Азбука веры » Библия » Плач Иеремиев » гл.3

Плач Иеремиев, Глава 3

Толкования

Толкования главы

3:1

см.:Иез.7:10;

3:2

см.:Иер.13:16;

3:3

см.:Иов.19:21;

3:4

3:5

см.:Иер.9:15;

3:6

см.:Пс.142:3;

3:7

см.:Иов.19:8;

3:8

3:9

см.:Ос.2:6;

3:10

см.:Ос.5:14;Ос.13:7-8;

3:11

3:12

см.:Иов.16:12;

3:13

3:14

см.:Иов.30:9;

3:15

см.:Иов.9:18;

3:16

см.:Притч.20:17;

3:17

3:18

см.:Иер.17:13;

3:19

3:20

см.:Мк.15:23;

3:21

3:22

см.:Неем.9:31;Пс.85:13;Ин.3:16;

3:23

см.:Пс.137:8;

3:24

см.:Пс.15:5;Иер.10:16;

3:25

см.:Пс.33:9;Авв.2:3;

3:26

3:27

см.:Пс.118:71;

3:28

см.:Пс.38:10;Пс.76:11;

3:29

3:30

см.:Мф.5:39;

3:31

см.:Пс.76:8;

3:32

см.:Пс.29:6;Ис.54:7-8;Мих.7:18;

3:33

3:34

3:35

3:36

3:37

3:38

см.:Ин.1:3;

3:39

см.:Иер.30:15;Мф.7:3;

3:40

см.:Иер.3:23;1Кор.11:28;

3:41

3:42

см.:Дан.9:5;

3:43

3:44

3:45

см.:1Кор.4:13;

3:46

3:47

см.:Ис.24:17;

3:48

см.:Иер.14:17;

3:49

см.:Пс.79:15;

см.:Плач.1:16;

см.:Иер.12:9;

см.:Иер.37:15;

3:54

3:55

см.:Пс.129:1;

3:56

3:57

3:58

3:59

3:60

3:61

3:62

3:63

3:64

см.:Пс.27:4;

3:65

3:66

см.:Пс.78:6;

Болгарский

Языки

Аз съм човек, изпитал неволя от жезъла на Неговия гняв;

Той ме поведе и въведе в тъмнина, а не в светлина.

Той се обърна само против мене и цял ден обръща ръката Си.

Смаза плътта ми и кожата ми, строши костите ми;

загради ме и обиколи с горчила и теглила;

тури ме на тъмно място, както умрелите отдавна,

обиколи ме със стена, за да не изляза, направи тежки веригите ми

и, когато виках и писках, задържаше молитвата ми;

с камъни прегради пътищата ми, из криви пътеките ми;

Той стана за мене като мечка в засада, като лъв на скрито място;

изкриви пътищата ми и ме разкъса, на нищо ме направи;

изопна лъка Си и ме тури за луча на стрелите;

устрели бъбреците ми със стрели от колчана Си.

Аз станах гавра за цял мой народ, всекидневна тяхна песен.

Той ме с горчила пресити, с пелин ме напои;

разби с камъни зъбите ми, с пепел ме покри.

И избяга мирът от душата ми; аз забравих за добруване

и казах: загина силата ми и надеждата ми на Господа.

Помисли за моето страдание и моята злополука, за пелина и жлъчката.

Крепко помни това моята душа и отпада в мен.

Ето какво аз отговарям на сърцето си и поради това имам упование:

по милост на Господа не изчезнахме ние, защото милосърдието Му не е пресекнало:

то се обновява всяка сутрин; велика е Твоята вярност!

Господ е моя част, казва душата ми, и тъй. Нему ще се надявам.

Благ е Господ към ония, които се Нему надяват, към душата, която Го търси.

Добре е ономува, който търпеливо очаква спасение от Господа.

Добре е човеку, кога носи иго на младини.

Седи самотно и мълчи, понеже Той го е наложил върху него.

Туря устата си в прах, мислейки: "може би, има още надежда";

подлага страната си ономува, който го бие, до пресита приема хули,

понеже не навеки оставя Господ.

Пратил ли е неволя. Той и ще помилува по великата Си благост.

Защото Той не по изволение на сърцето Си наказва и огорчава синовете човешки.

Но кога тъпчат с нозе всички затворници на земята,

кога неправедно съдят човека пред лицето на Всевишния,

кога притесняват човека в неговата работа: нима Господ не види?

Кой казва: "и това бива, що Господ не е заповядал да бъде"?

Нали от устата на Всевишния произлиза злощастие и благополучие?

За какво би скърбял живеещият човек? Всеки да скърби за греховете си.

Нека изпитаме и изследваме своите пътища, и да се обърнем към Господа.

Нека възнесем сърце и ръце към Бога, Който е на небесата;

ние се отметнахме и упорствувахме; Ти не пощади;

Ти се облече с гняв и ни преследваше, умъртвяваше, не щадеше;

Ти закри Себе Си с облак, за да не достига нашата молитва;

смет и гнусота ни направи Ти сред народите.

Разтворили са против нас широки уста всички наши врагове.

Ужас и яма, опустошение и разорение - това е наш дял.

Потоци води лее окото ми за гибелта на дъщерите на моя народ.

Окото ми се излива и не престава, понеже няма облекчение,

докле Господ милостно ме погледне и види от небесата.

Окото ми прави да страда душата ми заради всички дъщери на моя град.

Всякак се силеха да ме уловят като птичка моите врагове, без всяка причина;

захвърлиха живота ми в яма и ме засипаха с камъни.

Водите се издигнаха до главата ми; аз казах: "загинах".

Призовавах името Ти, Господи, от дълбоката яма.

Ти чу гласа ми; не закривай ухото Си от моята въздишка и от моя плач!

Ти се приближаваше, кога викнех към Тебе, и казваше: не бой се!

Ти защищаваше. Господи, делото на моята душа; изкупваше живота ми.

Ти виждаш. Господи, моето угнетеиие; отсъди делото ми!

Ти виждаш всичката им отмъстителност, всичките им кроежи против мене;

Ти чуваш. Господи, ругатните им, всичките им кроежи против мене,

речите на въставащите срещу мене и хитрините им против мене всеки ден.

Погледни, седнат ли, станат ли, аз съм песен за тях.

Отплати им. Господи, според делата на ръцете им;

прати им помрачение на сърцето и Твоето проклятие върху им;

преследвай ги, Господи, с гняв, и изтреби ги от поднебесието!