Горко плаче той нощем, и сълзите му са по страните му. Измежду всички ония, които са го обичали, той няма утешител; всички негови приятели му изневериха, станаха му врагове.

Иуда се пресели поради бедствие и тежко робство, посели се между езичници, и не намери покой; всички, които го преследваха, настигнаха го в тесни места.

Пътищата на Сион тъгуват, защото няма кой да отива на празник; всичките му порти запустяха; свещениците му въздишат, девиците му са печални, горко и на самия него!

Враговете му застанаха начело, неприятелите му добруват, защото Господ папрати върху му тъга заради многото му беззакония; децата му отидоха в плен пред врага.

И отлетя от дъщерята Сионова всичкото й великолепие; князете й са като елени, които не намират паша; обезсилени, те тръгнаха пред карача.

Спомни си Йерусалим през дните на своето бедствие и на своите страдания за всички свои драгоценности, каквито имаше в предишни дни, а пък народът му падна от вража ръка, и никой му не помага; неприятелите гледат на него и се смеят над неговите съботи.

Тежко съгреши Йерусалим, затова и стана отвратителен; всички, които го прославяха, го гледат с презрение, защото видяха голотата му; и сам той въздиша и се обръща назад.

По полата му имаше нечистота, но той не помисляше за своята бъдника, и поради това извънредно се унизи и няма за него утешител. "Погледни, Господи, моята неволя, понеже врагът се е възгордял!"

Врагът простря ръка върху всичко нему най-драгоценно; той вижда, как езичници влизат в неговото светилище, за което си заповядал, да не влизат те в Твоето събрание.

Цял негов народ въздиша, търсейки хляб, дава своите драгоценности за храна - душа да подкрепи. "Погледни, Господи, и виж, колко съм унизен!"

Дано не ви сполети това всички вас, минаващи по пътя! погледнете и вижте, има ли болка като моята болка, каквато мене е постигнала, каквато Господ напрати върху мене в деня на пламенния Си гняв?

Той прати отгоре огън в костите ми, и тоя ги обхвана; разстла мрежа за нозете ми, повали ме, направи ме да бедствувам и да чезна всеки ден.

Ярема на беззаконията ми стегна с ръката Си; те са оплетени и се качиха на врата ми; Той отслаби силите ми. Господ ме предаде в ръце, от които не мога да се изправя.

Всички мои силни Господ повали сред мене, свика против мене събрание, за да изтреби момците ми, като в лин Господ стъпка девицата, дъщерята на Иуда.

Затова аз плача;окото ми,окото ми вода пролива, понеже далеч е от мене утешител, който би оживил душата ми; децата ми са съсипани, защото врагът надделя.

Сион простира ръце, но за него няма утешител. Господ даде заповед за Накова на враговете му да го обкръжат; Йерусалим стана гнусота между тях.

Праведен е Господ, защото аз не бях покорен на словото Му. Чуйте, всички народи, и погледнете моята болка; момите ми и момците ми отидоха в плен.

Викам приятелите си, но те ме излъгаха; свещениците ми и старците ми издъхват в града, търсейки си храна - душа да подкрепят.

Погледни, Господи, защото съм утеснен, утробата ми се вълнува, сърцето ми се превърна в мене, задето упорито Ти се противих; отвън ме меч обезчеди, а в къщи - смърт.

Чуха, че стена, а утешител нямам; чуха всичките ми врагове за моята неволя, и се зарадваха, че Ти си извършил това: о, да бе заповядал на предречения от Тебе ден да дойде, и те да станеха като мене!

Нека да предстане пред лицето Ти цялата им злоба; и постъпи с тях, както постъпи с мене за всичките ми грехове, защото тежки са моите стенания, и сърцето ми изнемогва.

Аз съм човек, изпитал неволя от жезъла на Неговия гняв;

Той ме поведе и въведе в тъмнина, а не в светлина.

Той се обърна само против мене и цял ден обръща ръката Си.

Смаза плътта ми и кожата ми, строши костите ми;

загради ме и обиколи с горчила и теглила;

тури ме на тъмно място, както умрелите отдавна,

обиколи ме със стена, за да не изляза, направи тежки веригите ми

и, когато виках и писках, задържаше молитвата ми;

с камъни прегради пътищата ми, из криви пътеките ми;

Той стана за мене като мечка в засада, като лъв на скрито място;

изкриви пътищата ми и ме разкъса, на нищо ме направи;

изопна лъка Си и ме тури за луча на стрелите;

устрели бъбреците ми със стрели от колчана Си.

Аз станах гавра за цял мой народ, всекидневна тяхна песен.

Той ме с горчила пресити, с пелин ме напои;

разби с камъни зъбите ми, с пепел ме покри.

И избяга мирът от душата ми; аз забравих за добруване

и казах: загина силата ми и надеждата ми на Господа.

Помисли за моето страдание и моята злополука, за пелина и жлъчката.

Крепко помни това моята душа и отпада в мен.

Ето какво аз отговарям на сърцето си и поради това имам упование:

по милост на Господа не изчезнахме ние, защото милосърдието Му не е пресекнало:

то се обновява всяка сутрин; велика е Твоята вярност!

Господ е моя част, казва душата ми, и тъй. Нему ще се надявам.

Благ е Господ към ония, които се Нему надяват, към душата, която Го търси.

Добре е ономува, който търпеливо очаква спасение от Господа.

Добре е човеку, кога носи иго на младини.

Седи самотно и мълчи, понеже Той го е наложил върху него.

Туря устата си в прах, мислейки: "може би, има още надежда";

подлага страната си ономува, който го бие, до пресита приема хули,

понеже не навеки оставя Господ.

Пратил ли е неволя. Той и ще помилува по великата Си благост.

Защото Той не по изволение на сърцето Си наказва и огорчава синовете човешки.

Но кога тъпчат с нозе всички затворници на земята,

кога неправедно съдят човека пред лицето на Всевишния,

кога притесняват човека в неговата работа: нима Господ не види?

Кой казва: "и това бива, що Господ не е заповядал да бъде"?

Нали от устата на Всевишния произлиза злощастие и благополучие?

За какво би скърбял живеещият човек? Всеки да скърби за греховете си.

Нека изпитаме и изследваме своите пътища, и да се обърнем към Господа.

Нека възнесем сърце и ръце към Бога, Който е на небесата;

ние се отметнахме и упорствувахме; Ти не пощади;

Ти се облече с гняв и ни преследваше, умъртвяваше, не щадеше;

Ти закри Себе Си с облак, за да не достига нашата молитва;

смет и гнусота ни направи Ти сред народите.

Разтворили са против нас широки уста всички наши врагове.

Ужас и яма, опустошение и разорение - това е наш дял.

Потоци води лее окото ми за гибелта на дъщерите на моя народ.

Окото ми се излива и не престава, понеже няма облекчение,

докле Господ милостно ме погледне и види от небесата.

Окото ми прави да страда душата ми заради всички дъщери на моя град.

Всякак се силеха да ме уловят като птичка моите врагове, без всяка причина;

захвърлиха живота ми в яма и ме засипаха с камъни.

Водите се издигнаха до главата ми; аз казах: "загинах".

Призовавах името Ти, Господи, от дълбоката яма.

Ти чу гласа ми; не закривай ухото Си от моята въздишка и от моя плач!

Ти се приближаваше, кога викнех към Тебе, и казваше: не бой се!

Ти защищаваше. Господи, делото на моята душа; изкупваше живота ми.

Ти виждаш. Господи, моето угнетеиие; отсъди делото ми!

Ти виждаш всичката им отмъстителност, всичките им кроежи против мене;

Ти чуваш. Господи, ругатните им, всичките им кроежи против мене,

речите на въставащите срещу мене и хитрините им против мене всеки ден.

Погледни, седнат ли, станат ли, аз съм песен за тях.

Отплати им. Господи, според делата на ръцете им;

прати им помрачение на сърцето и Твоето проклятие върху им;

преследвай ги, Господи, с гняв, и изтреби ги от поднебесието!

Как е потъмняло златото, изменило се е най-доброто злато! камъните от светилището са разхвърляни по всички кръстопътища.

Драгоценните синове на Сион, равноценни с най-чисто злато, как са те сравнени с глинени съдове, изделие на грънчарска ръка!

Дори и зверовете подават нянка и кърмят своите рожби, а дъщерята на моя народ стана жестока като камилска птица в пустиня;

езикът на кърмачето прилепва о небцето му от жажда; децата искат хляб, и никой им не подава.

Тия, които са сладкиши яли, гинат по улици; отхранените на багреница в смет се валят.

Наказанието за нечестие на дъщерята на моя народ надминава наказанието за греховете на Содом: оня биде сринат мигновено, и ръце човешки не са се допирали до него.

Князете й бяха в нея по-чисти от сняг, по-бели от мляко; те бяха телесно по-хубави от корал, видът им бе като сапфир;

а сега лицето им е по-тъмно от всичко черно, не ги узнават на улиците; кожата им прилепна о костите им, стана суха като дърво.

Убиваните от меч са по-честити от ония, които глад убива, защото тия чезнат, поразявани от липса на полски плодове.

Дори жени мекосърдни варяха с ръце децата си, за да им бъдат храна, когато гинеше дъщерята на моя народ.

Господ изпълни гнева Си, изля яростта на гнева Си и запали на Сион огън, който погълна основите му.

Царете земни и всички живеещи по вселената не вярваха, че врагът и неприятелят е влязъл в портите иерусалимски.

Всичко това е поради греховете на лъжепророците му, поради беззаконията на свещениците му, които посред него проливаха кръвта на праведници;

скитаха се като слепи по улиците, оскверняваха се с кръв, тъй че не беше възможно да се допреш до одеждите им.

"Отстранете се, нечисти!" викаха им; "отстранете се, отстранете се, не се допирайте"; и те отминаваха смутени; а между народа казваха: "тях няма да ги има вече!"

Лицето на Господа ги разсея; Той няма вече милостно да ги погледне, защото те не уважават лицето на свещеници, към старци милост нямат.

Очите ни са изнурени да очакват напразно помощ; от нашата стражна кула очаквахме народ, който не можа да ни спаси.

А те дебнеха стъпките ни, за да не можем да ходим по нашите улици; краят ни наближи, нашите дни се изпълниха; краят ни дойде.

Които ни преследваха, бяха по-бързи от орлите небесни; тичаха подире ни по планини, поставяха засади за нас в пустинята.

Духът на живота ни, помазаникът Господен е уловен в техните ями, оня, за когото казвахме: под негова сянка ще живеем сред народите.

Радвай се и весели се, дъще Едомова, обитателко на земя Уц! И до тебе ще дойде чашата; ще се опиеш и ще се разголиш.

Дъще Сионова! наказанието за твоето беззаконие се свърши; Той няма вече да те изгонва; но беззаконието ти, дъще Едомова. Той ще накаже и ще разкрие твоите грехове.

Спомни си, Господи, какво се извърши над нас; милостно погледни и виж нашето поругание:

нашето наследство у чужди премина, нашите къщи - у другоплеменници;

останахме сираци, без баща; майките ни са като вдовици.

Пием водата си срещу сребро, доставяме дървата си с пари.

Бият ни по врата, работим - и отдих за нас няма.

Протягаме ръка към египтяни, към асирийци, за да се нахраним с хляб.

Бащите ни грешиха: тях ги няма вече, а ние търпим наказание за техните беззакония.

Роби владеят над нас, и няма кой да ни избави от ръцете им.

Хляба си добиваме с опасност за живота - пред меч в пустинята.

Кожата ни е почерняла като пещ, от лют глад.

Жени безчестят на Сион, девици - в градовете иудейски.

Князе избесиха със свои ръце, лица на старци не уважиха.

Юноши вземат при хромели, и момчета падат под товари дърва.

Старци вече не седят при порти; юноши не пеят.

Свърши се радостта на сърцето ни; нашите хора се обърнаха на тъга

Падна венецът от главата ни; горко ни, задето съгрешихме!

От това и чезне сърцето ни; от това потъмняха нашите очи.

Защото опустя планина Сион, лисици ходят по нея.

Ти, Господи, пребъдваш вовеки; Твоят престол е из рода в род.

Защо ни съвсем забравяш, оставяш ни за дълго време?

Обърни ни към Тебе, Господи, и ще се обърнем; обнови нашите дни, както в старо време.

Нима си ни съвсем отхвърлил, разгневил си се на нас безмерно?