Старият завет:
Быт.
Исх.
Лев.
Числ.
Втор.
Нав.
Суд.
Руфь.
1Цар.
2Цар.
3Цар.
4Цар.
1Пар.
2Пар.
1Ездр.
Неем.
2Ездр.
Тов.
Иудифь.
Есф.
Иов.
Пс.
Притч.
Еккл.
Песн.
Прем.
Сир.
Ис.
Иер.
Плач.
Посл.Иер.
Вар.
Иез.
Дан.
Ос.
Иоиль.
Ам.
Авд.
Иона.
Мих.
Наум.
Авв.
Соф.
Агг.
Зах.
Мал.
1Макк.
2Макк.
3Макк.
3Ездр.
Новия завет: Мф. Мк. Лк. Ин. Деян. Иак. 1Пет. 2Пет. 1Ин. 2Ин. 3Ин. Иуд. Рим. 1Кор. 2Кор. Гал. Еф. Флп. Кол. 1Фес. 2Фес. 1Тим. 2Тим. Тит. Флм. Евр. Откр.
Новия завет: Мф. Мк. Лк. Ин. Деян. Иак. 1Пет. 2Пет. 1Ин. 2Ин. 3Ин. Иуд. Рим. 1Кор. 2Кор. Гал. Еф. Флп. Кол. 1Фес. 2Фес. 1Тим. 2Тим. Тит. Флм. Евр. Откр.
Скрыть
20:2
см.:Притч.19:12;
20:3
20:4
20:5
см.:Притч.18:4;
20:8
20:10
см.:Притч.11:1;
20:11
20:13
20:14
20:15
20:16
см.:Притч.27:13;
20:17
20:18
20:19
см.:Притч.11:13;
20:21
20:22
см.:Притч.17:13;
20:23
20:26
см.:Притч.20:8;
20:27
20:28
см.:Притч.16:12;
20:29
см.:Притч.16:31;
20:30
Глава 24
24:3
24:4
24:5
24:6
см.:Притч.20:18;
24:7
см.:Притч.14:6;
24:8
24:9
24:10
24:13
24:14
24:15
см.:Притч.1:11;
24:18
24:20
см.:Притч.13:9;
24:22
24:23
см.:Притч.18:5;
24:25
24:26
24:27
24:28
24:29
см.:Притч.17:13;
24:30
24:31
см.:Притч.15:19;
24:32
24:33
см.:Притч.6:10;
24:34
см.:Притч.28:19;
Глава 25
25:1
25:3
см.:Притч.20:5;
25:4
25:5
см.:Притч.20:8;
25:6
25:7
см.:Лк.14:9-10;
25:8
25:10
25:11
25:12
25:13
25:15
см.:Притч.15:1;
25:16
см.:Притч.24:13;
25:17
25:19
25:20
25:21
25:23
25:24
см.:Притч.21:9;
25:25
см.:Притч.15:30;
25:28
Болгарский
Языки
- Добавить язык
- Церковнослав. (рус)
- Церковнослав. (цс)
- Рус. (Синодальный)
- Рус. (Синод. с ударе́-ми)
- Рус. (Юнгеров)
- Arab (AVD)
- Azerbaijani
- Armenian
- Bulgarian
- Chinese (simpl.)
- Croatian (S&D)
- English (NKJV)
- English (KJV)
- English (NRSV)
- Finnish (1992)
- French (LSG)
- Georgian
- German (MLU, 1912)
- German (GNB)
- Greek (NT Byz)
- Greek (TGV)
- Greek (LXX, Rahlfs)
- Hebrew
- Italian
- Kyrgyz
- Latin (Nova Vulgata)
- Romanian
- Polish
- Portuguese
- Serbian (synod.)
- Serbian
- Spanish (RVR 1995)
- Swedish (Folkbibeln)
- Tajik
- Ukrainian (Homenko)
- Ukrainian (Ogienko)
Виното е присмехулко, сикерът - размирник; и всякой, който се увлича от тях, е неразумен.
Заплаха от царя е като лъвски рев: който го дразни, греши против себе си.
Чест е за човека да се въздържи от свада; а всякой глупец е закачлив.
Мързеливец зиме не оре: ще потърси през лятото - и няма нищо.
Помислите в сърцето на човека са дълбоки води, но разумен човек ги изчерпва.
Мнозина хвалят човека за милосърдието му, но кой намира истински човек?
Праведник ходи в своята непорочност: блажени са децата му след него.
Цар, който седи на съдийски престол, с очите си разпръсва всяко зло.
Кой може каза: "очистих сърцето си, чист съм от греха си"?
Нееднакви теглилки, нееднаква мярка - едното и другото са гнусота пред Господа.
Дори и дете може да се познае по работите му: чисто ли и правилно ли ще бъде поведението му?
Ухо, което слуша, и око, което гледа, - и едното и другото е Господ създал.
Не обичай да спиш, за да не осиромашееш; дръж открити очите си, и ще ядеш хляб до насита.
"Лошо е, лошо е", казва купувачът, а кога отмине, хвали се.
Има злато и много бисер, но разумни уста са драгоценна вещ.
Вземи дрехите му, понеже е поръчителствувал за чужд; и за чужденеца вземи от него залог.
Хляб, спечелен с неправда, се услажда човеку; но отпосле - устата му се с камъчета напълват.
Предприятия добиват твърдост чрез съвещания, и след съвещание води война.
Който ходи да клюкарствува, открива тайна, и който широко разтваря уста, с него се не събирай.
Който злослови баща си и майка си, нему светилото ще угасне сред дълбока тъмнина.
Наследство, бързо заграбено в начало, няма да се благослови отпосле.
Не казвай: "ще отвърна за злото"; остави на Господа, и Той ще те запази.
Нееднакви драмове са гнусота пред Господа, и неверни теглилки не са добро нещо.
Стъпките на човека се насочват от Господа; тогава как човек може узна пътя си?
Примка е за човека да дава набързо оброк, и след оброка да се разкайва.
Мъдър цар отвява нечестивите и обръща връх тях колелото.
Господне светило е човешкият дух, който изпитва всички дълбочини на сърцето.
Милост и истина опазват царя, и с милост поддържа той престола си.
Слава за юноши е тяхната сила, а украшение за старци - седината.
Рани от бой са лекарство против злото, също и ударите, които стигат до вътрешността на утробата.
Да ти се не ревнат лошите човеци, и недей жела да бъдеш с тях,
защото сърцето им насилство крои, и устата им за лошо говорят.
С мъдрост се къща урежда и с разум се укрепва,
и с вещина нейните клетове се напълнят с всякакъв драгоценен и добър имот.
Мъдър човек е силен, и разумен човек укрепява силата си,
затова с обмисляне води войната си, и успех ще има при много съвещания.
Мъдростта е твърде висока за глупавия; той не ще отвори уста при портите.
Който тъкми да стори зло, наричат го зломишленик.
Каквото глупост намисли, е грях, и кощунникът е гнусота за човеците.
Ако в злочест ден си се показал слаб, скудна ти е силата.
Избавяй водените на смърт, и не се отказвай от обречените на убиване.
Ще кажеш ли: ето, ние не знаехме това? А Оня, Който изпитва сърцата, нима не знае? Оня, Който бди над душата ти знае това и ще отдаде на човека според делата му.
Яж, синко, мед, защото е приятен, и вощен мед, който е сладък за гърлото ти:
такова е за душата ти и познанието на мъдростта. Ако си я намерил, има бьднина, и твоята надежда не е изгубена.
Не замисляй зло, нечестивецо, против жилището на праведника, не опустошавай мястото на покоя му,
защото седем пъти ще падне праведник - и ще стане; а нечестивите ще паднат в погибел.
Недей се радва, кога врагът ти падне, и сърцето ти да се не весели, кога се той препъне.
Инак, Господ ще види, и това в Негови очи няма да бъде угодно, и Той ще отдръпне от него гнева Си.
Недей негодува против злодейци и недей завижда на нечестивци,
защото злият няма бъднина, - светилото на нечестивците ще угасне.
Бой се, синко, от Господа и от царя; с размирници се на събирай,
защото неочаквано ще дойде нещастие за тях, - и бедата от тях двамата кой ще предузнае?
Казано е също от мъдрите: не е добро да има в съдилището лицеприятие.
Който казва на виновния: "прав си", него народите ще проклинат, него племената ще мразят;
а които изобличават, ще бъдат обичани, и върху тях ще дойде благословение.
В уста целува оня, който отговаря с верни думи.
Натъкми работите си вън от къщи, свърши ги на нивата си, а после и къщата си уреждай.
Не лъжесвидетелствувай против ближния си: защо да лъжеш с устата си?
Не казвай: както той стори за мене, тъй и аз ще сторя с него; ще въздам на човека според делата му.
Минавах край нивата на ленив човек и край лозето на малоумен човек;
и ето, всичко бе обрасло с тръни, повърхността му бе покрита с коприва, и каменната му ограда се бе съборила.
И погледах, устремих сърце си, погледах и урок научих:
"малко ще поспиш, малко ще подремеш, малко със скръстени ръце ще полежиш, -
и сиромашията ти ще дойде като скороходец, и немотията ти - като въоръжен човек."
И това са притчи Соломонови, които ги събраха човеците на иудейския цар Езекия.
Слава за Бога е да облича всяко нещо в тайна, а слава за царете е да изследват работите.
Както небето във висината и земята в дълбината, тъй и сърцето на царете е неизследимо.
Отдели примеса от среброто, и ще излезе съд за златаря;
отдалечи неправедния от царя, и престолът му ще се укрепи с правда.
Не се големей пред лицето на царя и не заставай на мястото на големците;
защото по-добре е кога ти кажат: "дойди тука по-нависоко", отколкото кога те понижат пред велможата, когото са видели очите ти.
Не бързай да влизаш в тъжба: инак, какво ще правиш при свършека, кога твоят съперник те посрами?
Съди се със съперника си, но чужди тайни не откривай,
за да те не укори оня, който чуе това, и тогава безчестното ти не ще отбегне от тебе. (Любов и дружба освобождават; заварди ги за себе си, за да не станеш достоен за похула; запази пътищата си добре уредени.)
Уместно казана дума е като златни ябълки в сребърни кошнички.
Мъдър изобличител за внимателно ухо е като златна обеца и украшение от чисто злато.
Каквото е прохлада от сняг по жетва, такова е верен пратеник за оногова, който го праща: той докарва утеха за душата на своя господар.
Каквото са облаци и ветрове без дъжд, такова е човек, който се хвали с лъжливи подаръци.
Велможа се с кротост умилостивява, и мек език кости троши.
Намериш ли мед, яж само, колкото ти трябва, за да се не преситиш от него и да го не повърнеш.
Не ходи често в къщата на приятеля си, за да му не досадиш и да те не намрази.
Каквото е чук, меч и остра стрела, такова е човек, който лъжесвидетелствува против ближния си.
Каквото е строшен зъб и разслабена нога, такова е надеждата на безнадежден (човек) в злочест ден.
Каквото е оня, който съблича дрехата си в студен ден, каквото е оцет на рана, такова е оня, който пее песни на едно натъжено сърце. (Както молец поврежда дрехата и червей - дървото, тъй скръбта поврежда човешкото сърце.)
Ако врагът ти е гладен, нахрани го с хляб; и ако е жаден, напой го с вода;
защото, (правейки това) ти струпваш жар върху главата му, и Господ ще ти въздаде.
Северен вятър дъжд причинява, а таен език - недоволни лица.
По-добре да живееш в ъгъл на покрива, отколкото със свадлива жена в широка къща.
Каквото е студена вода за измъчена от жажда душа, такова е добра вест от далечна страна.26. Каквото е размътен извор и развален кладенец, такова е праведник, който пада пред нечестивец.27. Както не е добре да се яде много мед, тъй и да ламтиш за слава не е слава.
Каквото е разрушен град, без стени, такова е човек, който не владее духа си.