защото те не с меча си са придобили земята, и не тяхната мишца ги е спасила, а Твоята десница и Твоята мишца, и светлината на Твоето лице, понеже Ти си благоволил към тях.

Боже, Царю мой! Ти си същият; дари спасение на Накова.

С Тебе, като с рогове, избождаме нашите врагове, в Твое име ще стьпчим с нозе ония, които въстават против нас;

защото не на моя лък се уповавам, и не моят меч ще ме спаси;

но Ти ще ни спасиш от враговете ни и ще посрамиш ония, които ни мразят.

С Бога ще се хвалим всеки ден и Твоето име ще славим вечно.

Но сега Ти ни отритна и посрами, и не излизаш с нашите войски;

обърна ни в бягство пред врага, и ония, които ни мразят, ограбват ни.

Предаде ни като овци на изядане и ни разпиля между народите;

продаде народа Си без печалба и не подигна цената му;

предаде ни за укор на съседите ни, за присмех и хула на ония, които живеят около нас;

направи ни за притча в народите, за кимване с глава между друговерците.

Всеки ден моето унижение е пред мене, и срам покрива лицето ми

от гласа на хулителя и клеветника, от погледите на врага и отмъстителя:

всичко това дойде върху нас, ала ние Те не забравихме и Твоя завет не нарушихме.

Сърцето ни не отстъпи назад, и стъпките ни се не отклониха от Твоя път,

когато ни съкруши в земята на змейовете и ни покри със смъртна сянка.

Ако бяхме забравили името на нашия Бог и протегнехме ръце към чужди бог,

то Бог не щеше ли да подири сметка за това? защото Той знае тайните на сърцето.

Заради Тебе ни затриват всеки ден, смятат ни за овци, обречени на клане.

Стани, защо спиш, Господи! пробуди се, не отритвай ни завинаги!

Защо криеш лицето Си, забравяш скръбта ни и угнетението ни? ' 26. Защото душата ни е унизена до прах, утробата ни е прилепнала о земята.

Дигни се нам на помощ, и ни избави поради Твоята милост.

Учение Асафово.

Слушай народе мой, закона ми, наклонете ухо към думите на устата ми.

Ще отворя устата си с притчи и ще изговоря гатанки от старо време.

Каквото сме чули и узнали и каквото са ни разказвали отците ни,

няма да скрием от техните деца, като разгласяме на идещия род славата на Господа, силата Му и чудесата Му, които Той стори.

Той нареди наредби у Иакова и положи закон у Израиля, който заповяда на бащите ни да разказват на децата си,

за да знае идещият род, децата, които ще се родят, та и те в свое време да разказват на своите деца, -

да възлагат надеждата си на Бога, да не забравят делата Божии, да пазят Неговите заповеди

и да не бъдат като бащите - род упорит и бунтовен, непостоянен по сърце и неверен Богу по дух.

Синовете Ефремови, въоръжени, стрелящи с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката:

те не спазиха завета на Бога и се отрекоха да ходят по Неговия закон;

забравиха Неговите дела и чудеса, които им беше явил.

Той пред очите на техните бащи стори чудеса в Египетската земя, в поле Цоан:

раздели морето и ги преведе през него, и постави водите като стена;

денем ги водис облак, а цяла нощ - с огнена светлина;

разсече камък в пустинята и ги напои като из голяма бездна;

из скала изведе потоци, и води потекоха като реки.

Но те продължаваха да грешат пред Него и да дразнят Всевишния в пустинята:

изкушаваха Бога в сърцето си, искайки храна по угодата си,

говореха против Бога и казаха: "може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?"

Ето, Той удари в камък - и рукнаха води, потекоха ручеи. "Може ли Той да даде и хляб, може ли да приготви месо за Своя народ?"

Господ чу и пламна от гняв, и огън се разгоря против Накова, и гняв се подигна против Израиля,

задето не вярваха в Бога и се не уповаваха на спасение от Него.

Той заповяда на облаците отгоре и отвори вратите на небето,

та ги одъжди с мана за храна, и им даде хляб небесен.

Хляб ангелски яде човек: Той им прати храна до насита.

Подигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния,

и ги одъжди с месо като с прах и с птици пернати като с пясък морски:

нахвърли ги посред техния стан, около техните жилища,

и те ядоха и се преситиха; и това, що желаеха, им даде.

Ала не бе минала още прищявката им, храната им бе още в устата им,

и гняв Божий дойде върху тях, уби техните тлъсти и повали Израилевите момци.

При все това те продължаваха да грешат и не вярваха в чудесата Му.

И Той погуби дните им в суета и годините им в смутове.

Когато ги убиваше, те Го търсеха и се обръщаха и от ранни зори прибягваха към Бога,

и си спомняха, че Бог е тяхно прибежище, и Всевишният Бог е техен Избавител,

и с устата си Го лъстеха и с езика си лъжеха пред Него;

но сърцето им беше неправо пред Него, и те не бяха верни на завета Му.

Но Той, Милостивият, прощаваше греха и ги не изтребваше, много пъти отклоняваше Своя гняв и не възбуждаше всичката Си ярост:

Той помнеше, че те са плът, дихание, което отива и се не връща.

Колко пъти бяха Го дразнили в пустинята и бяха Го разгневявали в необитаемата страна!

и пак изкушаваха Бога и оскърбяваха Светия Израилев,

не помнеха Неговата ръка, деня, когато Той ги избави от потисничество,

когато извърши в Египет Своите личби и на поле Цоан - Своите чудеса44. и превърна реките им и потоците им в кръв, за да не могат да пият;

напрати на тях насекоми да ги жилят и жаби да ги погубват;

земните им сеитби предаде на гъсеници и труда им - на скакалци;

лозята им уби с град и смоковниците им - със слана;

добитъка им порази с градушка и стадата им-с гръмотевици;

напрати върху тях пламъка на Своя гняв, и негодувание, и ярост, и нещастия напрати зли ангели;

уравняше пътеката на Своя гняв, не вардеше душите им от смърт и добитъка им предаде на мор;

порази всичко първородно в Египет, начатъците от силите в Хамовите шатри;

и поведе Своя народ като овци, и ги води като стадо през пустинята:

води ги безопасно, и те не се бояха, а враговете им море покри;

и ги доведе в светата Своя област, на тая планина, която десницата Му бе придобила;

прогони отпред лицето им народите, а земята им раздели за тяхно наследие и засели Израилевите колена в шатрите им.

Но те още изкушаваха и огорчаваха Бога Всевишни и не спазваха наредбите Му;

отстъпваха и изменяха като бащите си, връщаха се назад като неверен лък;

огорчаваха Го със своите оброчиЩа, и със своите истукани възбуждаха ревнуването Му.

Бог чу и пламна от гняв и силно възнегодува против Израиля;

отритна жилището в Силом, скиничта, в която обитаваше Той между човеците;

и предаде на плен Своята сила, и Своята слава - в ръцете на врага;

предаде на меч Своя народ и презря Своето наследие.

Момците му огън поглъщаше, и на девиците Му не пееха брачни песни;

свещениците Му падаха от меч, и вдовиците Му не плачеха.

Но Господ се вдигна, като че събуден от сън, като исполин от вино победен,

и порази враговете му в тила, преДаде ги на вечен срам;

и отхвърли Иосифовата шатра и не избра коляното Ефремово,

а избра коляното Иудино, Сион планина, която възлюби.

И уреди като небето Своето светилище и като земята го утвърди навеки,

и избра Своя раб Давида, взе го от овчите кошари,

и изсред дойницитего доведе да пасе Неговия народ - Накова, и Неговото наследие Израиля.

И той ги пасе с чисто сърце и ги води с мъдра ръка.