и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен.

И рече Захария на Ангела: по какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.

Ангелът му отговори и рече: аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това;

и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си.

И народът чакаше Захария и се чудеше, задето се бави в храма.

А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, а той им се обясняваше със знакове, и оставаше ням.

След като се изминаха дните на службата му, той се върна у дома си.

След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше:

тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците.

А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет,

при една девица, сгодена за мъж, на име Йосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам.

Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.

А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав.

И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога;

и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус.

Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида;

и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край.

А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?

Ангелът й отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.

Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец;

защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.

Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея.

И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Иудин,

и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета.

Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата й; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго,

извика с висок глас и рече: благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!

И откъде ми е това - да дойде при мене майката на моя Господ?

Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми.

И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното й от Господа.

И рече Мариам: душата ми величае Господа,

и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой,

задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове;

задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му;

и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят;

Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си;

свали силни от престоли и въздигна смирени;

гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо;

взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, -

както говори на нашите отци, - към Авраама и семето му довека.

И остана Мариам с нея около три месеца, и се върна у дома си.

А за Елисавета настана време да роди, и тя роди син.

И чуха съседите и роднините й, че възвеличил Господ милостта Си над нея, и се радваха с нея.

На осмия ден дойдоха да обрежат младенеца, и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му.

Но майка му продума и каза: не, а да се нарече Йоан.

И рекоха й: няма никой в рода ти, който се нарича с това име.

И кимваха на баща му, как би искал да го нарекат.

Той поиска дъсчица и написа: Йоан му е името. И всички се почудиха.

И веднага му се развързаха уста и език, и той проговори, благославяйки Бога.

И обхвана страх всички, живеещи около тях; и разказваха за всичко това по цялата планинска страна на Иудея.

Всички, които чуха, туриха това на сърце си и казваха: какво ли ще бъде тоя младенец? И ръката Господня беше с него.

И Захария, баща му, се изпълни с Духа Светаго и пророкува, казвайки:

благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на Своя народ

и издигна за нас в дома на Своя отрок Давида рог на спасение,

(както възвести през устата на Своите свети от века пророци) -

спасение от враговете ни и от ръцете на всички, които ни мразят;

за да прояви Своята милост над отците ни и да си спомни светия Си завет, -

клетвата, с която Той се кле на Авраама, нашия отец;

за да ни даде, след като ни избави от ръката на враговете ни,

безстрашно да Му служим в светост и правда пред Него, през всички дни на живота си.

И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища,

и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване греховете им,

поради великото милосърдие на нашия Бог, с което ни посети Изток свише,

за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира.

А младенецът растеше и крепнеше духом, и остана в пустинята до деня, когато се яви на Израиля.

През ония дни излезе от кесаря Августа заповед - да се направи преброяване по цялата земя.

Това преброяване беше първо, когато Кириний управляваше Сирия.

И отиваха всички да се записват, всеки в своя град.

Тръгна и Йосиф от Галилея, от град Назарет, за Иудея, за града Давилов, наречен Витлеем, понеже беше от дома и рода Давилов,

за да се запише с Мария, сгодената за него жена, която беше непразна.

А когато бяха те там, дойде й време да роди;

и роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в страноприемницата.

В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си.

И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много.

И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци;

защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ;

и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли.

И внезапно се яви с Ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше:

слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!

Когато Ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един другиму: да идем до Витлеем, и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ.

И дойдоха бързешком, и намериха Мариам и Иосифа, и Младенеца да лежи в яслите.

А като видяха, разказаха каквото им бе възвестено за тоя Младенец.

И всички, които чуха, почудиха се на това, що им разказаха пастирите.

А Мариам спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си.

И върнаха се пастирите, славейки и хвалейки Бога за всичко, що чуха и видяха, както им бе казано.

Като се изпълниха осем дена, за да бъде обрязан Младенецът, дадоха Му името Иисус, наречено от Ангела, преди да се зачене Той в утробата.

А когато се изпълниха дните на нейното очистяне, според закона Моисеев, донесоха Го в Йерусалим, за да Го представят пред Господа,

както е писано в закона Господен, че всяко мъжко, което разтваря утроба, ще бъде посветено Господу;

и да принесат жертва, според реченото в закона Господен, две гургулици, или две гълъбчета.

Тогава имаше в Йерусалим един човек, на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светии беше върху него.

Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен.

И дойде по вдъхновение в храма. И когато родителите донесоха Младенеца Иисуса, за да извършат на Него обичая по Закона,

той Го прегърна, благослови Бога и рече:

сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром;

защото очите ми видяха Твоето спасение,

що си приготвил пред лицето на всички народи, -

светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля.

А Йосиф и майка Му се чудеха на казаното за Него.

И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: ето. Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия,

и на сама тебе меч ще прониже душата, - за да се открият мислите на много сърца.

Тук беше и Анна пророчица, дъщеря Фануилова, от коляно Асирово, достигнала до дълбока старост, като бе преживяла с мъжа си седем години след девството си;

тя бе вдовица на около осемдесет и четири години, и не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем.

И в това време, като се приближи, тя славеше Господа и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Йерусалим.

И когато свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в своя град Назарет.

А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него.

Всяка година родителите Му ходеха в Йерусалим за празник Пасха.

И когато Той стана на дванайсет години, те отидоха в Йерусалим по обичая на празника;

а когато се връщаха, след свършване на празничните дни. Отрокът Иисус остана в Йерусалим; и не забелязаха това Йосиф и майка Му.

Като мислеха, че Той върви с дружината, изминаха един ден път и Го търсиха между роднини и познайници;

и като Го не намериха, върнаха се в Йерусалим и Го търсеха.

Подир три дни Го намериха в храма, да седи между учителите, да ги слуша и запитва;

всички, които Го слушаха, чудеха се на разума и отговорите Му.

И като Го видяха, смаяха се; и Му рече майка Му: Чедо, защо ни направи тъй? Ето, баща Ти и аз твърде много се измъчихме да Те търсим.

Той им рече: защо сте Ме търсили? Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми?

Но те не разбраха казаните от Него думи.

Той тръгна с тях и дойде в Назарет; и им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си.

Иисус пък преуспяваше в мъдрост и възраст и в любов пред Бога и човеците.

И дигна се цялото множество, и Го поведоха към Пилата,

и почнаха да Го обвиняват, говорейки: намерихме Тогова, че развратява народа ни и забранява да се дава кесарю данък, като казва за Себе Си, че бил Христос Цар.

А Пипат Го попита и каза: Ти ли си Царят на иудеите? А Той отговори и му рече: ти казваш.

Пилат рече на първосвещениците и на народа: аз не намирам никаква вина у Тогова Човека.

Но те настояваха да казват, че Той бунтува народа, като поучава по цяла Иудея, начевайки от Галилея дотук.

Пилат, като чу за Галилея, попита: нима Човекът е галилеец?

И като узна, че Той е подвластен на Ирода, изпрати Го при Ирода, който през тия дни беше тъй също в Йерусалим.

А Ирод, като видя Иисуса, много се зарадва, понеже отдавна желаеше да Го види, тъй като беше слушал много за Него, и се надяваше да види някое чудо да стане от Него,

и Му задаваше много въпроси, но Той нищо му не отговаряше.

А първосвещениците и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.

Но Ирод с войниците си, като Го унизи и подигра, облече Го в светла дреха и Го изпрати назад при Пилата.

И него ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже по-рано враждуваха един против други.

А Пилат, като повика първосвещениците, началниците и народа,

каза им: доведохте ми Тоя Човек като развратител на народа; а ето, аз изследвах пред вас, и не намерих у Тогози Човека никаква вина от онова, в каквото Го обвинявате;

но нито Ирод намери, понеже Го пратих и при него; и ето, нищо достойно за смърт Той не е извършил;

и тъй, след като Го накажа, ще Го пусна.

А той трябваше за празника да им пуска един затворник.

Но целият народ закрещя: премахни Тогова! а пусни ни Варава.

А Варава беше хвърлен в тъмница за извършен в града бунт и убийство.

Пилат отново издигна глас, като желаеше да пусне Иисуса.

Но те крещяха: разпни Го, разпни!

Той и трети път им рече: та какво зло е сторил Тоя? Аз не намерих в Него нищо да заслужава смърт; затова след като Го накажа, ще Го пусна.

Но те настояваха с голям вик да изискват да бъде разпнат; и викът техен и тоя на първосвещениците надделя.

И Пилат реши да бъде, според както искат те,

и пусна им хвърления в тъмницата за бунт и убийство, когото искаха, а Иисуса предаде на волята им.

И когато Го поведоха, уловиха някого си Симона Киринеец, който идеше от нива, и сложиха върху му кръста, за да го носи след Иисуса.

И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него.

А Иисус, като се обърна към тях, рече: дъщери иерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си;

понеже, ето, наближават дни, когато ще се каже: блазе на неплодни, и на утроби неродили, и на гърди некърмили!

Тогава ще почнат да казват на планините: паднете върху ни! и на хълмовете: затрупайте ни!

Защото, ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото?

Водеха и двама злодейци, за да бъдат погубени с Него.

И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво.

А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие.

А народът стоеше и гледаше. Подгавряха се заедно с народа и началниците, казвайки: други спаси, нека спаси и Себе Си, ако Този е Христос, избраникът Божий.

Също и войниците се подиграваха с Него, като се приближаваха и Му поднасяха оцет,

и казваха: ако си Ти Иудейският Цар, спаси се Сам.

И над Него имаше надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: Този е Царят Иудейски.

Един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше и казваше: ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас.

А другият, като заговори, мъмреше тогова и казваше: та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото?

А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил.

И казваше на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!

И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.

Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час;

и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата.

Иисус, като извика с висок глас, рече: Отче! в Твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна.

А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: наистина. Тоя Човек е бил праведник.

И целият народ, който се бе събрал на това зрелище, като видя станалото, връщаше се, удряйки се в гърди.

А стояха надалеч и гледаха това всичките Му познайници и жените, които вървяха подире Му от Галилея.

И ето, някой си, на име Йосиф, съветник, човек добър и справедлив,

- той не бе се съгласил с решението и деянията им, - из Ариматея, иудейски град, който очакваше тъй също царството Божие,

дойде при Пилата и измоли тялото Иисусово;

и като Го сне, обви в плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, дето никой не бе още полаган.

Тоя ден беше петък, и настъпваше вече събота.

Вървяха подире и жените, които бяха дошли с Иисуса от Галилея, и видяха гроба и как бе положено тялото Му;

и като се върнаха, приготвиха благовония и миро, а в събота си починаха според заповедта.