Старият завет:
Быт.
Исх.
Лев.
Числ.
Втор.
Нав.
Суд.
Руфь.
1Цар.
2Цар.
3Цар.
4Цар.
1Пар.
2Пар.
1Ездр.
Неем.
2Ездр.
Тов.
Иудифь.
Есф.
Иов.
Пс.
Притч.
Еккл.
Песн.
Прем.
Сир.
Ис.
Иер.
Плач.
Посл.Иер.
Вар.
Иез.
Дан.
Ос.
Иоиль.
Ам.
Авд.
Иона.
Мих.
Наум.
Авв.
Соф.
Агг.
Зах.
Мал.
1Макк.
2Макк.
3Макк.
3Ездр.
Новия завет: Мф. Мк. Лк. Ин. Деян. Иак. 1Пет. 2Пет. 1Ин. 2Ин. 3Ин. Иуд. Рим. 1Кор. 2Кор. Гал. Еф. Флп. Кол. 1Фес. 2Фес. 1Тим. 2Тим. Тит. Флм. Евр. Откр.
Новия завет: Мф. Мк. Лк. Ин. Деян. Иак. 1Пет. 2Пет. 1Ин. 2Ин. 3Ин. Иуд. Рим. 1Кор. 2Кор. Гал. Еф. Флп. Кол. 1Фес. 2Фес. 1Тим. 2Тим. Тит. Флм. Евр. Откр.
Скрыть
22:2
22:4
22:5
22:6
22:8
22:9
22:10
22:11
22:12
22:13
22:15
22:16
см.:Деян.10:41;
22:17
22:18
22:20
22:23
22:24
22:25
22:26
22:28
22:29
22:33
22:36
22:38
22:41
22:42
22:43
22:44
22:45
22:46
22:48
22:49
22:50
22:51
22:52
22:53
22:55
22:56
22:57
22:58
22:59
22:60
22:62
22:64
22:65
22:67
22:68
22:70
22:71
Болгарский
Языки
- Добавить язык
- Церковнослав. (рус)
- Церковнослав. (цс)
- Рус. (Синодальный)
- Рус. (Синод. с ударе́-ми)
- Рус. (еп. Кассиан)
- Рус. (Аверинцев)
- Рус. (К.П. Победоносцев)
- Arab (JAB)
- Arab (AVD)
- Azerbaijani
- Armenian
- Belarusian
- Bulgarian
- Chinese (simpl.)
- Croatian (S&D)
- English (NKJV)
- English (NRSV)
- English (KJV)
- Estonian
- Finnish (1992)
- French (LSG)
- Georgian (ancient)
- Georgian
- German (MLU, 1912)
- German (GNB)
- Greek (NT Byz)
- Greek (TGV)
- Greek (NA, 28)
- Hebrew NT by Delitzsch
- Italian (CEI 1974)
- Italian
- Kyrgyz
- Latin (Nova Vulgata)
- Latvian
- Romanian
- Polish
- Portuguese
- Serbian (synod.)
- Serbian
- Spanish (RVR 1995)
- Swedish (Folkbibeln)
- Tajik
- Tatar
- Ukrainian (Homenko)
- Ukrainian (Ogienko)
- Uzbek
Наближаваше празник Безквасници, наречен Пасха;
а първосвещениците и книжниците диреха, като как да Го погубят, защото се бояха от народа.
И влезе сатаната в Иуда, наричан Искариот, един от числото на дванайсетте.
И той отиде и се наговори с първосвещениците и воеводите, как да им Го предаде.
Те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари;
и той обеща, и търсеше сгодно време да им Го предаде не пред народа.
И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне,
и прати Иисус Петра и Йоана, като им рече: идете, пригответе ни пасха, за да ядем.
А те Му рекоха: де искаш да приготвим?
Той им отговори: ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, дето влезе,
и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: де е стаята, в която да ям пасхата с учениците Си?
И той ще ви покаже горница голяма, постлана; там пригответе.
Като отидоха, намериха, както им бе казал, и приготвиха пасхата.
И когато настана часът. Той седна на трапезата, и дванайсетте апостоли с Него,
и им рече: от сърце пожелах да ям с вас тая пасха, преди да пострадам,
понеже, казвам ви, няма вече да я ям, докле тя се не извърши в царството Божие.
И като взе чашата и благодари, рече: вземете я и разделете помежду си,
защото, казвам ви, няма да пия от лозовия плод, докле не дояде царството Божие.
И като взе хляб и благодари, преломи и им даде, казвайки: това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен.
Също взе и чашата след вечеря, като рече: тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива.
Но ето, ръката на тогова, който Ме предава, е с Мене на трапезата;
прочее. Син Човеческий отива, според както е определено; но горко на оня човек, чрез когото се предава.
И те почнаха да се питат помежду си, кой ли ще е от тях оня, който ще направи това.
А имаше и препирня помежду им, кой от тях да се смята за по-голям.
А Той им рече: царете на езичниците господаруват над тях, а ония, които ги владеят, благодетели се наричат;
а вие недейте тъй: но по-големият между вас да бъде като по-малкия, и който началствува, да бъде като оня, който слугува.
Защото кой е по-голям: който седи на трапезата ли, или който слугува? Не е ли оня, който седи? Пък Аз съм среди вас като прислужник.
Но вие сте, които устояхте с Мене в Моите напасти,
и Аз ви завещавам, както Ми завеща Моят Отец, царство,
за да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство, и да седнете на престоли да съдите дванайсетте колена Израилеви.
И рече Господ: Симоне, Симоне! Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница;
но Аз се молих за тебе, да не оскъднее вярата ти; и ти някога, кога се обърнеш, утвърди братята си.
Той Му отговори: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт!
Но Той рече: казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш.
И рече им: когато ви пратих без кесия, и без торба, и без обуща, останахте ли лишени от нещо? Те отговориха: от нищо.
Тогава им рече: но сега, който има кесия, нека я вземе, тъй също и торба; а който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож;
защото, казвам ви, върху Мене трябва да се изпълни и това писано: "и към беззаконници бе причислен". Понеже това, що се отнася до Мене, се привършва.
Те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. Той им отвърна: достатъчни са.
И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина; след Него тръгнаха и учениците му.
А като дойде на мястото, рече им: молете се да не паднете в изкушение.
И Той се отдели от тях до един хвърлей камък, па преклони колене и се молеше"
като казваше: Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята.
И яви Му се Ангел от небето и Го подкрепяше.
И понеже се намираше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята.
Като стана от молитва, дойде при учениците и ги намери заспали от тъга;
и рече им: защо спите? станете и се молете, за да не паднете в изкушение.
Докле още говореше Той, ето тълпа, а пред нея вървеше един от дванайсетте, наричан Иуда, който се приближи до Иисуса, за да Го целуне. Понеже такъв знак им бе дал: Когото целуна. Той е.
А Иисус му рече: Иудо, с целуваме ли предаваш Сина Човечески?
Тия, които бяха с Него, като видяха, какво ще стане, рекоха Му: Господи, да ударим ли с нож?
И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо.
Отговори Иисус и рече: оставете, спрете се! И като се допря до ухото му, изпери го.
А на първосвещениците и началниците на храма и на старейте, които бяха надошли против Него, Иисус рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете!
Всеки ден бивах с вас в храма, и не дигнахте ръка срещу Мене, но сега е ваше времето и властта на мрака.
Като Го хванаха, поведоха и заведоха Го в дома на първосвещеника. А Петър следваше отдалеч.
Когато накладоха огън сред двора и седнаха наедно, седеше и Петър между тях.
Една слугиня, като го видя седнал срещу светлината, взря се в него и рече: и тоя беше с Него.
Но той се отрече от Него, като каза: жено, не Го познавам.
След малко друг един, като го видя, рече: и ти си от тях. Но Петър отвърна; човече, не съм.
А като се мина около час време, друг някой взе да твърди, като казваше: наистина, и тоя с Него беше, защото е галилеец.
Но Петър рече: човече, не зная, какво говориш. И веднага, докле още говореше той, петелът пропя.
Тогава Господ, като се обърна, погледна Петра, и Петър си спомни думите на Господа, както му бе казал: преди още петел да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
И като излезе вън, горко плака.
Човеците, които държаха Иисуса, ругаеха Го и Го биеха;
и като Го забулиха, удряха Го по лицето и Го питаха: проречи, кой Те удари?
И много други хули казваха против Него.
А щом се съмна, събраха се старейте народни, първосвещениците и книжниците, и Го въведоха в синедриона си;
и казваха: ако си Ти Христос, кажи ни! Той им отговори: ако ви кажа, няма да повярвате;
ако ви пък и попитам, няма да Ми отговорите, нито да Ме пуснете;
отсега Син Човеческий ще седне отдясно на Божията сила.
И всички рекоха: и тъй, Ти ли си Син Божий? Той им отговори: вие казвате, че съм Аз.
А те рекоха: какво свидетелство ни трябва още? ние сами чухме от устата Му.
