Онан знаеше, че потомството няма да бъде негово; и затова, кога влизаше при братовата си жена, изливаше (семето) на земята, за да не даде потомство на брата си.

А това, което правеше, беше зло пред очите на Господа; и Той умъртви и него.

И рече Иуда на снаха си Тамар (след смъртта на двамата си сина): живей като вдовица в бащиния си дом, докле порасне син ми Шела. Защото той рече (на ума си): да не би да умре и той като братята си. Тамар отиде и заживя в бащиния си дом.

Мина се много време, и умря дъщерята на Шуа, жена Иудина. Иуда, след като се утеши, отиде в Тамна при ония, които стрижеха добитъка му, сам той и приятелят му Хира, одоламитец.

И обадиха на Тамар, като рекоха: ето, свекър ти отива в Тамна да стриже добитъка си.

А тя си съблече вдовишките дрехи, забули се с було и, като се обви, седна при портите на Енаим, на пътя за Тамна. Защото видя, че Шела бе пораснал, а тя още не бе му дадена за жена.

Видя я Иуда и я помисли за блудница, понеже бе забулила лицето си. (И я не позна.)

Той се обърна към нея и рече: ще вляза при тебе. Защото не знаеше, че тя е снаха му. А тя рече: какво ще ми дадеш, ако влезеш при мене?

Той отговори: ще ти пратя от стадото (си) едно козле. А тя рече: даваш ли ми залог, докле изпратиш?

Той рече: какъв залог да ти дам? Тя отговори: печата си, връвта си и тоягата, що е в ръката ти. Той й ги даде и влезе при нея; и тя зачена от него.

Тя стана, отиде си и сне булото си и облече вдовишките си дрехи.

А Иуда изпрати козлето чрез приятеля си одоламитеца, за да прибере залога от ръката на жената, ала не я намери.

И попита жителите на онова място и рече: да е блудницата, която беше в Енаим при пътя? Но те отговориха: тук не е имало блудница.

Той се върна при Иуда и рече: не я намерих; пък и жителите на онова място казаха: тук не е имало блудница.

Иуда рече: нека си ги задържи, стига само да не станем за присмех; ето, пращах й това козле, но ти я не намери.

Минаха се около три месеца, и обадиха на Иуда, като казаха: снаха ти Тамар паднала в блудство, и ето непразна е от блудство. Иуда рече: изведете я, и да бъде изгорена.

Но когато я поведоха, тя прати да кажат на свекъра й: аз съм непразна от оногова, чиито са тия неща. И рече: познай, чий е тоя печат, връвта и тоягата.

Иуда ги позна и рече: тя е по-права от мене, защото аз я не дадох на сина си Шела. И той я вече не позна.

Когато да ражда, оказа се, че в утробата и има близначета.

И при раждането се показа ръката (на едното); а бабата взе, та върза на ръката му червена нишка и рече: това излезе първо.

Но то върна ръката си; и ето, излезе братчето му, А тя рече: как си разкъса ти преградата? И го нарекоха с име Фарес.

После излезе братчето му с червената нишка на ръка. И го нарекоха с име Зара.