Той в дните на плътта Си, със силен вик и сълзи отправи молби и молитви към Оногова, Който можеше да Го спаси от смърт, и, като биде чут поради благоговението Си,

макар и да е Син, Гой се научи на послушание чрез онова, което претърпя,

и, като се усъвършенствува, стана за всички, които Му са послушни, причина ва вечно спасение,

като бе наречен от Бога Първосвещеник по чина Мелхиседеков.

По това имаме да говорим много, което е и мъчно за тълкуване, защото станахте небрежни към слушане.

Защото, макар и да бяхте длъжни според времето да бъдете учители, вие пак имате нужда да ви учат, кои са първите начала на Божието слово, и дойдохте до такова състояние, че се нуждаете от мляко, а не от твърда храна.

Всякой, който се храни с мляко, не е опитен в словото на правдата, защото с младенец;

а твърдата храна е за съвършени, които, благодарение на навика, имат чувства, обучени да различават добро и зло.

Затова, като оставим първоначалното Христово учение, нека се стремим към съвършенство, без да полагаме пак основа на покаяние от мъртви дела и на вяра в Бога,

на учение за кръщения, за възлагане ръце, за възкресяване мъртви и за вечен съд.

И това ще направим, ако Бог позволи.

Защото ония, които веднъж са се просветили, вкусили са от небесния дар, станали са причастници на Светаго Духа

и, като са вкусили от добрата реч Божия и от силите на бъдещия век,

са отпаднали, - не е възможно пак да бъдат обновени за покаяние, когато те повторно разпъват в себе си Сина Божий и Го хулят.

Земя, която попива валящия често върху нея дъжд и ражда злак, полезен за ония, за които се и обработва, получава от Бога благословия;

а която изкарва тръне и бодили, тя е непотребна и близка до проклятие, което завършва с изгаряне.

От вас, възлюбени, ние очакваме нещо по-добро и спасително, ако и да говорим тъй.

Защото Бог не е неправеден, та да забрави делото ви и труда на любовта, що показахте към Неговото име, като послужихте и служите на светиите.

А ние желаем, всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай,

за да се не алените, а да подражавате на ония, които чрез вяра и дълготърпение наследяват обещанията.

Бог, когато даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-горен, в когото да се закълне, закле се в Себе Си,

думайки: "наистина ще те благословя и преблагословя, ще те размножа и преумножа".

И тъй, с дълготърпение Авраам получи обещанието.

Човеците се кълнат в по-горен от себе си, и клетвата за потвърждение туря край на всяко противоречие помежду им.

Затова Бог, като особено искаше да покаже към наследниците на обещанието неизменната Си воля, си послужи с клетва,

та чрез две неизменни неща, в които не е възможно Бог да излъже, да имаме твърда утеха ние, които прибягнахме да се хванем о предстоящата нам надежда,

която за душата ни е като непоклатна и яка котва и която влиза най-вътре, зад завесата,

където Иисус влезе предтеча за нас, като стана Първосвещеник навеки по чина Мелхиседеков.

Защото тоя Мелхиседек, - цар на Салим, свещеник на Всевишния Бог, който посрещна Авраама, когато този се връщаше от разбиването на царете, и го благослови,

комуто Авраам отдели и десятък от всичко и който по значение на името си първом е цар на правда, а после и цар на Салим, сиреч, цар на мир,

без баща, без майка, без родословие, нямащ нито начало на дни, нито край на живот и, по такъв начин, е уподобен на Сина Божий, - пребъдва завинаги свещеник.

Виждате, колко е велик оня, комуто патриарх Авраам даде и десятък от най-добрата си плячка.

Ония от Левиевите синове, които приемат свещенство, имат заповед, да взимат по закона десятък от народа, сиреч от братята си, макар и тия да са произлезли от Авраамовите чресла.

Но той, без да произлиза от техния род, взе десятък от Авраама и благослови оногова, който имаше обещанията.

Безспорно е, че по-малкият се благославя от по-големия.

Тук смъртни човеци вземат десятъци, а там - оня, за когото има свидетелство, че е жив.

И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десятъци, даде десятък чрез Авраама:

защото беше още в чреслата на баща си, когато го посреща Мелхиседек.

И тъй, ако съвършенство се достигаше чрез левитското свещенство (защото въз основа на него народът получи закон), каква още нужда, да се въздига друг свещеник по чина Мелхиседеков, и да се не нарича по чина Ааронов?

Защото, промени ли се свещенството, става нужда да се промени и законът.

А Оня, за Когото се казва това, принадлежеше към друго коляно, от което никой не бе се приближавал до жертвеника;

защото явно е, че Господ наш възсия от Иуда, а за свещенство в неговото коляно Мойсей нищо не е казал.

И още по-явно става това, когато подобно на Мелхиеедека се въздига друг Свещеник,

Който не по закона на плътска заповед е станал такъв, а по силата на безкраен живот.

Защото свидетелствува се: "Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков".

А пък отменяване на предишна заповед става поради нейната слабост и безполезност,

защото законът не докара нищо до съвършенство; а въведе се по-добра надежда, чрез която се приближаваме до Бога.

И доколкото това ставаше не без клетва

(защото ония бяха станали свещеници без клетва, а Тоя - с клетва, чрез Оногова, Който Му казва: "кле се Господ и няма да се разкае: Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков"),

дотолкова на по-добър завет поръчител стана Иисус.

Ония станаха един след друг много свещеници, защото смъртта не им даваше да пребъдват;

а Тоя, понеже Сам пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава към другиго.

Затова Той може и винаги да спасява ония, които дохождат чрез Него при Бога, понеже е всякога жив, за да ходатайствува за тях.

Защото такъв Първосвещеник ни и трябваше: свет, незлобив, непорочен, отделен от грешниците и станал по-висок от небесата,

Който няма нужда всекидневно, както първосвещениците, да принася жертви първом за Своите грехове, та сетне за греховете на народа, защото Той извърши това веднъж завинаги, като се принесе Сам в жертва.

Защото законът поставя за първосвещеници човеци, които имат немощи; а клетвеното след закона слово постави Сина, Който е навеки съвършен.