Старият завет:
Быт.
Исх.
Лев.
Числ.
Втор.
Нав.
Суд.
Руфь.
1Цар.
2Цар.
3Цар.
4Цар.
1Пар.
2Пар.
1Ездр.
Неем.
2Ездр.
Тов.
Иудифь.
Есф.
Иов.
Пс.
Притч.
Еккл.
Песн.
Прем.
Сир.
Ис.
Иер.
Плач.
Посл.Иер.
Вар.
Иез.
Дан.
Ос.
Иоиль.
Ам.
Авд.
Иона.
Мих.
Наум.
Авв.
Соф.
Агг.
Зах.
Мал.
1Макк.
2Макк.
3Макк.
3Ездр.
Новия завет: Мф. Мк. Лк. Ин. Деян. Иак. 1Пет. 2Пет. 1Ин. 2Ин. 3Ин. Иуд. Рим. 1Кор. 2Кор. Гал. Еф. Флп. Кол. 1Фес. 2Фес. 1Тим. 2Тим. Тит. Флм. Евр. Откр.
Новия завет: Мф. Мк. Лк. Ин. Деян. Иак. 1Пет. 2Пет. 1Ин. 2Ин. 3Ин. Иуд. Рим. 1Кор. 2Кор. Гал. Еф. Флп. Кол. 1Фес. 2Фес. 1Тим. 2Тим. Тит. Флм. Евр. Откр.
Скрыть
20:2
см.:Притч.19:12;
20:3
20:4
20:5
см.:Притч.18:4;
20:8
20:10
см.:Притч.11:1;
20:11
20:13
20:14
20:15
20:16
см.:Притч.27:13;
20:17
20:18
20:19
см.:Притч.11:13;
20:21
20:22
см.:Притч.17:13;
20:23
20:26
см.:Притч.20:8;
20:27
20:28
см.:Притч.16:12;
20:29
см.:Притч.16:31;
20:30
Глава 30
30:1
30:3
30:4
см.:Иов.38:4-5;
30:7
30:9
см.:Втор.8:12-14;
30:10
30:11
30:13
см.:Притч.6:17;
30:15
30:16
30:17
см.:Притч.20:20;
30:18
30:19
30:20
30:21
30:22
30:23
30:24
30:26
30:27
30:28
30:29
30:32
30:33
см.:Притч.15:18;
Болгарский
Языки
- Добавить язык
- Церковнослав. (рус)
- Церковнослав. (цс)
- Рус. (Синодальный)
- Рус. (Синод. с ударе́-ми)
- Рус. (Юнгеров)
- Arab (AVD)
- Azerbaijani
- Armenian
- Bulgarian
- Chinese (simpl.)
- Croatian (S&D)
- English (NKJV)
- English (KJV)
- English (NRSV)
- Finnish (1992)
- French (LSG)
- Georgian
- German (MLU, 1912)
- German (GNB)
- Greek (NT Byz)
- Greek (TGV)
- Greek (LXX, Rahlfs)
- Hebrew
- Italian
- Kyrgyz
- Latin (Nova Vulgata)
- Romanian
- Polish
- Portuguese
- Serbian (synod.)
- Serbian
- Spanish (RVR 1995)
- Swedish (Folkbibeln)
- Tajik
- Ukrainian (Homenko)
- Ukrainian (Ogienko)
Виното е присмехулко, сикерът - размирник; и всякой, който се увлича от тях, е неразумен.
Заплаха от царя е като лъвски рев: който го дразни, греши против себе си.
Чест е за човека да се въздържи от свада; а всякой глупец е закачлив.
Мързеливец зиме не оре: ще потърси през лятото - и няма нищо.
Помислите в сърцето на човека са дълбоки води, но разумен човек ги изчерпва.
Мнозина хвалят човека за милосърдието му, но кой намира истински човек?
Праведник ходи в своята непорочност: блажени са децата му след него.
Цар, който седи на съдийски престол, с очите си разпръсва всяко зло.
Кой може каза: "очистих сърцето си, чист съм от греха си"?
Нееднакви теглилки, нееднаква мярка - едното и другото са гнусота пред Господа.
Дори и дете може да се познае по работите му: чисто ли и правилно ли ще бъде поведението му?
Ухо, което слуша, и око, което гледа, - и едното и другото е Господ създал.
Не обичай да спиш, за да не осиромашееш; дръж открити очите си, и ще ядеш хляб до насита.
"Лошо е, лошо е", казва купувачът, а кога отмине, хвали се.
Има злато и много бисер, но разумни уста са драгоценна вещ.
Вземи дрехите му, понеже е поръчителствувал за чужд; и за чужденеца вземи от него залог.
Хляб, спечелен с неправда, се услажда човеку; но отпосле - устата му се с камъчета напълват.
Предприятия добиват твърдост чрез съвещания, и след съвещание води война.
Който ходи да клюкарствува, открива тайна, и който широко разтваря уста, с него се не събирай.
Който злослови баща си и майка си, нему светилото ще угасне сред дълбока тъмнина.
Наследство, бързо заграбено в начало, няма да се благослови отпосле.
Не казвай: "ще отвърна за злото"; остави на Господа, и Той ще те запази.
Нееднакви драмове са гнусота пред Господа, и неверни теглилки не са добро нещо.
Стъпките на човека се насочват от Господа; тогава как човек може узна пътя си?
Примка е за човека да дава набързо оброк, и след оброка да се разкайва.
Мъдър цар отвява нечестивите и обръща връх тях колелото.
Господне светило е човешкият дух, който изпитва всички дълбочини на сърцето.
Милост и истина опазват царя, и с милост поддържа той престола си.
Слава за юноши е тяхната сила, а украшение за старци - седината.
Рани от бой са лекарство против злото, също и ударите, които стигат до вътрешността на утробата.
Думи на Иакеевия син Агура. Вдъхновени изречения, които тоя човек е казал на Итиила, на Итиила път. Укала :
Наистина, аз съм по-невежа от кого и да било измежду човеците, и у мене няма разум човешки,
не се научих и на мъдрост, нито имам знанията на светиите.
Кой е възлизал на небето и слизал? Кой е събрал вятъра в шепата си? Кой е свързал водата в дреха? Кой е поставил всички граници на земята? Как е името му? И как е името на сина му? Знаеш ли?
Всяка дума от Бога е чиста; Той е щит ономува, който се Нему уповава.
Не притуряй към думите Му, за да те не изобличи, и да не излезеш лъжец.
За две неща Те моля; не ми отказвай, преди да умра;
суета и лъжа отдалечи от мене, сиромашия и богатство не ми давай, - храни ме с насъщния хляб,
да не би, като се преситя, да се отрека от Тебе и да кажа: "кой е Господ?" и да не би, като осиромашея, да почна да крада и да употребявам името на моя Бог напразно.
Не хули слуга пред господаря му, за да те не прокълне, и ти да останеш виноват.
Има род, който кълне баща си и не благославя майка си.
Има род, който се смята за чист, а пък не е умит от нечистотиите си.
Има род - о, колко високомерни са очите му, и колко надигнати клепките му!
Има род, чиито зъби са мечове, и челюстите - ножове, за да пояжда сиромасите по земята и немотиите между людете.
Ненаситността има две дъщери: "давай, давай!" Ето три ненаситни, дори четири, които не ще кажат "стига!" -
преизподня и утроба безплодна, земя, която се не насища на вода, и огън, който не казва: "стига!"
Око, което се присмива на баща и нехае да се покорява на майка, ще бъде изкълвано от долински гарвани и от орлови пилци изядено!
Три неща са непостижни за мене, дори четири, които не разбирам:
път на орел по небето, път на змия по скала, път на кораб посред море и път на мъж към девица.
Такъв е пътят и на жена прелюбодейка: яла и обърсала устата си, и казва: "нищо лошо не съм сторила".
От три неща се тресе земята, дори от четири, които не може да носи:
от роб, кога стане цар; от глупец, кога до насита яде хляб,
от позорна жена, кога се омъжва, и от слугиня, кога заема мястото на господарката си.
Ето четири малки на земята, но те са по-мъдри от мъдрите:
мравките - народ несилен, но лете си приготвят храната;
хирогрилите - народ слаб, но правят къщите си на скала;
скакалците цар нямат, но излизат всички стройно;
паякът с щипалки се залавя, но се намира в царските палати.
Ето три, които стройно вървят, дори четири, които стройно излизат:
лъвът, най-силен между зверовете, не ще се отбие пред никого;
конят и козелът, (водач на стадо,) и царят между своя народ.
Ако в самозабрава си направил глупост и си намислил зло, тури ръка на уста;
защото, както кога се бие мляко, добива се масло, като се блъсне носът, потича кръв, тъй и кога се възбужда гняв, произлиза свада.