Азбука веры » Библия » Иов » гл.6-7

Иов, Главы 6-7

Толкования

Толкования главы

6:1

6:2

6:3

см.:Притч.27:3;

6:4

см.:Втор.32:23;Пс.37:3;

6:5

6:6

6:7

6:8

6:9

см.:Иов.7:16;Иов.13:21;

6:10

6:11

6:12

см.:1Кор.10:13;

6:13

6:14

6:15

см.:Иов.19:13;Пс.87:19;

6:16

6:17

6:18

6:19

6:20

6:21

6:22

6:23

6:24

6:25

6:26

см.:Иов.16:6;

6:27

6:28

6:29

6:30

Глава 7

7:1

см.:Иов.14:6;

7:2

7:3

7:4

см.:Втор.28:67;

7:5

см.:Иов.2:7;

7:6

см.:Иов.8:9;Пс.89:6;Ис.38:12;

7:7

7:8

см.:Пс.38:14;

7:9

см.:Прем.2:1;

7:10

7:11

7:12

7:13

7:14

7:15

7:16

7:17

см.:Пс.8:5;

7:18

7:19

7:20

см.:Иов.9:29;

7:21

Болгарский

Языки

Отговори Иов и рече:

о, да бяха вярно претеглени воплите ми, и заедно с тях да бяха турили на къпони страданието ми!

То навярно би дошло по-тежко от морския пясък! Затова думите ми са жестоки.

Защото стрелите на Вседържителя са в мене; духът ми пие отровата им; ужасите Божии се опълчиха против мене.

Реве ли див осел при трева? Мучи ли бик над кърмата си?

Яде ли се блудкавото без сол, и има ли вкус яйчен белтък?

До което душата ми не искаше да се Допре, то е моя гнусна храна.

О, да се сбъднеше желанието ми, и Бог да изпълнеше ожиданието ми!

О, да благоволеше Бог да ме смаже, да простреше ръката Си и да ме поразеше!

Това ще ми бъде все още утеха, и аз щях да се крепя в моята безмилостна болест, понеже не се отрекох от думите на Светаго.

Колко ми е силата, та да се надявам на мене си? И какъв е краят, та да продължавам живота си?

Каменна якост ли е якостта ми? И мед ли е плътта ми?

Има ли в мене помощ за мене, и има ли за мене някоя опора?

Към страдалеца трябва да има съжаление от приятеля му, стига само да не е престанал да се бои от Вседържителя.

Но моите братя са неверни като потоци, като бързотечни потоци,

които са потъмнели от лед и в които се крие сняг.

Кога стане топло, те намаляват, а във време на жега изчезват от местата си.

Изменят посоката на пътищата си, нахлуват в пустинята и се изгубват;

поглеждат към тях Темайските пътеки, надяват им се Савейските пътища,

но остават посрамени в своята надежда: отиват там и червят се от срам.

Тъй и вие сега сте нищо: видяхте страшното и се уплашихте.

Казах ли: дайте ми, или платете за мене от вашия излишък;

избавете ме от ръката на неприятеля и ме изкупете от ръката на мъчителите?

Научете ме, и аз ще млъкна; посочете, в какво съм съгрешил.

Колко силни са думите на правдата? Ала какво доказват вашите изобличения?

Вие измисляте думи за изобличение. На вятър хвърляте думите си.

Нападате сирака и копаете яма на приятеля си.

Но моля ви, погледнете ме: ше говоря ли лъжа пред ваше лице?

Разгледайте, има ли неправда? Разгледайте, - правдата е моя.

Има ли в езика ми неправда? Нима небцето ми не може да различи лошото?

Не е ли изпитание земният живот на човека, и дните му не са ли като дни на наемник?

Както ратай копнее за сянка, и както наемник чака края на работата си,

тъй и аз получих за дял суетни месеци, и тъжовни нощи ми са отброени.

Кога лягам, думам си: кога ще стана? А нощта се провлича, и аз се обръщам, докле ми омръзне, дозори.

Тялото ми е покрито с червеи и прашни струпеи: кожата ми се пука и гноясва.

Дните ми летят по-бързо от совалка и се свършват без надежда.

Спомни си, че животът ми е ду хване, че окото ми не ще се върне да види добро.

Не ще ме види окото на оногова, който ме е видял; Твоите очи са върху мен, - а мен няма.

Разредява се облакът и изчезва; тъй слезлият в преизподнята не ще излезе,

не ще се вече върне в къщата си, и мястото му не ще го знае вече.

Затова няма да сдържам устата си; ще говоря в утеснението на духа си; ще се оплаквам в горчивината на душата си.

Нима съм море или морско чудовище, та си поставил Ти стража над мене?

Кога си помисля: "моята постелка ще ме утеши; моето легло ще отнесе тъгата ми",

Ти ме плашиш със сънища и с видение ме ужасяваш;

н душата ми желае по-добре да се прекрати дишането, по-добре смъртта, нежели да се спазят костите ми.

Омръзна ми животът. Няма вечно да живея. Оттегли се от мен, защото дните ми са суета.

Какво е човек, та толкова го цениш и обръщаш върху него вниманието Си,

посещаваш го всяка заран, изпитваш го всеки миг?

Кога ще ме оставиш, кога ще си идеш от мене, кога ще ми дадеш слюнката си да преглътна?

Ако съм съгрешил, какво да сторя за Тебе, о, Бдителю над човеците! Защо си ме поставил противник на Себе Си, та дотегнах и на мене си?

И защо да ми не простиш греха и да не снемеш от мене беззаконието ми? Защото, ето, аз ще легна в праха; утре ще ме подириш, а няма да ме има.