и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен.

И рече Захария на Ангела: по какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.

Ангелът му отговори и рече: аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това;

и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си.

И народът чакаше Захария и се чудеше, задето се бави в храма.

А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, а той им се обясняваше със знакове, и оставаше ням.

След като се изминаха дните на службата му, той се върна у дома си.

След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше:

тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците.

А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет,

при една девица, сгодена за мъж, на име Йосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам.

Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.

А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав.

И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога;

и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус.

Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида;

и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край.

А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?

Ангелът й отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.

Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец;

защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.

Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея.

И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Иудин,

и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета.

Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата й; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго,

извика с висок глас и рече: благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!

И откъде ми е това - да дойде при мене майката на моя Господ?

Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми.

И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното й от Господа.

И рече Мариам: душата ми величае Господа,

и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой,

задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове;

задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му;

и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят;

Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си;

свали силни от престоли и въздигна смирени;

гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо;

взе под закрила Израиля, Своя отрок, като си спомни милостта, -

както говори на нашите отци, - към Авраама и семето му довека.

И остана Мариам с нея около три месеца, и се върна у дома си.

А за Елисавета настана време да роди, и тя роди син.

И чуха съседите и роднините й, че възвеличил Господ милостта Си над нея, и се радваха с нея.

На осмия ден дойдоха да обрежат младенеца, и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му.

Но майка му продума и каза: не, а да се нарече Йоан.

И рекоха й: няма никой в рода ти, който се нарича с това име.

И кимваха на баща му, как би искал да го нарекат.

Той поиска дъсчица и написа: Йоан му е името. И всички се почудиха.

И веднага му се развързаха уста и език, и той проговори, благославяйки Бога.

И обхвана страх всички, живеещи около тях; и разказваха за всичко това по цялата планинска страна на Иудея.

Всички, които чуха, туриха това на сърце си и казваха: какво ли ще бъде тоя младенец? И ръката Господня беше с него.

И Захария, баща му, се изпълни с Духа Светаго и пророкува, казвайки:

благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на Своя народ

и издигна за нас в дома на Своя отрок Давида рог на спасение,

(както възвести през устата на Своите свети от века пророци) -

спасение от враговете ни и от ръцете на всички, които ни мразят;

за да прояви Своята милост над отците ни и да си спомни светия Си завет, -

клетвата, с която Той се кле на Авраама, нашия отец;

за да ни даде, след като ни избави от ръката на враговете ни,

безстрашно да Му служим в светост и правда пред Него, през всички дни на живота си.

И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища,

и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване греховете им,

поради великото милосърдие на нашия Бог, с което ни посети Изток свише,

за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира.

А младенецът растеше и крепнеше духом, и остана в пустинята до деня, когато се яви на Израиля.