Законът, като има сянката на бъдещите блага, а не самия образ на нещата, никога не може с едни и същи жертви, принасяли постоянно всяка година, да направи съвършени ония, които дохождат с тях.

Инак, биха престанали да бъдат принасяни, защото служещите, очистени веднъж, нямат вече никакво съзнание за грехове.

Но с жертвите всяка година се напомня за грехове,

защото не е възможно юнча и козя кръв да отнима грехове.

Заради това Христос, влизайки в света, казва: "жертва и принос Ти не пожела, а тяло Ми приготви.

Всесъжения и жертви за грях не Ти са угодни.

Тогава рекох: ето, ида (писано е за Мене в началото на книгата), да изпълня, Боже, Твоята воля".

Като каза по-горе: "жертва и принос, всесъжения и жертви за грях (които се принасят според закона) Ти не пожела и не Ти са угодни",

сетне рече: "ето, ида. Боже, да изпълня Твоята воля". С това Той отменява първото, за да постави второто.

По тая воля сме осветени чрез извършеното веднъж завинаги принасяне на Иисус Христовото тяло.

И всеки свещеник стои та служи всекидневно и много пъти принася едни и същи жертви, които никога не могат да премахнат грехове;

а Той, като принесе само една жертва за грехове, завинаги седна отдясно Богу.

очаквайки по-нататьк, докле враговете Му бъдат турени подножие на нозете Му.

Защото чрез едно само принасяне Той направи освещаваните съвършени завинаги.

А свидетелствува ни и Дух Светии; защото, след като по-рано рече:

"този е заветът, който ще им завещая след ония дни, казва Господ: ще вложа законите Си в сърцата им, и в мислите им ще ги напиша". Той прибавя:

"и за греховете и беззаконията им няма вече да си спомня".

А дето има прошка за тия, няма вече принос за грях.

И тъй, братя, като имаме дръзновение да влизаме в светилището чрез кръвта на Иисуса Христа, по нов и жив път,

който отново ни отвори Той чрез завесата, сиреч, плътта Си,

и като имаме велик Свещеник над Божия дом,

нека пристъпваме с искрено сърце, при пълна вяра, след като с поръсване очистим сърцата от лукава съвест и умием Тялото с чиста вода;

нека държим неотклонно изповеданието на надеждата, защото верен е Оня, Който се е обещал;

и нека бъдем внимателни един към други, за да се насърчаваме към любов и добри дела,

като не напущаме събранието си, както някои имат обичай, а да се подканяме един други, и толкова повече, колкото видите, че приближава денят сьдни.

Защото, ако ние, след като познахме истината, своеволно грешим, не остава вече жертва за грехове,

а някакво си страшно очакване на съд и яростен огън, който ще погълне противниците.

Ако оня, който се е отрекъл от Моисеевия закон при двама или трима свидетели, безмилостно се наказва със смърт,

колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи пък оня, който е потъпкал Сина Божий и счел за нечиста кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта?

Защото ние знаем Оногова, Който е рекъл: "отмъщението е Мое, Аз ще отплатя", казва Господ. И пак: "Господ ще съди Своя народ".

Страшно е да попадне човек в ръцете на живия Бог!

Припомняйте си предишните ваши дни, когато, след като се просветихте, издържахте голяма борба на страдания,

ту като сами всред хули и скърби бивахте излагани на позор, ту като ставахте съучастници на ония, които също тъй страдаха;

защото и към моите вериги бяхте състрадателни и разграбването на вашия имот с радост посрещнахте, знаейки, че имате за себе си на небесата по-добър и траен имот.

И тъй, не напущайте вашето дръзновение, за което има голяма награда.

Търпение ви трябва, та, след като изпълните волята Божия, да получите обещаното;

защото още малко, твърде малко, и "Идещият ще дойде и няма да се забави.

А праведният чрез вяра ще бъде жив; ако пък се отклони, душата Ми няма да благоволи към него".

Ние пък не сме от ония, които се отклоняват за погибел, а от ония, които вярват за спасение на душата.