А Савел одобряваше убийството му. В ония дни се дигна голямо гонение срещу църквата в Йерусалим, и всички, освен апостолите, се разпръснаха по страните Иудейски и Самарийски.

А Стефана погребаха благоговейни човеци и го много оплакаха.

Савел пък пакостеше на църквата, като влизаше по къщите и, влачейки мъже и жени, предаваше ги на затвор.

Ония, прочее, които се бяха разпръснали, ходеха и благовестяха словото.

А Филип слезе в един самарийски град и проповядваше там Христа.

Народът единодушно внимаваше на това, що говореше Филип, понеже чуваше и гледаше, какви чудеса вършеше:

нечисти духове с голям вик излизаха от мнозина, които бяха хванати от тях, а мнозина разслабени и хроми се изцериха.

И голяма радост биде в оня град.

А в града имаше един човек, на име Симон, който преди това правеше магии и смайваше самарийския народ, говорейки за себе си, че е някой велик човек.

Него го слушаха всички, мало и голямо, и казваха: този е великата сила Божия.

А слушаха го затова, защото доста време бе ги смайвал с магиите си.

Но когато повярваха на Филипа, който благовестеше за царството Божие и за името на Иисуса Христа, кръщаваха се и мъже и жени.

Повярва и сам Симон и, след като се кръсти, не се отделяше от Филипа; и като гледаше големите чудеса и личби, що се вършеха, смайваше се.

Като чуха апостолите, които бяха в Йерусалим, че Самария е приела словото Божие, проводиха там Петра и Йоана,

които слязоха и се помолиха за тях, за да приемат Дух Светии.

(Защото Той не бе слязъл още нито върху едного от тях, а само бяха кръстени в името на Господа Иисуса.)

Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго.

А Симон, като видя, че Дух Светии се дава чрез възлагане ръцете апостолски, донесе им пари

и рече: дайте и мене тая власт, та, комуто възложа ръце, да приема Духа Светаго.

Но Петър му каза: среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че с пари се добива дарът Божий.

Ти нямаш дял, ни жребие в тоя дар, защото сърцето ти не е право пред Бога.

И тъй, покай се за това си зломислие и помоли се Богу: може би, ще ти се прости помисълът на твоето сърце;

понеже те виждам изпълнен с люта жлъч и окован от неправда.

А Симон отговори и рече: помолете се вие Господу за мене, та дано ме не постигне нищо от това, що казахте.

Те пък, след като засвидетелствуваха и говориха словото Господне, тръгнаха обратно за Йерусалим, проповядайки Евангелието в много села самарийски.

А на Филипа Ангел Господен каза: стани и тръгни към юг по пътя, който води от Йерусалим за Газа и който е пуст.

Той стана и отиде; и ето, един етиопянин, скопец, велможа на Кандакия, етиопска царица, пазител на всичките й съкровища, който бе дошъл в Йерусалим на поклонение,

връщаше се и, седнал в колесницата си, четеше пророка Исаия.

А Духът каза на Филипа: приближи се и се допри до тая колесница. "

Филип се затече и, като чу, че той чете пророка Исаия, рече: разбираш ли това, що четеш?

Той отговори: как ще мога, ако някой не ме упъти? И помоли Филипа да се качи и да седне при него.

А мястото от Писанието, което четеше, беше това: "като овца на клане бе заведен, и както агнето е безгласно пред своя стригач, тъй и Той не отваря устата Си.

При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но рода Му кой ще обясни? Защото се отнема животът Му от земята".

Тогава скопецът заговори и каза на Филипа: моля те, за кого говори това пророкът? За себе си ли, или за другиго някого?

Филип отвори устата си и, като начена от това Писание, благовести му за Иисуса.

И както си вървяха по пътя, стигнаха до една вода; и скопецът рече: ето вода; какво ми пречи да се кръстя?

А Филип му каза: ако вярваш от все сърце, - може да се кръстиш. Той отговори и рече: вярвам, че Иисус Христос е Син Божий.

И заповяда да спрат колесницата; па слязоха двамата във водата, Филип и скопецът; и кръсти го.

Когато пък излязоха из водата. Дух Светии слезе върху скопеца, а Филипа грабна Ангел Господен; и скопецът го вече не видя, и радостен продължи пътя си.

А Филип се озова в Азот и, през дето минаваше, благовестеше по всички градове, докато стигна в Кесария.

А Савел, дишащ още заплахи и убийства срещу учениците на Господа, дойде при първосвещеника,

та измоли от него писма за Дамаск до синагогите, щото, които намери да следват това учение, мъже и жени, вързани да ги доведе в Йерусалим.

Но, когато той беше на път и наближаваше до Дамаск, изведнъж го огря светлина от небето;

и като падна на земята, чу глас, който му думаше: Савле, Савле, що Ме гониш?

А той отговори: кой си Ти, Господине? Господ каза: Аз съм Иисус, Когото ти гониш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.

Той, разтреперан и ужасен, проговори: Господи, какво искаш да направя? А Господ му рече; стани и влез в града; и ще ти се каже, какво трябва да правиш.

А човеците, които вървяха с него, стояха вцепенени, като чуваха глас, пък никого не виждаха.

Савел стана от земята и, макар да бяха очите му отворени, никого не виждаше; и водейки го за ръка, заведоха го в Дамаск.

И три дни не виждаше, и нито яде, нито пи.

А в Дамаск имаше един ученик, на име Анания, комуто във видение Господ каза: Анание! Той отговори: ето ме, Господи!

А Господ му рече: стани, та иди на улицата, която се нарича Права, и подири в Иудината къща един тарсянин, на име Савел; ето той се моли,

и видя във видение мъж, на име Анания, влязъл и възложил ръка върху него, за да прогледа.

Анания отговори: Господи, слушал съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Йерусалим;

той и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име.

Но Господ му каза: иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синове Израилеви.

И Аз ще му покажа, колко трябва той да пострада за Мое име.

Анания отиде и влезе в къщата и, като възложи върху му ръце, рече: брате Савле! Господ Иисус.Който ти се яви по пътя, по който дохождаше ти, ме прати, за да прогледаш и да се изпълниш с Дух Светии.

И изведнъж сякаш люспи паднаха от очите му, и той веднага прогледа и, като стана, покръсти се;

а като прие храна, подкрепи се. И преседя Савел няколко дни с учениците в Дамаск;

и веднага начена да проповядва в синагогите за Иисуса, че Той е Син Божий.

И всички, които слушаха, се чудеха и думаха; не е ли тоя, който гонеше в Йерусалим призоваващите това име, и тук затова е дошъл, за да ги заведе вързани при първосвещениците?

А Савел се усилваше все повече и смущаваше иудеите, които живееха в Дамаск, доказвайки, че Този е Христос.

А след като се минаха доста дни, иудеите се наговориха да го убият;

но Савел узна за този им заговор. Те пък денем и нощем пазеха портите, за да го убият.

Ала учениците взеха го нощя, туриха го в кошница и спуснаха по стената.

А като пристигна в Йерусалим, Савел залягаше да се присъедини към учениците; ала всички се бояха от него, понеже не вярваха, че той е ученик.

Но Варнава, като то взе, отведе го при апостолите и разказа им, как той видял по пътя Господа и че му говорил Господ, и как той в Дамаск открито проповядвал в името на Иисуса.

И пребъдваше с тях, като излизаше и влизаше в Йерусалим, и проповядваше открито в името на Господа Иисуса.

Говореше тъй също и се препираше с елинистите; а те се опитваха да го убият.

Като узнаха братята за това, отведоха го в Кесария, и го препратиха в Тарс.

А църквите по цяла Иудея, Галилея и Самария бяха в мир, назидаваха се и ходеха в страх Господен; и с утехата на Светаго Духа умножаваха се.

Случи се, че Петър, обхождайки всички, слезе и при светиите, които живееха в Лида.

Там намери един човек, на име Еней, който от осем години лежеше на постелка разслабен.

И Петър му каза: Енее, Иисус Христос те изцерява; стани и си сбери постелката. И той веднага стана.

И всички, които живееха в Лида и в Сарона, видяха го, и се обърнаха към Господа.

В Попия имаше една ученица, на име Тавита, което значи: Сърна; тя беше изпълнена с добри дела и милостини, които правеше.

Случи се в ония дни, че тя заболя и умря. Окъпаха я и туриха в една горница.

А понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър е там, проводиха при него двама души да го молят, да дойде незабавно при тях.

Петър стана и отиде с тях; и когато стигна, възведоха го в горницата, и всички вдовици дойдоха при него, плачейки и показвайки ризи и дрехи, що ги бе правила Сърна, докато живеела с тях.

Петър отпрати всички вън и, като коленичи, помоли се, па се обърна към тялото и рече: Тавито, стани! И тя отвори очите си и, като видя Петра, седна.

Той й подаде ръка, дигна я и, като повика светиите и вдовиците, представи я жива.

Това стана известно по цяла Иопия, и мнозина повярваха в Господа.

И доста дни прекара той в Иопия у някой си усмар Симона.