и езикът е огън, украшение на неправдата; езикът се намира в такова положение между нашите членове, че скверни цялото тяло и запаля колелото на живота, като сам бива запалян от геената;

защото всякакъв вид зверове и птици, влечуги и риби се укротява и е укротено от човешкото естество,

а езика никой човек не може укроти: той е неудържимо зло и е пълен със смъртоносна отрова.

С него благославяме Бога и Отца, с него и кълнем човеците, сътворени по добие Божие.

Из същите уста излиза и благословия и клетва: не трябва, братя мои, това тъй да бъде.

Тече ли през един и същ отвор на извора сладка и горчива вода?

Нима може, братя мои, смоковница да ражда маслини, или лоза - смокини? Тъй и от един извор не може да тече солена и сладка вода.

Който между вас е мъдър и изкусен, нека покаже чрез своето добро поведение делата си в кротост и мъдрост.

Но, ако в сърцето си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината:

това не е мъдрост, която слиза отгоре, а земна, душевна, бесовска;

защото, дето има завист и свадливост, там е неуредица и всичко лошо.

А мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.

Плодът пък на правдата се сее в мир от миротворците.