Ето, Той и на светиите Си не доверява, и небесата са нечисти в Неговите очи: 16. толкоз повече е нечист и разтлен човек, който пие беззаконието като вода.

Аз ще ти говоря, слушай ме; ще ти разкажа, което съм видял,

което са слушали мъдрите и не са скрили слушаното от бащите си,

на които само е била дадена земята, и между които чужденец не е ходил.

Нечестивият мъчи себе си през всичките си дни, и броят на годините е скрит от потисника;

звук от ужаси в ушите му; посред мир пагубник налита върху му.

Той се не надява да се спаси от тъмата; отпреде си вижда меч.

За късче хляб скита се навред; знае, че вече е готов, в ръцете му е денят на тъмата.

Плаши го нужда и теснота; надвива го, както цар, приготвен за битка,

задето е вдигал против Бога ръка и се е противил на Вседържителя,

спускал се против Него с горда шия, под дебелите си щитове;

защото си е покрил лицето с маста си и си е затлъстял бедрата.

И той се заселва в разорени градове, в къщи, дето се не живее, обречени на развал.

Той не ще пребъде богат, и имотът му не ще оцелее, нито притежанието му ще се разшири по земята.

Не ще избегне от тъмата; пламък ще изсуши младочките му, и с духване от устата си ще го увлече.

Заблуденият нека се не доверява на суетата, защото суета ще бъде и заплатата му.

Той умира не в деня си, и ветвите му не ще се зеленеят.

Ще хвърли той като лоза неузрялото си грозде, и като маслина ще отърси цвета си.

Тъй ще опустее домът на нечестивия, и огън ще погълне шатрите на подкупничеството.

Той зачена зло и роди лъжа, и утробата му приготвя измама.

Отговори Иов и рече:

слушал съм много такива неща; окаяни утешители сте вие всички!

Ще имат ли край празните думи? И какво те е подбудило да отговаряш тъй?

И аз можех да говоря също като вас, ако вашата душа беше на мястото на моята душа; опълчвал се бих с думи против вас и кимвал бих с глава против вас;

подкрепял бих ви с езика си и с движение на устните си бих утешавал.

Говоря ли, скръбта ми се не уталожва; млъкна ли, какво ми отминава?

Но сега Той ме изнури. Ти разсипа цялото ми домочадие.

Ти ме покри с бръчки, за свидетелство против мене; моята изнуреност въстава против мене, в лице ме укорява.

Гневът Му терзае и враждува против мене, скърца ми със зъби; врагът ми впива очи върху мене.

Отворили са уста против мене; хулейки ме удрят по бузите; всички се сговорили против мене.

Бог ме предаде на беззаконника и ме хвърли в ръцете на нечестивци.

Бях си спокоен, но Той ме потресе; хвана ме за шията, наби ме и ме тури за цел на Себе Си.

Обиколиха ме стрелците Му; Той разсича моите вътрешности, без да щади, проля на земята жлъчката ми,

пробива в мене дупка до дупка, тича върху ми като ратоборец.

Вретище съших на кожата си и в прах сложих главата си.

Лицето ми от плач почервеня, и върху клепките ми е смъртна сянка,

макар че в ръце ми няма крадено, и че молитвата ми е чиста.

Земьо! Не скривай кръвта ми, та за моя вик място да няма.

И сега, ето, на небесата е моят Свидетел, и Застъпникът ми е във висините!

Присмехулни са моите приятели! Към Бога сълзи окото ми.

О, да можеше човек да се бори с Бога, както синът човешки със своя ближен!

Защото краят на годините ми иде, и аз заминавам на път невъзвратен.

Дишането ми отслабна; дните ми гаснат; гробища отпреде ми.

Да не беше техният присмех, то и всред техните препирни окото ми щеше да бъде спокойно.

Застъпи се, обзаложи се Сам за мене пред Себе Си! Инак, кой ще се обзаложи за мене.

Защото Ти затвори сърцето им да не могат да разбират, и затова не ще им дадеш да възтържествуват.

Който обрича приятелите си на плячка, на неговите деца очите изтичат.

Той ме направи притча за народа и гаврило за него.

Окото ми от тъга потъмня, и всичките ми членове са като сянка.

Праведните ще се почудят на това, и невинният ще възнегодува против лицемереца.

Но праведникът ще се държи яко о своя път, и чистият в ръцете все повече и повече ще се укрепява.

Пристъпвайте вие всички и приближете си; не ще намеря мъдър между вас.

Дните ми преминаха: мислите ми - притежание на сърцето ми - са разбити.

А те искат да превърнат нощта на ден, светлината да приближат до лицето на тъмата.

Ако вземех и да чакам, преизподнята е мой дом; в тъмата ще постеля постелката си;

на гроба ще река: ти си ми баща, на червея - ти си ми майка и сестра.

А после това, де е надеждата ми? И кой ще види онова, що очаквам?

Тя ще слезе в преизподнята и ще почива с мене в праха.