Аз пък ви казвам: който напусне жена си, освен поради прелюбодеяние, и се ожени за друга, той прелюбодействува; и който се ожени за напусната, прелюбодействува.

Казват Му Неговите ученици: ако е такова задължението на човека към жената, няма полза да се жени.

А Той им рече: не всички възприемат тая дума, но ония, на които е дадено;

защото има скопци, родени тъй от майчина утроба; има и скопци, скопени от човеци; и има скопци, които сами са се скопили заради царството небесно. Който може възприе, нека възприеме.

Тогава доведоха при Него деца, за да възложи върху им ръце и да се помоли; учениците пък им забраниха.

Но Иисус рече: оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е царството небесно.

И като възложи върху им ръце, отиде си оттам.

И ето, един момък се доближи и Му рече: Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен?

А Той му отговори: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. Но ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите.

Казва Му: кои? А Иисус рече: не убивай, не прелюбодействувай, не кради, не лъжесвидетелствувай;

почитай баща си и майка си; обичай ближния си като себе си.

Момъкът Му казва: всичко това съм опазил от младини; какво още ми не достига?

Иисус му рече: ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене.

Като чу момъкът тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот.

А Иисус рече на учениците Си: истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно;

и още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.

Като чуха това, учениците Му твърде много се чудеха и думаха: кой тогава може да се спаси?

А Иисус, като погледна, рече им: за човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно.

Тогава Петър отговори и Му рече: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; какво, прочее, ще стане с нас?

А Иисус им рече: истина ви казвам, че вие, които Ме последвахте, при паки-битието*, кога Син Човеческий седне на престола на славата Си, ще седнете и вие на дванайсет престола, като съдите дванайсетте Израилеви колена;

и всеки, който остави къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен.

А мнозина първи ще бъдат последни, и последни - първи.

Защото царството небесно прилича на стопанин, излязъл сутрин рано да наеме работници за лозето си,

и, като се услови с работниците по динарий на ден, прати ги на лозето си;

като излезе около третия час, видя други, че стоят на тържището празни,

па рече и тям: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще ви дам. Те отидоха.

Пак излезе около шестия и деветия час и направи същото,

А като излезе около единайсетия час, намери други, че стоят празни, и им казва: защо стоите тука цял ден празни?

Те му отговарят: никой не ни е наел. Той им казва: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще получите.

А когато се мръкна, господарят на лозето казва на своя пристойник: повикай работниците и заплати им, като почнеш от последните до първите.

И като дойдоха условените около единайсетия час, получиха по динарий.

А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече; но и те получиха по динарий;

и като получиха, зароптаха против стопанина

и думаха: тия последните работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които претърпяхме теготата на деня и жегата.

А той отговори и рече на едното от тях: приятелю, аз те не увреждам; нали за динарий се съгласи ти с мене?

Вземи своето и си иди; а на тоя последния искам да дам, каквото и на тебе;

нима нямам власт да правя със своето си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, задето съм добър?

Тъй ще бъдат последните първи, и първите - последни; защото мнозина са звани, а малцина избрани.

И като възлизаше Иисус за Йерусалим, по пътя взе насаме дванайсетте ученици и им рече:

ето, възлизаме за Йерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт;

и ще Го предадат на езичниците, за да бъде поруган, и бичуван, и разпнат; и на третия ден ще възкръсне.

Тогава пристъпи до Него майката на синовете Зеведееви със синовете си и, кланяйки се, просеше нещо от Него.

А Той й рече: какво искаш? Тя Му отговори: кажи, тия мои двама сина да седнат при Тебе, един отдясно, а друг отляво в Твоето царство.

Иисус отговори и рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз ще пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Те Му отговарят: можем.

И казва им: чашата Ми ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено от Моя Отец.

И десетте, като чуха, възнегодуваха за двамата братя.

А Иисус, като ги повика, рече: знаете, че князете на народите господаруват над тях, и велможите властвуват върху им,

между вас обаче няма да бъде тъй; но който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга;

и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб,

както Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина.

И когато излизаха из Иерихон, подире Му вървеше множество народ.

И ето, двама слепци, седнали край пътя, като чуха, че Иисус минава, извикаха и казваха: помилуй ни. Господи, Сине Давидов!

А народът ги смъмри, за да млъкнат; но те повече викаха и казваха: помилуй ни, Господи, Сине Давидов!

Иисус се спря, повика ги и рече: какво искате да ви сторя?

Отговарят Му: Господи, да се отворят очите ни.

А Иисус, като се смили, допря се до очите им, и веднага прогледнаха очите им; и те тръгнаха след Него.

И когато наближиха до Йерусалим и дойдоха до Витфагия при Елеонската планина, Иисус изпрати двама ученици,

като им каза: идете в селото, що е насреща ви, и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете и докарайте Ми ги;

и, ако някой ви рече нещо, ще кажете, че те са потребни Господу; и веднага ще ги прати.

А всичко това стана, за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва:

"кажете на дъщерята Сионова: ето, твоят Цар иде при тебе кротък, възседнал ослица и осле, син на подяремница".

Учениците отидоха и сториха тъй, както им бе заповядал Иисус:

докараха ослицата и ослето и метнаха отгоре им дрехите си, и Той седна на тях.

А повечето от народа постилаше дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха по пътя;

а народът, който вървеше отпред и който Го съпровождаше, възклицаваше и казваше: осана Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне! осана във висините!

И когато влезе в Йерусалим, цял град се потресе, и думаха: кой е Този?

А народът отговаряше: Този е Иисус, пророкът от Назарет Галилейски.

И влезе Иисус в Божия храм, изпъди всички продавачи и купувачи в храма, прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците,

и казваше им: писано е: "домът Ми дом за молитва ще се нарече", а вие го направихте разбойнишки вертеп.

И дойдоха при Него в храма слепи и хроми, и Той ги изцери.

А първосвещениците и книжниците, като видяха чудесата, що Той стори, и децата, които викаха в храма и думаха: осана Сину Давидову! възнегодуваха

и Му рекоха: чуваш ли, какво казват те? А Иисус им отговори: да! нима никога не сте чели: "из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала"?

И като ги остави, излезе вън от града за Витания, дето и пренощува.

А на утринта, връщайки се в града, огладня;

и видя край пътя една смоковница, отиде при нея и, като не намери нищо на нея, освен едни листа, каза й: занапред да няма вече плод от тебе вовеки. И смоковницата веднага изсъхна.

Като видяха това, учениците се почудиха и казаха: как тъй веднага изсъхна смоковницата?

А Иисус им отговори и рече: истина ви казвам: ако имате вяра и не се усъмните, не само това, що беше извършено със смоковницата, ще извършите, но, ако и на тая планина кажете: дигни се и се хвърли в морето, - ще бъде;

и всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите.

И когато дойде Той в храма и поучаваше, пристъпиха до Него първосвещениците и старейте народни и рекоха: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт?

Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума; ако Ми отговорите на нея, и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това:

кръщението Иоаново откъде беше: от небето ли, или от човеците? А те разсъждаваха помежду си и думаха: ако речем - от небето, ще ни каже: а защо му не повярвахте?

Ако ли речем - от човеците, боим се от народа, понеже всички имат Йоана за пророк.

И отговориха Йисусу и рекоха: не знаем. И Той им рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.

А как ви се струва? Един човек имаше двама сина; и отиде той при първия, та каза: чедо, иди днес работи на лозето ми.

Но тоя отговори и рече: не искам; а после се разкая и отиде.

И като дойде при другия, каза му същото. Тоя отговори и рече: ще ида, господарю, ала не отиде.

Кой от двамата изпълни бащината воля? Отговарят Му: първият. Иисус им рече: истина ви казвам, че митарите и блудниците преварват ви в царството Божие;

защото дойде при вас Йоан по пътя на праведността, и вие му не повярвахте, а митарите и блудниците му повярваха; вие пък, като видяхте това, не се разкаяхте отпосле, за да му повярвате.

Чуйте друга притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си.

И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете.

А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха. 36. Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото.

Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят о г сина ми.

Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му.

И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха.

И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари?

Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете.

Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни"?

Затова казвам ви, че царството Божие ще се вземе от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му;

и който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже.

И като слушаха притчите Му, първосвещениците и фарисеите разбраха, че за тях говори,

и дебнеха да Го уловят, ала се побояха от народа, понеже Го имаше за пророк.

Иисус продължаваше да им говори с притчи, като казваше:

царството небесно прилича на човек цар, който направи сватба на сина си

и разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; а те не искаха да дойдат.

Пак изпрати други слуги, като рече: кажете на поканените: ето, приготвих моя обяд; юнците ми и каквото е угоено са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватбата.

Но те пренебрегнаха и отидоха, кой на нива, кой по търговия;

други пък хванаха слугите му, поругаха ги и убиха.

Като чу за това царят, разгневи се, изпрати войските си, та погуби ония убийци и изгори града им.

Тогава казва на слугите си: сватбата е готова, ала поканените не бяха достойни.

Затова идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата.

И като излязоха тия слуги по пътищата, събраха всички, колкото намериха - и лоши, и добри; и напълни се сватбеният дом с много сътрапезници.

Царят, като влезе да види насядалите, съгледа там едного, който не бе облечен в сватбарска премяна,

и каза му: приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? А той мълчеше.

Тогава царят рече на слугите: вържете му ръцете и нозете, вземете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби;

защото мнозина са звани, а малцина избрани.

Тогава фарисеите отидоха и се наговориха, как да Го уловят на дума.

И изпращат при Него учениците си с някои иродиани, казвайки: Учителю, знаем, че си справедлив и истински поучаваш на път Божий, и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице;

затова кажи ни: как Ти се струва: позволено ли е да се дава данък кесарю, или не?

Но Иисус, като разбра лукавството им, рече: що Ме изкушачате, лицемерни?

покажете Ми една данъчна монета. Те Му донесоха един динарий.

И казва им: чий е този образ и надпис?

Отговарят Му: на кесаря. Тогава им казва: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.

И като чуха това, те се почудиха, оставиха Го и си отидоха.

В оня ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, като думаха:

Учителю, Мойсей е казал: ако някой умре бездетен, нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си;

у нас имаше седем братя: първият се ожени и умря и, понеже нямаше потомство, остави жена си на брата си;

също и вторият, третият, дори до седмия;

а след всички умря и жената;

и тъй, при възкресението, кому от седемте ще бъде тя жена? понеже всички я имаха.

Иисус им отговори и рече: заблуждавате се, като не знаете Писанията, ни силата Божия;

защото при възкресението нито се женят, нито се мъжат, но пребъдват като Ангели Божии на небесата.

А за възкресението на мъртвите не сте ли чели реченото вам от Бога, Който казва:

"Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов". Бог не е Бог на мъртви, а на живи.

И народът, като слушаше, чудеше се на учението Му.

А фарисеите, като чуха, че Той затвори устата на садукеите, събраха се наедно.

И един от тях, законник, изкушавайки Го, попита и рече:

Учителю, коя заповед е най-голяма в закона?

А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твосго, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум:

тази е първа и най-голяма заповед;

а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си;

на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците.

И когато фарисеите бяха събрани, Иисус ги попита и рече:

какво мислите за Христа? Чий син е? Отговарят Му: Давидов.

Казва им: как тогава Давид по вдъхновение Го нарича Господ, казвайки:

"рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти"?

И тъй, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син?

И никой не можеше да Му отговори ни дума; и от тоя ден никой вече не дръзна да Го попита.

Тогава Иисус заговори на народа и на учениците Си

и рече: на Моисеевото седалище седнаха книжниците и фарисеите,

затова всичко, що ви кажат да пазите, пазете и вършете; а според делата им не постъпвайте, защото те говорят, а не вършат:

връзват бремена тежки и мъчни за носене и ги турят върху плещите на човеците, а сами не искат и с пръст да ги помръднат;

и всичките си работи вършат, за да ги видят човеците; разширяват своите хранилища и правят големи полите на дрехите си;

обичат първо място по гощавките и предни седалища в синагогите,

и поздрави по тържищата, и - да им казват човеците: учителю, учителю!

А вие недейте се нарича учители; защото един е вашият Учител - Христос, а всички вие сте братя;

и никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, Който е на небесата;

и наставници недейте се нарича; защото един е вашият Наставник - Христос.

Но по-големият между вас да ви бъде слуга;

защото, който превъзнесе себе си, ще бъде унизен; а който се смири, ще бъде въздигнат.

Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето затваряте царството небесно пред човеците; защото нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат.

Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето изпояждате домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молите; затова ще получите по-голямо осъждане.

Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето обикаляте море и суша, за да добиете един последовател; и кога сполучите това, правите го син на геената дваж по-достоен от вас.

Горко вам, водачи слепи, които казвате: ако някой се закълне в храма, не е нищо; но ако някой се закълне в златото на храма, задължава се.

Безумни и слепи, кое, наистина, стои по-горе: златото, или храмът, който освещава златото?

Също казвате: ако някой се закълне в жертвеника, не е нищо; но ако някой се закълне в дара, който е върху него, задължава се.

Безумни и слепи, кое, наистина, стои по-горе: дарът ли, или жертвеникът, който освещава дара?

И тъй, който се закълне в жертвеника, кълне се в него и във всичко, що е върху него;

и който се закълне в храма, кълне се в него и в Оногова, Който го обитава;

и който се закълне в небето, кълне се в Божия престол, и в Оногова, Който седи на него.

Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето давате десятък от гьозум, копър и кимион, а сте оставили най-важното в закона: правосъдие, милост и вяра; това трябваше да правите, и онова да не оставяте.

Водачи слепи, които комара прецеждате, а камилата поглъщате!

Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето чистите отвън чашата и блюдото, когато вътре те са пълни с грабеж и неправда.

Слепи фарисеино, очисти първом извътре чашата и блюдото, за да станат чисти и отвън.

Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето се оприличавате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и с всяка нечистота;

тъй и вие отвън се показвате на човеците праведни, а извътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.

Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето зидате гробници за пророците, украсявате паметниците на праведните

и казвате: да бяхме в дните на нашите бащи, не щяхме да станем техни съучастници в проливане кръвта на пророците;

с това сами против себе си свидетелствувате, че сте синове на ония, които са избили пророците;

допълнете, прочее, и вие мярата на бащите си!

Змии, рожби ехиднини, как ще избегнете осъждането за в геената?

Затова, ето. Аз пращам при вас пророци, и мъдреци, и книжници; и едни ще убиете и разпиете, а други ще бичувате в синагогите си и ще изгонвате от град в град,

за да падне върху ви всичката кръв праведна, проляна на земята, от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, син Варахиин, когото убихте между храма и жертвеника.

Истина ви казвам: всичко това ще падне върху тоя род.

Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте!

Ето, оставя се вам домът ви пуст.

Защото, казвам ви: няма да Ме видите отсега нататък, докле не кажете: благословен Идещият в име Господне!