Старият завет:
Быт.
Исх.
Лев.
Числ.
Втор.
Нав.
Суд.
Руфь.
1Цар.
2Цар.
3Цар.
4Цар.
1Пар.
2Пар.
1Ездр.
Неем.
2Ездр.
Тов.
Иудифь.
Есф.
Иов.
Пс.
Притч.
Еккл.
Песн.
Прем.
Сир.
Ис.
Иер.
Плач.
Посл.Иер.
Вар.
Иез.
Дан.
Ос.
Иоиль.
Ам.
Авд.
Иона.
Мих.
Наум.
Авв.
Соф.
Агг.
Зах.
Мал.
1Макк.
2Макк.
3Макк.
3Ездр.
Новия завет: Мф. Мк. Лк. Ин. Деян. Иак. 1Пет. 2Пет. 1Ин. 2Ин. 3Ин. Иуд. Рим. 1Кор. 2Кор. Гал. Еф. Флп. Кол. 1Фес. 2Фес. 1Тим. 2Тим. Тит. Флм. Евр. Откр.
Новия завет: Мф. Мк. Лк. Ин. Деян. Иак. 1Пет. 2Пет. 1Ин. 2Ин. 3Ин. Иуд. Рим. 1Кор. 2Кор. Гал. Еф. Флп. Кол. 1Фес. 2Фес. 1Тим. 2Тим. Тит. Флм. Евр. Откр.
Скрыть
20:2
20:3
20:4
20:5
20:7
20:8
20:10
20:11
20:12
20:13
20:16
20:18
20:19
20:21
20:22
20:23
20:24
20:26
20:29
20:30
20:31
20:32
20:33
20:34
20:35
20:36
20:38
20:39
20:41
20:44
20:45
20:47
Болгарский
Языки
- Добавить язык
- Церковнослав. (рус)
- Церковнослав. (цс)
- Рус. (Синодальный)
- Рус. (Синод. с ударе́-ми)
- Рус. (еп. Кассиан)
- Рус. (Аверинцев)
- Рус. (К.П. Победоносцев)
- Arab (JAB)
- Arab (AVD)
- Azerbaijani
- Armenian
- Belarusian
- Bulgarian
- Chinese (simpl.)
- Croatian (S&D)
- English (NKJV)
- English (NRSV)
- English (KJV)
- Estonian
- Finnish (1992)
- French (LSG)
- Georgian (ancient)
- Georgian
- German (MLU, 1912)
- German (GNB)
- Greek (NT Byz)
- Greek (TGV)
- Greek (NA, 28)
- Hebrew NT by Delitzsch
- Italian (CEI 1974)
- Italian
- Kyrgyz
- Latin (Nova Vulgata)
- Latvian
- Romanian
- Polish
- Portuguese
- Serbian (synod.)
- Serbian
- Spanish (RVR 1995)
- Swedish (Folkbibeln)
- Tajik
- Tatar
- Ukrainian (Homenko)
- Ukrainian (Ogienko)
- Uzbek
В един от ония дни, когато Той поучаваше народа в храма и благовестеше, застанаха първосвещениците и книжниците със старейте
и Му рекоха: кажи ни, с каква власт вършиш това, или кой Ти е дал тая власт?
Той им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и ми кажете:
кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците?
А те, размишлявайки помежду си, казваха: ако речем от небето, ще каже: а защо му не повярвахте?
Ако ли речем, от човеците, целият народ ще ни избие с камъни, понеже е уверен, че Йоан бе пророк.
И отговориха: не знаем, откъде беше.
Иисус им рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.
И почна да говори към народа тая притча: един човек насади лозе и го даде на лозари, и си отиде за дълго време;
и на времето си изпрати при лозарите един слуга, за да му дадат от плодовете на лозето; но лозарите, като го набиха, отпратиха го празен.
Изпрати и друг слуга; но те и него, като набиха и унизиха, отпратиха празен.
Изпрати и трети; но те и него изпонараниха и изпъдиха.
Тогава господарят на лозето рече: какво да сторя? Ще изпратя моя обичан син; може би, като го видят, ще се засрамят.
Но лозарите, като го видяха, размишляваха помежду си, казвайки: този е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството му наше.
И като го изведоха вън от лозето, убиха го. Какво, прочее, ще им направи господарят на лозето?
Ще дойде и ще погуби тия лозари и ще даде лозето на други. А ония, като чуха това, рекоха: дано не бъде!
Но Той, като ги погледна, рече: тогава що значи писаното: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"?
Всеки, който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже.
И в тоя час първосвещениците и книжниците поискаха да турят ръка на Него, понеже разбраха, че Той за тях каза тая притча, ала се побояха от народа.
И като Го следяха, изпратиха съгледвачи, които, преструвайки се за праведни, да Го уловят в някоя дума, та да Го предадат на началството и властта управителева.
И Го запитаха, думайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш и не гледаш на лице, но истински поучаваш на път Божий;
позволено ли е нам да даваме данък кесарю, или не?
А Той, като разбра лукавството им, рече им: що Ме изкушавате?
Покажете Ми един динарий: чий образ и надпис има? Те отговориха: на кесаря.
Той им рече: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.
И не можаха да Го уловят с дума пред народа, почудиха се на отговора Му и млъкнаха.
Тогава дойдоха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:
Учителю, Мойсей ни е написал: ако някой женен умре бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брата си;
имаше, прочее, седем братя, и първият, след като взе жена, умря бездетен;
тая жена взе вторият; и той умря бездетен;
взе я третият, - тъй също и всички седмина, и умряха, без да оставят деца;
след всички умря и жената;
и тъй, при възкресението кому от тях ще бъде тя жена? понеже и седмината я имаха за жена.
Иисус им отговори и рече: чедата на тоя свят се женят и се мъжат;
но ония, които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат,
и да умрат вече не могат, понеже са равни на Ангели и, бидейки синове на възкресението, са синове Божии.
А че мъртвите ще възкръснат, и Мойсей го каза при къпината, когато нарече Господа Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов.
Но Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи.
На това някои от книжниците рекоха: Учителю, добре каза.
И не смееха вече да Го питат за нищо. А Той им рече:
как казват, че Христос е син Давидов?
А сам Давид казва в книгата на псалмите: "рече Господ Господу моему; седи от дясната Ми страна,
докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти".
И тъй, Давид Го нарича Господ; как тогава Той му е син?
И когато целият народ слушаше, Той каза на учениците Си:
пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и обичат поздрави по тържищата, предни седалища в синагогите и първи места по гощавките,
които изпояждат домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молят; те ще получат по-тежка присъда.