и постави водите като стена;

денем ги водис облак, а цяла нощ - с огнена светлина;

разсече камък в пустинята и ги напои като из голяма бездна;

из скала изведе потоци, и води потекоха като реки.

Но те продължаваха да грешат пред Него и да дразнят Всевишния в пустинята:

изкушаваха Бога в сърцето си, искайки храна по угодата си,

говореха против Бога и казаха: "може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?"

Ето, Той удари в камък - и рукнаха води, потекоха ручеи. "Може ли Той да даде и хляб, може ли да приготви месо за Своя народ?"

Господ чу и пламна от гняв, и огън се разгоря против Накова, и гняв се подигна против Израиля,

задето не вярваха в Бога и се не уповаваха на спасение от Него.

Той заповяда на облаците отгоре и отвори вратите на небето,

та ги одъжди с мана за храна, и им даде хляб небесен.

Хляб ангелски яде човек: Той им прати храна до насита.

Подигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния,

и ги одъжди с месо като с прах и с птици пернати като с пясък морски:

нахвърли ги посред техния стан, около техните жилища,

и те ядоха и се преситиха; и това, що желаеха, им даде.

Ала не бе минала още прищявката им, храната им бе още в устата им,

и гняв Божий дойде върху тях, уби техните тлъсти и повали Израилевите момци.

При все това те продължаваха да грешат и не вярваха в чудесата Му.

И Той погуби дните им в суета и годините им в смутове.

Когато ги убиваше, те Го търсеха и се обръщаха и от ранни зори прибягваха към Бога,

и си спомняха, че Бог е тяхно прибежище, и Всевишният Бог е техен Избавител,

и с устата си Го лъстеха и с езика си лъжеха пред Него;

но сърцето им беше неправо пред Него, и те не бяха верни на завета Му.

Но Той, Милостивият, прощаваше греха и ги не изтребваше, много пъти отклоняваше Своя гняв и не възбуждаше всичката Си ярост:

Той помнеше, че те са плът, дихание, което отива и се не връща.

Колко пъти бяха Го дразнили в пустинята и бяха Го разгневявали в необитаемата страна!

и пак изкушаваха Бога и оскърбяваха Светия Израилев,

не помнеха Неговата ръка, деня, когато Той ги избави от потисничество,

когато извърши в Египет Своите личби и на поле Цоан - Своите чудеса44. и превърна реките им и потоците им в кръв, за да не могат да пият;

напрати на тях насекоми да ги жилят и жаби да ги погубват;

земните им сеитби предаде на гъсеници и труда им - на скакалци;

лозята им уби с град и смоковниците им - със слана;

добитъка им порази с градушка и стадата им-с гръмотевици;

напрати върху тях пламъка на Своя гняв, и негодувание, и ярост, и нещастия напрати зли ангели;

уравняше пътеката на Своя гняв, не вардеше душите им от смърт и добитъка им предаде на мор;

порази всичко първородно в Египет, начатъците от силите в Хамовите шатри;

и поведе Своя народ като овци, и ги води като стадо през пустинята:

води ги безопасно, и те не се бояха, а враговете им море покри;

и ги доведе в светата Своя област, на тая планина, която десницата Му бе придобила;

прогони отпред лицето им народите, а земята им раздели за тяхно наследие и засели Израилевите колена в шатрите им.

Но те още изкушаваха и огорчаваха Бога Всевишни и не спазваха наредбите Му;

отстъпваха и изменяха като бащите си, връщаха се назад като неверен лък;

огорчаваха Го със своите оброчиЩа, и със своите истукани възбуждаха ревнуването Му.

Бог чу и пламна от гняв и силно възнегодува против Израиля;

отритна жилището в Силом, скиничта, в която обитаваше Той между човеците;

и предаде на плен Своята сила, и Своята слава - в ръцете на врага;

предаде на меч Своя народ и презря Своето наследие.

Момците му огън поглъщаше, и на девиците Му не пееха брачни песни;

свещениците Му падаха от меч, и вдовиците Му не плачеха.

Но Господ се вдигна, като че събуден от сън, като исполин от вино победен,

и порази враговете му в тила, преДаде ги на вечен срам;

и отхвърли Иосифовата шатра и не избра коляното Ефремово,

а избра коляното Иудино, Сион планина, която възлюби.

И уреди като небето Своето светилище и като земята го утвърди навеки,

и избра Своя раб Давида, взе го от овчите кошари,

и изсред дойницитего доведе да пасе Неговия народ - Накова, и Неговото наследие Израиля.

И той ги пасе с чисто сърце и ги води с мъдра ръка.

Началнику на хора. На свирало Шошаним-Едут. Псалом Асафов.

Пастирю Израилев, послушай! Ти, Който водиш като стадо Иосифа, Който седиш на херувимите, яви се!

Пред Ефрема, Вениамина и Манасия издигни силата Си и дойди да ни спасиш.

Боже, възстанови ни; да светне лицето Ти, и ще се спасим!

Господи, Боже на силите! докога ще бъдеш гневен към молитвите на Твоя народ?

Ти ги нахрани с хляб, намокрен със сълзи, и ги напои с изобилни сълзи;

направил си ни предмет на противоречие между нашите съседи, и нашите врагове се гаврят с нас;

Боже на силите, възстанови ни! да светне лицето Ти, и ще се спасим!

Ти пренесе от Египет лозата, изгони народите и я посади;

очисти за нея място, закрепи корените й, и тя изпълни земята.

Планините се покриха със сянката й, и клоните й са като кедри Божии;

тя пусна клони до морето и младочки до реката.

Защо срути нейната ограда, та я късат всички, минаващи по пътя?

Горският глиган я подрива и полският звяря обгризва.

Боже на силите! обърни се, милостно погледни от небето и виж и посети това лозе;

опази туй, що е насадила Твоята десница, и младочките, които Ти укрепи за Себе Си.

То е с огън обгорено, изпосечено; от заплахата на Твоето лице ще погинат.

Да бъде ръката Ти върху мъжа на Твоята десница, върху човешкия син, когото си укрепил за Себе Си,

и ние няма да отстъпим от Тебе; оживи ни, и ние ще призоваваме Твоето име.

Господи, Боже на силите! възстанови ни; да светне лицето Ти, и ще се спасим!

(Хвалебна песен Давидова.)

Дойдете да запеем Господу и да възкликнем към (Бога), твърдината на спасението ни;

да застанем пред лицето Му със славословие, с песни да възкликнем към Него,

защото Господ е Бог велик и Цар велик над всички богове.

В Негова ръка са дълбочините земни, Негови са и върховете планински;

Негово е морето, и Той го е създал, и Негови ръце са образували сушата.

Дойдете, да се поклоним и да припаднем, да приклоним колена пред лицето на Господа, нашия Творец;

защото Той е Бог наш, и ние сме народ от Неговото паство и овци под Негови ръце. О, да бяхте сега послушали Неговия глас:

"не ожесточавайте сърцето си, както в Мерива, както в деня на изкушението в пустинята,

дето Ме изкушаваха вашите бащи, изпитваха Ме и видяха Моето дело.

Четирийсет години бях дразнен от тоя народ и казах: това е народ, който се заблуждава в сърцето си; те не познаха пътищата Ми,

и затова в гнева Си се заклех, че те не ще влязат в Моето покоище."