Господ, Бог на небето (и Бог на земята), Който ме взе от бащиния ми дом и от земята, дето съм роден. Който ми говори и Който ми се кле, думайки: (на тебе и) на потомството ти ще дам тая земя, - Той ще изпрати Своя Ангел пред тебе, и ти ще вземеш оттам жена за сина ми (Исаака);

ако пък жената не пожелае да дойде с тебе (в тая земя), ти ще си свободен от тая ми клетва; само сина ми не връщай там.

Тогава слугата тури ръката си под бедрото на своя господар Авраама и му се закле в това.

И слугата взе от камилите на господаря си десет камили и тръгна. В ръце си носеше всякакви съкровища от господаря си. Той стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град;

и спря камилите вън от града, при кладенеца, надвечер, по време, когато жените излизат да наливат (вода),

и рече: Господи, Боже на господаря ми Авраама! прати днес насреща ми оная, която търся, и покажи милост над моя господар Авраама;

ето, аз съм при извора, и дъщерите на градските жители излизат да наливат вода;

и момата, на която аз ще кажа: наведи стомната си да пия, и която (ми) каже: пий, аз ще дам и на камилите ти да пият (докле се напият) - тя да бъде оная, която си отредил за Твоя раб Исаака; по това и ще позная, че Ти показваш милост над господаря ми (Авраама).

Не беше още свършил да си дума (в ума), ето, зададе се със стомна на рамо Ревека, родена от Ватуила, син на Милка, жена на Нахора, Авраамовия брат;

момата беше хубава мома, която мъж не бе я познал. Тя слезе при извора, напълни стомната си и тръгна нагоре.

А слугата се затече насреща й и рече: дай ми да пия малко вода от стомната ти.

Тя отговори: пий, господине. И веднага свали стомната на ръката си и му даде да пие.

И когато се той напи, тя рече: аз ще извадя вода и за камилите ти, докле се напият (всички).

И тутакси изля водата от стомната си в поялото, и се затече пак към кладенеца да вади (вода), и извади за всичките му камили.

Човекът я гледаше мълком и учудено, като желаеше да узнае, дали е благословил Господ пътя му, или не.

Когато камилите се напиха, човекът взе една златна обеца, тежка половин сикла, и две гривни за ръцете й, тежки десет сикли злато,

(па я попита) и рече: чия дъщеря си? кажи ми: има ли в бащиния ти дом място да пренощуваме?

Тя му рече: дъщеря съм на Ватуила, син на Милка, когото тя роди на Нахора.

И рече му още: има у нас много слама и храна; има и място за нощуване.

Тогава човекът се наведе, поклони се Господу

и рече: благословен да е Господ, Бог на господаря ми Авраама, Който не остави господаря ми без милостта Си и истината Си! Господ ме доведе по прав път в дома на господаревия ми брат.

Момата се затече в къщата на майка си и разказа това.

Ревека имаше брат, на име Лаван. Лаван се затече на извора при човека;

той бе видял обецата и гривните на сестрините си ръце и чул бе думите на сестра си Ревека.която казваше: така говори с мене тоя човек, - тогава именно и отиде при човека; и ето, тоя стоеше при камилите до извора;

и (му) рече: влез, благословений от Господа; защо стоиш вън? аз приготвих къщата, както и място за камилите.

Тогава човекът влезе. Лаван разседла камилите, даде им слама и храна, и вода, за да умият нозете нему и на човеците, които бяха с него.

И сложиха му да яде. Но той рече: няма да ям, докле не кажа, за какво съм дошъл. И рекоха: казвай.

Той каза: аз съм Авраамов слуга;

Господ благослови твърде много моя господар, и той стана велик: Той му даде овци и волове, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли;

господаревата ми жена Сарра на старини роди на господаря ми (един) син, комуто той даде всичкия си имот;

и господарят ми взе от мене клетва, като рече: не взимай жена за сина ми от дъщерите на хананейци, в чиято земя живея,

а иди в бащиния ми дом и при сродниците ми, и (оттам) вземи жена за сина ми.

Аз рекох на господаря си: може би, жената не ще пожелае да дойде с мене.

Той ми рече: Господ (Бог), пред Чието лице аз ходя, ще прати с тебе Своя Ангел и ще насочи към сполука пътя ти, и ти ще вземеш жена за сина ми от сродниците ми и от дома на баща ми;

тогава ще бъдеш свободен от клетвата ми, кога отидеш при сродниците ми; и ако те не ти дадат, ще бъдеш свободен от клетвата ми.

И аз дойдох сега при извора и рекох: Господи, Боже на господаря ми Авраама! Ако си насочил към сполука пътя, по който отивам,

то ето, аз съм при извора (и дъщерите на градските жители излизат да наливат вода), и момата, която излезе да налива, и на която река: дай ми да пия малко от твоята стомна,

и която ми каже: и ти пий, и за камилите ти ще извадя, - тя да бъде жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми (Своя раб Исаака; по това и ще позная, че Ти показваш милост над господаря ми Авраама).

Не бях още свършил да си думам в ума, ето, зададе се Ревека със стомна на рамо и слезе при извора и наля (вода); и аз й казах: дай ми да пия.

Тя веднага свали стомната от рамо (в ръка си) и рече: пий, и камилите ти ще напоя. И аз пих, и камилите (ми) тя напои.

Аз я попитах и рекох: чия дъщеря си (кажи ми). Тя отговори: дъщеря на Ватуила, Нахоровия син, когото му роди Милка. Тогава аз й турих обеца на лицето и гривни на ръцете й.

И наведох се, та се поклоних Господу, и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраама, Който ме доведе по прав път, за да взема братовата дъщеря на моя господар за сина му.

Сега кажете ми: ще сторите ли милост и правда на моя господар, или не?. Кажете ми, и аз ще се обърна надясно или наляво.

Отговориха Лаван и Ватуил и рекоха: от Господа дойде това нещо; ние не можем да ти кажем ни лошо, ни добро;

ето Ревека пред тебе; вземи (я) и върви; нека бъде тя жена на господаревия ти син, както е рекъл Господ.

Когато Авраамовият слуга чу думите им, поклони се Господу доземи.

Тогава слугата извади сребърни и златни неща и дрехи, та даде на Ревека, също даде скъпи дарове и на брата й, и на майка й.

Па ядоха и пиха той и човеците, които бяха с него, и пренощуваха. А когато станаха сутринта, той рече: пуснете ме (да ида) при господаря си.

Но брат й и майка й рекоха: нека момата поостане при нас поне десет дена, тогава ще си отидеш.

Той им рече: не ме задържайте, защото Господ насочи към сполука пътя ми; пуснете ме да ида при господаря си.

Те рекоха: да повикаме момата и да попитаме, какво ще каже тя.

Повикаха Ревека и я попитаха: отиваш ли с тоя човек? Тя рече: отивам.

И пуснаха сестра си Ревека и кърмачката й, и Авраамовия слуга, и човеците му.

И благословиха Ревека и и рекоха: сестро наша, да се народят от тебе хиляди, хиляди, и твоето потомство да владее жилищата на враговете ти!

И стана Ревека и слугините й, и възседнаха камилите, та отпътуваха подир човека. Слугата взе Ревека и отиде.

А Исаак току-що бе се върнал от Беер-лахай-рои, защото живееше в южната земя.

Надвечер Исаак излезе в полето да се поразтуши, па дигна очи и видя: ето, идат камили.

Ревека погледна и видя Исаака, и слезе от камилата.

И попита тя слугата: кой е тоя човек, който иде по полето насреща ни? Слугата отговори: този е моят господар. И тя взе булото и се покри.

Слугата разказа на Исаака всичко, що бе направил.

И въведе я Исаак в шатрата на майка си Сарра; и взе Ревека, и тя му стана жена, и той я обикна; и се утеши Исаак в скръбта за майка си (Сарра).

Тогава Исаак повика Иакова, благослови го и му заповяда, като рече: не си взимай жена от ханаанските дъщери;

стани, та иди в Месопотамия, в дома на Ватуила, баща на майка ти, и си вземи жена оттам, от дъщерите на Лавана, брат на майка ти;

а Всемогъщият Бог да те благослови, да те разплоди и да те размножи, и да произлязат от тебе много народи;

и да ти даде благословията (на баща ми) Авраама, на тебе и на потомството ти с тебе, за да наследиш земята, в която странствуваш и която Бог даде на Авраама!

И изпрати Исаак Иакова, и той отиде в Месопотамия при Лавана, син на арамееца Ватуила, при брата на Ревека, майка на Иакова и Исава.

Исав видя, че Исаак благослови Иакова и с благословия го изпрати в Месопотамия да си вземе оттам жена, като му заповяда и рече: не взимай жена от ханаанските дъщери;

и че Иаков послуша баща си и майка си и отиде в Месопотамия.

И видя Исав, че ханаанските дъщери не са по угода на баща му Исаака,

и отиде Исав при Измаила и, освен другите си жени, взе за жена Махалата, дъщеря на Авраамовия син Измаила, сестра Наваиотова.

Иаков пък излезе от Вирсавия и отиде в Харан,

и стигна до едно място, дето остана да пренощува, защото слънцето бе залязло. И взе един от камъните на онова място, подложи си го за възглавница и легна на онова място.

И видя сън: ето, стълба изправена на земята, а върхът й стига до небето, и Ангели Божии се качват и слизат по нея

И ето. Господ стои отгоре на нея и говори: Аз съм Господ, Бог на твоя отец Авраама, и Бог на Исаака; (не бой се). Земята, на която лежиш, ще я дам на тебе и на потомството ти;

и потомството ти ще бъде като земния пясък; и ще се разпростреш към море то и към изток, към север и към юг: и ще бъдат благословени в тебе и в твоето семе всички земни племена;

и ето. Аз съм с тебе, и ще те запазя навред, където и да отидеш; и ще те върна пак в тая земя, защото няма да те оставя, докле не изпълня онова, което съм ти казал.

Иаков се събуди от съня си и рече: наистина Господ е на това място, аз пък не знаех!

И уплаши се и рече: колко е страшно това място! Това не е нищо друго, освен дом Божий, това са врата небесни.

И стана Иаков рано сутринта, взе камъка, който беше си турил за възглавница, постави го паметник и го поля отгоре с елей.

И нарече (Иаков) името на онова място: Ветил; а предишното име на тоя град беше Луз.

И даде Иаков оброк, като рече: ако (Господ) Бог бъде с мене и ме тази в тоя път, по който отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,

и аз се смиром върна в бащиния си дом и Господ бъде мой Бог, -

то тоя камък, който поставих паметник, ще бъде (за мене) дом Божий; и от всичко, което Ти, Боже, ми дадеш, ще Ти дам десетата част.

А Иаков тръгна по пътя си. (И кога - погледна, видя опълчено Божие опълчение.) И го срещнаха Ангели Божии.

Като ги видя Иаков, рече: това е Божие опълчение. И нарече името на онова място Маханаим.

И прати Иаков пред себе си вестители при брата си Исава в земята Сеир, в областта Едом,

па им заповяда и рече: тъй кажете на господаря ми Исава:ето що казва твоят слуга Иаков: аз живях при Лавана и престоях досега;

имам волове, осли и дребен добитък, слуги и слугини; и пратих да известят за мене на господаря ми (Исава), за да намеря аз (твоят слуга) благоволение пред очите ти.

И се върнаха вестителите при Иакова и рекоха: ходихме при брата ти Исава; той иде да те посрещне, и с него четиристотин души.

Иаков много се уплаши и се смути; и раздели на два стана човеците, които бяха с него, и дребния и едрия добитък и камилите.

И рече (Иаков): ако Исав нападне единия стан и го избие, другият може да се спаси.

И рече Иаков: Боже на отца ми Авраама и Боже на баща ми Исаака, Господи (Боже), Който ми каза: върни се в земята си, в отечеството си, и Аз ще ти сторя добро!

Недостоен съм за всички милости и всички благодеяния, които си сторил на Твоя раб; защото с тояга преминах този Йордан, а сега имам два стана.

Избави ме от ръцете на брата ми, от ръцете на Исава; защото аз се боя от него, да не би, като дойде, да убие мене (и) майка с деца.

Ти рече: Аз ще ти правя добро и ще направя като морския пясък твоето потомство, което от множество не ще може да се изброи.

И пренощува там Иаков през оная нощ. И взе от онова, що имаше (и прати) подарък на брата си Исава:

двеста кози, двайсет козли, двеста овци, двайсет овни,

трийсет дойни камили с техните камилчета, четирийеет крави, десет вола, двайсет ослици, десет осла.

И даде в ръцете на слугите си всяко стадо отделно и рече на слугите си: вървете пред мене и оставяйте разстояние от едно стадо до друго.

И заповяда на първия и рече: като те срещне брат ми Исав и те попита: чий си ти, къде отиваш и чие е това стадо (което върви) пред тебе?

ти кажи: на твоя слуга Иакова; това е подарък, пратен на господаря ми Исава; ето, и сам той (иде) подир нас.

Същото (което на първия) заповяда и на втория, и на третия, и на всички, които вървяха след стадата, думайки: тъй кажете на Исава, кога го срещнете;

и кажете: ето, и слугата ти Иаков (иде) след нас. Защото той си рече: ще го умилостивя с даровете, които вървят пред мене, и после ще видя лицето му; може би, и ще ме приеме.

И тръгнаха даровете пред него, а той през оная нощ нощува в стана.

И през нощта се дигна и, като взе двете си жени и двете си слугини и единайсетте си сина, преброди Иавок;

и като ги взе, прекара ги през потока, прекара и всичко, що имаше.

И остана Иаков сам. И с него се бори Някой до зори;

и като видя, че го не надвива, допря се до ставата на бедрото му, и се повреди ставата на бедрото у Накова, когато се бореше с Него.

И (му) рече: пусни Ме, защото се зазори. Иаков отговори: няма да Те пусна, докле ме не благословиш.

И рече: как ти е името? Той отговори: Иаков.

И (му) рече: отсега името ти ще бъде не Иаков, а Израил, защото ти се бори с Бога, та и човеци ще надвиваш.

Попита Иаков, думайки: обади (ми) Твоето име. А Той отговори: защо Ме питаш за името Ми? (то е чудно.) И го благослови там.

И нарече Иаков онова място с име Пенуел; защото, казваше, видях Бога лице с лице, и се запази душата ми.

И слънцето бе изгряло, когато той изминуваше Пенуел; и куцаше с бедрото си.

Затова и досега синовете Израилеви не ядат жилата, която е на бедрената става, защото Онзи, Който се бори, беше се допрял до ставната жила на Иакововото бедро.