Той възлиза към Байт и Дивон, възлиза на оброчището, за да плаче; Моав ридае над Нево и Медева; те всички са с остригани глави, всички с обръснати бради.

По улиците му се препасват с вретище; по покривите му и стъгдите всичко ридае, в сълзи тъне.

И пищи Есевон и Елеала; гласът им се чува дори до Иааца; след тях и войниците на Моав ридаят, душата му се вълнува в него.

Ридае сърцето ми за Моав; бягат от него към Сигор, до трета Егла; възлизат с плач на Лухит, по Хоронаимския път дигат страшен вик;

защото водите на Нимрим пресекнаха, ливади изсъхнаха, трева изгоря, - злач не остана;

затова те пренасят отвъд Арабийската река остатъците от имота и това, що са скътали;

защото писък се носи по всички предели на Моав, плачът му стига до Еглаим, плачът му стига до Беер-Елим;

защото водите на Димон се с кръв напълниха, и Аз ще напратя върху Димон още ново нещо, - лъвове върху избягалите от Моав и върху останалите в страната.