И когато Той беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, и седеше на трапезата, дойде една жена, която носеше алабастрен съд с миро от чист, драгоценен иард, и, като счупи алабастрения съд, възлизаше върху главата Му.

А някои негодуваха и казваха помежду си: защо стана това прахосване на мирото?

Та то можеше да се продаде за повече от триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси. И роптаеха против нея.

Но Иисус рече: оставете я; що я смущавате? Тя извърши добро дело за Мене.

Защото сиромасите всякога имате при себе си и, кога поискате, можете да им сторите добро; а Мене не всякога имате.

Тя извърши, което можа; превари да помаже тялото Ми за погребение.

Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и за това, що тя извърши.

Тогава Иуда Искариот, един от дванайсетте, отиде при първосвещениците, за да им Го предаде.

А те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат сребърници. И търсеше, как да Го предаде в сгодно време.

В първия ден на Безквасниците, когато колеха пасхалното агне, казват Му учениците: де искаш да отидем и приготвим, за да ядеш пасхата?

И изпраща двама от учениците Си, па им казва: идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него.

И където той влезе, кажете на стопанина: Учителят казва: де е стаята, в която трябва да ям пасхата с учениците Си?

И той ще ви покаже горница голяма, постлана, готова; там ни пригответе.

И излязоха учениците Му, и дойдоха в града, и намериха, както им бе казал; и приготвиха пасхата.

Когато се свечери, Той дохожда с дванайсетте.

И когато бяха седнали на трапезата и ядяха, Иисус рече: истина ви казвам, един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде.

А те почнаха да скърбят и да Му казват един след друг: да не съм аз? .20. А Той им отговори и рече: един от дванайсетте е, който топи с Мене в блюдото.

Прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий бъде предаден; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил.

И когато те ядяха, Иисус, като взе хляб, благослови, преломи, даде им и рече: вземете, яжте; това е Моето тяло.

И като взе чашата и благодари, даде им; и пиха от нея всички.

И им рече: това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива.

Истина ви казвам; Аз вече няма да пия от лозовия плод до оня ден, когато ще го пия нов в царството Божие.

И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.

И казва им Иисус: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: "ще поразя пастира, и ще се пръснат овците".

Но след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея.

А Петър Му рече: дори и всички да се съблазнят, аз обаче - не.

Иисус му казва: истина ти казвам, че днес, в тая нощ, преди петел дваж да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

Но той още повече настояваше: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото казваха и всички.

Дохождат в едно село, наречено Гетсимания; й Той казва на учениците Си: поселете тук, докле се помоля.

И взима със Себе Си Петра, Накова и Йоана; и почна да се ужасява и да тъгува.

И рече им: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни.

И като се поотдалечи, падна на земята и се молеше, да Го отмине тоя час, ако е възможно;

и казваше: Ава Отче! За Тебе е всичко възможно; отклони от Мене тая чаша; но да бъде не каквото Аз искам, а каквото Ти.

Дохожда, и ги намира, че спят, и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден?

Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта - немощна.

И пак като отиде, помоли се и каза същите думи.

А като се завърна, намери ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали; и не знаеха, що да Му отговорят.

И дохожда трети път и им казва: спете, прочее, и почивайте! Свърши се, дойде часът: ето, Син Човеческий се предава в ръцете на грешниците.

Ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава.

И тозчас, докле Той още говореше, Иуда, един от дванайсетте, дохожда, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците, книжниците и старейте.

А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна. Той е; хванете Го и водете зорко.

И като дойде, веднага се приближи до Него и казва: Рави, Рави! и Го целуна.

А те сложиха ръцете си върху Му и Го хванаха.

А един от ония, които стояха там, извади нож, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото.

Тогава Иисус продума и им рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете.

Всеки ден бивах с вас в храма и поучавах, и Ме не хванахте: но - да се сбъднат Писанията.

Тогава всички ученици Го оставиха, и се разбягаха.

Един момък, обвит с платнище по голо тяло, вървеше подире Му; и войниците го хванаха.

Но той, като остави платнището, избяга гол от тях.

И доведоха Иисуса при първосвещеника, при когото се събраха всички първосвещеници, старей и книжници.

Петър Го следва отдалеч до вътре в двора на първосвещеника; и седеше със слугите и се грееше на огъня.

А първосвещениците и целият синсдрион търсеха свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят; и не намираха.

Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, ала тия свидетелства не бяха еднакви.

И някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казваха:

чухме, че Той говореше: ще разруша тоя ръкотворен храм, и след три дни ще съзидам друг неръкотворен.

Но и това тяхно свидетелство не беше еднакво.

Тогава първосвещеникът застана посред и попита Иисуса, казвайки: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?

Но Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита и Му рече: Ти ли си Христос, Синът на Благословения?

Иисус Му рече: Аз съм; и ще видите Сина Човечески да седи отдясно на Силата и да иде на небесните облаци.

Тогава първосвещеникът, като раздра дрехите си, каза: каква нужда имаме вече от свидетели?

Чухте богохулството; как ви се струва? И те всички признаха, че заслужава смърт.

И някои почнаха да плюят върху Му, да Му закриват лицето, да Го бият и да Му казват: проречи! И слугите му удряха плесници.

Когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника

и, като видя Петра да се грее, взря се в него и рече: и ти беше с Иисуса Назарееца.

Но той се отрече, като каза: не зная, нито разбирам, що говориш. И излезе вън на предния двор; и петел пропя.

Слугинята, като го видя пак, почна да говори на ония, що стояха там: този е от тях.

А той пак се отрече. След малко тия, що стояха там, пак почнаха да говорят на Петра: наистина, от тях си; защото си галилеец, и говорът ти прилича на галилейския.

И той почна да проклина и да се кълне: не познавам Тоя Човек, за Когото говорите.

Тогава петел пропя втори път. И спомни си Петър думите, казани му от Иисуса: преди още петел дваж да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като падна на земята, почна да плаче.